Решение № 417 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 307/2008 г.

Решение № 417 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 307/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Е. К. И. и К. К. Б., двете от гр. С., срещу решение от 09.08.2007 г. по гр.д. № 4434/2004 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 31.03.2004 г. по гр.д. № 6458/2001 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от тях срещу "М" АД, гр. С. и Г. А. Ш. от гр. С., иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата "М" АД и Г. А. Ш. оспорват жалбата като неоснователна по съображения в писмено възражение. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Е. К. И. и К. К. Б. срещу "М" АД и Г. А. Ш. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за постановяване на изкупуване на продадената от "Н" АД /сега "М" АД / на Г. А. Ш. с н.а. № 46/30.06.1999 г. 1/20 ид.част от магазин, находящ се в построената през 1975 г. сграда в гр. С., Район "К", бул. "Г" № 61, с площ 119 кв. м. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищците не са доказали активната си легитимация на съсобственици в процесния магазин към момента на неговата продажба. Прието е при упражнения косвен съдебен контрол, че заповедта на областния управител за обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ със съсобственост е нищожна поради липса на материална компетентност за издаването й с оглед действалата към този момент редакция на закона. Решението е неправилно. Установено е, че по реда на ЗОЕГПНС от К. т. М., починал през 1991 г. и оставил за законни наследници ищците, е отчуждена притежаваната от него1/20ид.част от дворно място, находящо се на бул."Г" № 61 с площ от 680кв. м., представляващо п.VII от кв.336, м."Б" по плана на гр. С.. За имота е съставен АДС № 1592/1949 г. През 1975 г. в имота е построена сграда, на първия етаж на която се намира процесният магазин. Със заповед № РД-21-810 от 13.05.1998 г. на О. управител на О. София, е признато право на обезщетение на ищците като наследници на К. М. по реда на ЗОСОИ със собственост в магазина, общинска собственост, включен в капитала на "Н"ЕАД. С договор за покупко-продажба от 30.06.1999 г., сключен с н.а. № 46/1999 г. "Н" АД /вписана промяна в регистъра с оглед продажбата на 75% от акциите на "Н" АД с договор от 24.02.1999 г./ продава магазина на г. А. Ш. Със заповед № РД-23-588/27.08.1999 г. на О. управител на О. София е утвърдена оценка на имота, бивша собственост на К. М. и е утвърдена квота на наследниците му в съсобствеността на магазина в размер на 2,03% или по 1,015% на всяка от ищците. При тези данни въззивният съд е приел, че областният управител не е имал основание да обезщети ищците със съсобственост. Изводът не кореспондира с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, на която съдът се позовава. Неоснователни са доводите на ответника по жалбата, че настоящият случай не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ и затова не намират приложение начините за обезщетяване, предвидени в него. Посочената разпоредба установява като основание за обезщетяване с посочените в нея способи и случаите като настоящия, когато отчуждените имоти не могат да бъдат върнати реално, защото върху тях са извършени законни строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. В случая при провеждане на косвения съдебен контрол на заповедта по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ въззивният съд е следвало да съобрази разпоредбата на § 6, ал. 6 от ЗППДОП, която е специална спрямо тази по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ. При наличие на някоя от хипотезите на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ не е приложима относно начина на обезщетение. т. е. в хипотезите на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП е изключена възможността за обезщетяване на правоимащите по ЗОСОИ със съсобственост. Начините на обезщетяване в тези случаи са с дялове или акции в зависимост от характера на търговското дружество или с компенсаторни записи. Въззивният съд не е изяснил от фактическа страна дали е налице някоя от хипотезите на § 6, ал. 6 от ПЗР на ЗППДОП, което се е отразило на правилността на изводите му по отношение валидността на индивидуалния административен акт, относно начина на обезщетение. Неправилно в мотивите и диспозитива на решението е посочена и идеалната част, която е предмет на иска. Ищците са поддържали, че наследодателят им е притежавал 1/20ид.част от мястото, но че правата им в съсобствеността са определени с втората заповед на областния управител при обезщетяването им по ЗОСОИ. За тези им права в съсобствеността са поддържали, че съсобственикът им не е могъл да се разпореди, тъй като са чужди права, а искът за изкупуване е предявен за останалата част - разпоредената част, съответстваща на правата на съсобственика. Като са обезщетени с 2,03% от имота, очевидно предмет на иска е останалата част от него, която очевидно не е 1/20 ид.част както е посочено в първоинстанционното решение, която неправилност не е констатирана и е останала неотстранена от въззивния съд. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторите основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане след провеждане на косвения съдебен контрол на заповедта по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСОИ в зависимост от резултата от него, евентуално въззивният съд ще следва да се занимае с въпроса за придобивния момент, за да отговори дали заявилите права по чл. 33, ал. 2 от ЗС лица са били в състояние да изкупят дела на съсобственика при сключването на договора за продажба, и оттук дали биха могли да се ползват от правото да встъпят в правата на купувача. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.