Решение № 14219 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2009 г.

Решение № 14219 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Емил Илиев Лазаров, от с. Катунци, Община Сандански, против решение № 91 от 17.03.2009 г., постановено по адм. д. № 1443/2008 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Благоевград, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против заповед № 1715 от 22.10.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Благоевград, с която на Емил Илиев Лазаров е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на Република България и забрана за издаване на паспорт, със срок - до реабилитацията на лицето. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, който след като установил, че касатора е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран е наложил принудителната административна мярка. Съдът е направил изводите, че в случая е била налице хипотезата на чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като директорът на Областна дирекция на МВР Благоевград в условията на оперативна самостоятелност е наложил принудителната административна мярка. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Направените от съда изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. С приложеното към административната преписка свидетелство за съдимост се установило, че касаторът е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран. В хипотезата на чл. 76 от ЗБЛД административният орган упражнява своята власт при условията на оперативна самостоятелност - при предоставена му от законодателя самостоятелна преценка и свобода на избор от два или повече възможни резултата (прогласени от закона). За законосъобразността на издадения от него акт от гледна точка на материалния закон в тези случаи е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че оспорената заповед не страда от пороци, обосноваващи отмяната й, е законосъобразен. Законосъобразни са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Обстоятелството, че от осъждането на касатора до налагането на ограничителната мярка са изминали 7 години е правно ирелевантно и не обосновава противоречие на административния акт с целта на закона. Принудителната административна мярка по чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД може да бъде наложена от момента на осъждането на лицето до неговата реабилитация, независимо какъв период от време е изтекъл от влизане на присъдата в сила. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,