Решение № 264 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2015 г.

Решение № 264 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Б. М., чрез пълномощниците адв. Й. Г. и адв. В. М. срещу решение № 663/09.12.2014 г. по гр. д. № 268/2014 на Окръжен съд-Русе. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на въззивното решение с оглед присъждането на обезщетение по чл. 86 ЗЗД при свръхпетитум. Моли то да бъде обезсилено в тази част. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба "Т. Р. "-АД не взема становище по нея. С определение № 763/30.06.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд в частта, с която е потвърдено решение № 2183/19.12.2013 г. по гр. д. № 1775/2013 г. на Районен съд-Русе, в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от датата на завършването на строително-ремонтните работи - 30.10.2012 г. до изплащане на задължението, поради съществуващата вероятност то да е недопустимо и във връзка с повдигнатия от касаторката въпрос за недопустимостта на съдебното решение при произнасяне извън обема на търсената защита. ВКС състав на III г. о. намира следното: Според разрешението в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК-т. 1, когато е сезиран с касационна жалба, касационният съд следи служебно дали обжалваният акт на въззивния съд е нищожен или недопустим, като необходим етап, предхождащ проверката на правилността му. В този случай намира приложение постановката в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК-т. 10. Идентични са и задълженията на въззивния съд, според приетото в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК-т. 4. Произнасянето на съда извън обема на търсената защита е в нарушение на диспозитивното начало. Уредбата му в чл. 6 ГПК визира начало на съдебното производство по молба на заинтересованото лице и определяне предмета на делото и обема на търсената защита от страните. Защитата на накърненото право е обусловена от волята на лицето, легитимирано да я търси. Тя се дава когато, доколкото и докато е искана. Съдът не може да се произнася служебно, а само по повод сезирането -по претенция, която е заявена в исковата молба, в рамките, определени от ищеца с основанието и петитума на предявения иск. Произнасянето извън посочените граници води до постановяване на недопустимо решение. По делото съдът констатира следното: С обжалваното решение е отменено решение № 2183/19.12.2013 г. по гр. д. № 1775/2013 г. на Районен съд-Русе в частта, с която искът с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД, предявен от "Т. -Р. "-АД срещу ответницата-касатор в настоящото производство, е уважен за сумата над 12 428,56 лв. до размер на 13 538,13 лв. и вместо това е постановил отхвърлянето му за тази разлика и е потвърдил същото в останалите части, включително и в частта, с която законната лихва върху главницата е присъдена от 30.10.2012 г. - датата на която са завършени претендираните ремонтни работи. С петитума на исковата молба законната лихва е поискана от завеждане на иска, т. е. от 19.03.2013 г. Касационната жалба е основателна. Първоинстанционният, респективно въззивният съд са се произнесли в нарушение на диспозитивното начало в процеса, извън петитума на предявения иск, като са присъдили законна лихва от по-ранна дата на забавата. Така всъщност за времето, надхвърлящо посоченото в петитума е уважен непредявен иск. След като съдът не е бил сезиран с тази претенция, то следва и че той не е имал процесуалната възможност да се произнесе по нея. Като несъответни на направеното от ищеца искане решенията в тази част са процесуално недопустими. Следва актовете на въззивния и първоинстанционния съд да бъдат обезсилени в посочените части и вместо тях законната лихва да бъде присъдена в съответствие със заявеното в исковата молба. Искането на касаторката за намаляване размера на разноските за въззивното производство е неоснователно, тъй като компенсирането им е изчислено само с оглед уважената и отхвърлената части на главния иск. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция следва да й бъдат присъдени направените в това производство разноски. Поради изложеното ВКС, състав на III г. о.