Решение № 2916 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2010 г.

Решение № 2916 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, против решение № 238 от 7.06.2010 г., постановено по адм. дело № 299 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, с което е отменен по жалба на "СЕВ - Брокерс" ЕООД - гр. Габрово, АПВ № 1000716 от 5.02.2010 г. от ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 158 от 6.04.2010 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, в частта му, в която с призната сума за възстановяване по реда на ЗДДС е прихванато задължение за лихви върху ДДС съгласно декларация по ЗДДС от м. 10.2000 г. на НАП до размер на 12 377,44 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК, което тълкуване води до възможност за злоупотреба с право от страна на задължените лица. По съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против АПВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "СЕВ - Брокерс" ЕООД, оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отменен АПВ № 1000716 от 5.02.2010 г. от ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 158 от 6.04.2010 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, в частта му, в която с призната сума за възстановяване по реда на ЗДДС е прихванато задължение за лихви върху ДДС съгласно декларация по ЗДДС от м. 10.2000 г. на НАП до размер на 12 377,44 лева. Със същото решение на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК преписката е върната на административния орган за постановяване на акт по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съгласно мотивите на решението. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но при неправилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. По делото не се спори по фактите, а те са следните: Във връзка с подадено от дружество "СЕВ - Брокерс" ЕООД искане за прихващане или възстановяване по СД за ЗДДС с вх. № 0992649 от 12.01.2010 г. на ДДС в размер на 12 377,94 лв., които да бъдат прихванати за погасяване на задължения за главница по РА № 279 от 18.07.2006 г. по реда на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, органът по приходите след извършена проверка е извършил погасяване на данъчни задължения за лихви върху ДДС по СД по ЗДДС (отм.) за м. 10.2000 г. По делото не е било спорно, че към 1.02.2010 г. задълженото лице е имало общо неизплатени публични задължения в размер на: главница - 61 562,55 лв., и лихви в размер 139 814,83 лв., като за всички е имало образувани изпълнителни дела. Най-старото по време на възникване задължение е било това по СД по ЗДДС за м. 10.2000 г., като по него към момента на издаването на АПВ не е имало дължими разноски и лихви. При тази фактическа обстановка органът по приходите е извършил прихващане с лихвите по най-старото задължение, като за това се е позовал на разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК. При същата фактическа обстановка съдът, позовавайки се също на тази разпоредба, счита, че погасяването е извършено неправилно и не е спазена поредността, посочена в чл. 169, ал. 5 ДОПК. Спорът се свежда именно до тълкуването на разпоредбата на чл. 169 ДОПК. Последната гласи следното: "Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски", а според ал. 3 на същата разпоредба при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви пред съответния компетентен орган кое от тях погасява. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно; според ал. 4 задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява; и според ал. 5 (в приложимата редакция) след образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Предвид логическото и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК настоящата инстанция напълно споделя направения от решаващия съд извод, че органът по приходите е бил длъжен да действа съобразно предписания по чл. 169, ал. 5 ДОПК ред, като се спазва последователността: разноски, главница, лихви, и няма значение, че най старото възникнало задължение е за лихви по СД от м. 10.2000 г., след като към момента на издаването на АПВ има изискуеми задължения за главница при липса на задължения за разноски. Позоваването от страна на данъчните органи на разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ДОПК, както е посочил и съдът, по никакъв начин не урежда и не променя последователността на погасяване на задълженията, уредена в чл. 169, ал. 5 ДОПК. Правилно е и разбирането, че съгласно регулацията на чл. 169, ал. 5 ДОПК, дори и да се игнорира волята на задълженото лице, първо подлежат на погасяване разноските (в случая такива няма), след това главницата и най-накрая лихвите. Този извод следва както от изричната формулировка на тази разпоредба, така и от предишната ал. 4, където е споменат и редът на възникване на задълженията, и след като тази разпоредба изрично е изключена от приложение, явно законодателят е считал, че в тези случаи при погасяване на публичните вземания следва да се спазва единствено последователността на вида на задълженията, а не и редът на възникването им, иначе би го посочил изрично, както това е направено в ал. 4 на чл. 169 ДОПК. Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че правилно с обжалваното решение съдът е отменил акта и е върнал преписката на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК за постановяване на акт по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съобразно изложените мотиви. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,