Решение № 8576 от 26.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2827/2025 г.

ВАСВторо отделение26.08.2025 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 11283 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело 2516/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Е. А. А., [ЕГН] и А. А. А., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Пловдив, чрез адв. Йотова като процесуален представител, срещу решение 11283 от 20.12.2024 г., постановено по адм. дело 2516/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговото обезсилване в частта, с която съдът се е произнесъл извън определения предмет на делото, съответно неговата отмяна в останалата част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответниците Е. А. А. и А. А. А., чрез пълномощника си адв. Недева, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Е. А. А. и А. А. А. срещу решение 176, взето с протокол 11 от 29.06.2023 г. на Общински съвет Пловдив, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП-ПР) на Централна градска част (ЦГЧ), гр. Пловдив, ведно с решение 225 по протокол 13 от заседание на 26.07.2023 г. на Общински съвет Пловдив, с което се изменя и допълва решение 176, относно регулацията на собствения им поземлен имот с идентификатор 56784.521.799. С обжалваното решение административните актове са отменени в оспорената им част. За да постанови този резултат, съдът приема, че решението за одобряване изменение на ПУП и това за неговото изменение и допълване са издадени от компетентен орган, но при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото при образуване на производството са спазени нормите на чл. 124, ал. 2, чл. 125, ал. 1 и ал. 2 и чл. 126, ал. 1 ЗУТ, при което отпада нуждата от издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ от кмета на община Пловдив. Приема, че с оспорените разработки се предвижда разделянето на УПИ VII-озеленяване и общ. застр. на 5 бр. самостоятелни урегулирани поземлени имоти, сред които и този на жалбоподателите и настоящи ответници. Счита за нарушено изискването по чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ за минимални размери от 300 кв. м за новообразувани урегулирани поземлени имоти, тъй като този на оспорващите административните актове е с площ 240 кв. м, което е под минималната нормативно допустима стойност по чл. 19, ал. 3 ЗУТ. Излага съображения, че не са налице основанията на чл. 19, ал. 5 и ал. 7 ЗУТ, които да позволят урегулиране на поземлените имоти при по-малка площ. Според съда, след като не е приета част план за застрояване в противоречие със заданието, липсва яснота дали в новообразувания УПИ може да се изгради сграда и каква точно, което сериозно ограничава правото на собственост на оспорващите. Посочва, че в графичната част на плана не са спазени изискванията да се нанесат промените със зелен цвят и да се отбележи по ясен начин в какво се състои одобреното изменение на регулационния план. Обосновава извод за материална незаконосъобразност на решенията, приети от административния орган, поради което отменя същите в оспорената им част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на постановеното решение поради произнасяне на съда извън определения от него предмет на оспорване. При обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ на актове за одобряване на подробни устройствени планове и на техните изменения, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в Държавен вестник, административният съд с нарочно определение по чл. 218, ал. 3 ЗУТ посочва оспорената част като предмет на делото, въз основа на което се определя съдържанието на съобщението по чл. 218, ал. 2, т. 1 ЗУТ. В случая с определение 2662 от 08.11.2023 г. първоинстанционният съд определя за предмет на делото решение 176, взето с протокол 11 от 29.06.2023 г. на Общински съвет Пловдив, с което е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на ЦГЧ, гр. Пловдив, заедно с план-схеми: Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения, Канализационни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Електронно снабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи, Правила и нормативи за прилагане на плана, както и решение 225, взето с протокол 13 от заседание на 26.07.2023 г. на Общински съвет Пловдив, с което се изменя и допълва решение 176 в частта, касаеща регулацията на [улица]по отношение на имот с идентификатор 56784.521.799, собственост на жалбоподателите. След като с процесното изменение посоченият поземлен имот е обособен като самостоятелен УПИ X- част от разделения УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване по имотните граници на отделните, съдържащи се в него поземлени имоти по кадастрална карта, формулировката на предмета на делото по отношение на него включва и изследване на новопредвидените регулационни граници на този нов УПИ. Определението не е обжалвано по съдебен ред съгласно чл. 218, ал. 5 ЗУТ и е влязло в сила. С постановения по съществото на спора съдебен акт решенията на Общински съвет Пловдив са отменени именно в тази част и не е налице произнасяне свръхпетитум от страна на първоинстанционния съд, противно на доводите в касационната жалба. Правилни като резултат са изводите на съда за незаконосъобразност на административните актове в оспорената част поради противоречието им с материалния закон, но по различни съображения: Настоящият състав споделя направеното заключение, че решенията на общинския съвет са издадени от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството започва с приемането на решение 347, взето с протокол 15 от 13.09.2012 г. на Общински съвет Пловдив, с което на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 125 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е одобрено планово техническо задание за подробен устройствен план план за регулация и застрояване, специфични правила и нормативи за Централна градска част гр. Пловдив. Следователно, разработката е изготвена като такава за проект за одобряване на първоначален план за територията, а на по-късен етап с оспореното решение е одобрено изменение на действащия план за регулация. С изготвеното задание за изработването на нов цялостен план на територията е спазено изискването по чл. 125, ал. 1 ЗУТ. По този начин са изпълнени условията на чл. 135 (в относимата редакция, ДВ, бр. 61/2007 г. към датата на започване на административното производство) ЗУТ, въпреки липсата на издадена изрична заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, с която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП ПР, тъй като започналото производство за приемане на нов подробен устройствен план съдържа акт, разрешаващ неговото изработване. Жалбоподателите пред първата инстанция и настоящи ответници се легитимират като собственици на ПИ с идентификатор 56784.521.799 по КККР на гр. Пловдив, който съгласно действащия план попада в УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване, съответно с оспореното изменение на ПУП ПР за него е отреден самостоятелен УПИ Х-521.796-жил. стр. по имотни граници на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно т. 8.13 от Приложение 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, в плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на урегулираните поземлени имоти публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, а вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти частна собственост със син цвят, съответно при изменения на действащи ПР поправките на регулационните линии и надписванията са, както следва: 8.13.1. първите поправки на сините регулационни линии са със зелен цвят, а вторите поправки с виолетов цвят; 8.13.2. първите поправки на червените регулационни линии са с кафяв цвят, а вторите поправки с оранжев цвят; 8.13.3. измененията на регулационните линии се защриховат в ъглите и чупките с цвета на изменението. В случая към оспорените административни актове липсва чертеж, отразяващ изменение на регулацията. От представената с административната преписка извадка от графична част на одобрения проект не става ясно конкретното разположение на уличната регулационна граница на новообразувания УПИ спрямо тази по действащия подробен устройствен план. В тази насока е и приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. Изготвено е единствено графично изображение на регулационните граници на имотите по новия ПУП-ПР, без чертеж на съществувалото положение или на такъв, отразяващ конкретното изменение на регулацията, вкл. откъм улицата. Изготвената графична част като съдържание съответства на такава при одобряване на първоначален план за регулация, а не при изменение на действащ план. Предвид изложеното не са спазени изискванията към съдържанието и оформянето на графичните материали към проектните части на устройствените планове, определени в приложение 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове относно нанасяне в графичната част на поправките на регулационните линии и надписванията със съответните цветове и защриховки с цвета на изменението. Налице е противоречие между текстовата и графичната част на решението на Общински съвет Пловдив, което обосновава неговата материална незаконосъобразност, съответно и тази на решението за неговото допълване в оспорената им част. Противоречието на двете съставни части на административния акт за изменение на плана за регулация, доколкото прилагането му е обусловено от единството между текстовата и графична част и съобразно отразеното в тях, обуславя извод за неясна воля на административния орган относно вида на приетия ПУП, чиято графична част съответства на направена първа регулация. Предвид изложеното въпросът за законосъобразността на обособяването на имота на жалбоподателите от УПИ VII-озеленяване и общ. застрояване и образуването на отделен урегулиран поземлен имот за него под минимално определената площ по чл. 19, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗУТ не следва да се обсъжда, след като нарушенията на изискванията за изготвяне на графичната част на плана, неразделна част от неговата текстова част, водят до неяснота на конкретните параметри на предприетото изменение. С оглед изложеното административните актове в оспорената им част са незаконосъобразни на основание чл. 146, т. 4 АПК. Като ги отменя, първоинстанционният съд постановява правилно решение като краен резултат, което следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски за настоящото производство, Община Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Е. А. А. и А. А. А. такива в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 04.03.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,