Решение № 7503 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4345/2013 г.

ВАСII отделение03.06.2013 г.докладчик Славка Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 23/20.02.2013 г., постановено по адм. д. № 230/2012 г. на Административен съд - гр. Ловеч. ОСЪЖДА с-ба по кадастъра гр. Ловеч и Стефанка Пенчева Пътева от гр. Свищов и Пенчо Пенчев Доневски от с. Орешак, да заплатят на Община гр. Троян юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/ лв. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7503 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4345/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Стефанка Пенчева Пътева от гр. Свищов и Пенчо Пенчев Доневски от с. Орешак и на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, срещу решение № 23/20.02.2013 г., постановено по адм. д. № 230/2012 г. на Административен съд - гр. Ловеч, като в тях се развиват оплаквания за недопустимост на решението, постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обезсили и жалбата срещу оспорената заповед се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати или се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендират присъждане на разноските, направени по делото. Ответникът, кмет на община гр. Троян, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Ловеч, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на кмета на община гр. Троян Заповед № КД-14-11-671/20.07.2012 г. издадена от н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър гр. Ловеч, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Орешак, община гр. Троян, одобрени със Заповед № РД-18-62/7.09.2009 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, представляващо обособяване на нови имоти с идентификатори 53707.50.99 с площ 3545 кв. м., и 53707.50.115 с площ 290 кв. за сметка на имот с идентификатор 53707.50.112 чиито граници се променят и площта му се намалява на 6865 кв. м. За да постанови решението си съдът приел, че община гр. Троян е заинтересувало лице и има правен интерес да оспорва заповедта, тъй като е записана като собственик на имот с идентификатор 53707.50.112 по влезлите с в сила кадастрални карта и регистри и за чиято сметка се нанасят новите имоти. Приел също така, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като изменение на влезли в сила кадастрална карта и регистри могат да се изменят по реда на чл. 53 ЗКИР, след съставяне на акт за непълноти и грешки, какъвто не е съставен, поради което не са налице предпоставките за издаването на заповедта. Приел също така, че последвалото решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността върху земеделски земи не е основание за издаване на заповедта без съставяне на акт за непълноти и грешки, както и че е налице спор за материално право между общината и физическите лица, което следва да се реши по друг ред. Решението е допустимо, като постановено по допустима жалба. В кадастралните регистри на с. Орешак, като собственик на имот с идентификатор 53707.50.112 с площ 10692 кв. м. е записана община гр. Троян, одобрени с влязла в сила Заповед № РД-18-62/7.09.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Тази заповед, като индивидуален административен акт, има стабилитет по отношение на одобрените с нея имоти по граници и площ и по отношение на записаните собственици за съответните имоти и е влязла в сила по отношение на процесния имот, след като не оспорвана в същата част. След като общината е записана като собственик на имота и кадастралните регистри са влезли в сила, общината е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР да оспори заповедта за издаване на процесната заповед за изменението им. С оглед изложеното съдът се е произнесъл по допустима жалба и решението е допустимо. Решението е правилно, като постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Влезлите в сила кадастрални карти и кадастрални регистри могат да се изменят на основанията изчерпателно изброени в чл. 53, ал. 1 ЗКИР, като изменението на кадастрални граници на имоти с промяната им и намаляването на площта му, представлява изменение по т. 1 на посочения текст поради непълноти или грешки, съдържащи се в тях, какъвто е настоящия случай. Без значение е обстоятелството дали законосъобразно общината е записана като собственик на имота, което не е предмет на настоящето производство, а след като заповедта за одобряването на кадастралната карта и регистри е влязла в сила, тя поражда съответните последици в полза на записания собственик като такъв, както и административният орган може да ги измени след спазване на предвидената процедура за това по чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Представеното решение на поземлената комисия за възстановяване на имоти по реда на ЗСПЗЗ в полза на касационните жалбоподатели, физически лица, не замества изискващата се процедура и не е основание изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Процедурата предвижда съставяне на акт за непълноти и грешки, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собствени. Такъв акт не е съставян, поради което заповедта е издадена без спазване на процедурата и е незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционния съд, а освен това е налице спор за материално право, след като общината оспорва издадената заповед. Такова нанасяне на имоти с изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, може да бъде само при установена безспорна собственост върху имота, както се твърди от касационните жалбоподатели по реда на чл. 51 ЗКИР, когато е налице прехвърлителна сделка по нотариален ред от записания собственик на незаписан такъв, проведено исково производство с влязло в сила решение за собственост или за делба и пр., при съставен акт, който е подписан от записания в кадастралните регистри собственик, т.е. той не оспорва собствеността на заявителя и пр., каквото в случая не е налице. С оглед изложеното, както и с оглед подробно изложеното в мотивите от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, а правните изводи по прилагането му кореспондират на установените по делото безспорно релевантни факти и обстоятелства. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. На общината следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., което е поискано своевременно и в касационната инстанция е представлявана от юрисконсулт. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 и 4 АПК

Цитирани разпоредби

2