Решение № 241 от 10.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Отдел "Оперативни дейности (ОД) Пловдив в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез главен юрисконсулт Т. Тодорова, срещу Решение 201 от 13.05.2022 г., постановено по адм. д. 141 по описа на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора) за 2022 г. С него по жалба на Залъмов ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК13-0008215 от 01.02.2022 г., издадена от и. д. началник на Отдел ОД Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Наред с това, НАП е осъдена да заплати в полза на това дружество сумата от 530,00 лв. за направените разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд не е съобразил, че от служителите на БИМ е поставен стикер, забраняващ работата с ЕСФП до отстраняване на проблема, както и това, че не е била заверена блок-схемата за обекта. Твърди, че по делото не са представени доказателства за отстраняване на проблема, съставени от компетентните, съгласно Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. органи на БИМ. Сочи, че съдът се е позовал единствено на представените от Залъмов ЕООД протоколи, като не е взел предвид, че същите не изхождат от оторизирания орган БИМ, а от сервизен техник. Не били представени счетоводни документи, справки от ЕСФП и други документи, установяващи реализираните количества горива и данните, подадени от ЕСФП. В допълнение подчертава, че мярката изпълнява целите, предвидени в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Съдът неправилно е преценил, че тя е непропорционална, а определеният срок за запечатване на обекта за 14 дни немотивиран. Моли отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да отхвърли жалбата срещу ЗНПАМ. В условия на евентуалност моли, при констатация за нарушение на принципа на съразмерност, на основание чл. 173, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, изпращането на преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и сторените разноски за внесената държавна такса за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Залъмов ЕООД не представя писмен отговор по касационната жалба и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АС Стара Загора в била ЗНПАМ ФК-13-0008215 от 01.02.2022 г., издадена от и. д. началник - отдел "ОД" Пловдив в ЦУ на НАП, с която на Залъмов ЕООД е наложена ПАМ запечатване на търговски обект газстанция и бензиностанция, находящ се в гр. Мъглиж, общ. Мъглиж, на Главен път I-6, ЕКТ 49494-1 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка на 26.01.2022 г. служители на ГД "Финансов контрол", Отдел "ОД" - Пловдив, съвместно със служител от БИМ-РО Стара Загора в стопанисвания от Залъмов ЕООД търговски обект газстанция и бензиностанция, находящ се в гр. Мъглиж, общ. Мъглиж, на Главен път I-6, ЕКТ 49494-1., е констатирано че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., не е спазило нейните изисквания - не предава на НАП по установената дистанционна връзка данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива. В хода на проверката от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна измервателна система, е изведен "Z" отчет с общия оборот, наличните количества горива по нивомерна система (НИС) и електронните сумарни броячи на пистолетите. След извършените контролни проточвания от органите на БИМ е изведен втори "Z" отчет, като при сравнение на двата "Z" отчета е установено некоректно отчитане на броячите на пистолетите на колонка 3 и 4, вследствие на констатиран технически проблем с концентратора. Установените при проверката факти и обстоятелства са удостоверени със съставен, на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), от органи по приходите ПИП сер. АА 0008215/26.01.2022 г. Въз основа на констатациите в него е направен извод, че по установената дистанционна връзка не могат да се определят проточените/продадените количества горива от обекта, както и наличните количества горива в резервоарите за съхранение, тъй като подаваните от ЕСФП данни по чл. 118 ЗДДС в НАП са некоректни. Прието е, че извършеното нарушение изпълнява състава на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с Приложение 1 на Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Функционални изисквания - раздел IIIб, т. 1, б. "е", предложение единадесето и т. 3, б. "б", във вр. с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 ЗДДС, което представлява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС за прилагане на ПАМ със заповед по чл. 186, ал. 3 ЗДДС. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган (във вр. със Заповед 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП), в надлежна писмена форма, има изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приел, че в заповедта е посочено правното основание за издаването й, както и относимите фактически основания, с които е обосновано наличието на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС тоест, изпълнени са изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за постановяване на мотивиран административен акт. За да отмени оспорената ЗНПАМ съдът изложил съображения, че тя е издадена в нарушение на материалния закон, несъответна е на целта на закона по чл. 22 ЗАНН и не обезпечава спазване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. За безспорно установено по делото съдът приел, че в проверявания търговски обект е имало въведена в експлоатация и монтирана ЕСФП, включваща в състава си НИС за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Съдът съобразил това, че от страна на Залъмов ЕООД не се оспорва факта, че на датата на проверката (26.01.2022 г.), както и за периода 24-25.01.2022 г., е налице констатираното от проверяващите несъответствие между подаваните от ЕСФП данни и данните от броячите на колонките на бензиностанцията относно проточените/продадените количества горива от обекта. Според съда, предвид обективираните данни в ПИП и в оспорената ЗНПАМ, от органите по приходите не се отрича, а се потвърждава обстоятелството, че установеното при проверката некоректно отчитане на броячите на пистолетите на колонка 3 и 4 е вследствие на констатиран технически проблем с концентратора. След обсъждане на събраните доказателства съдът направил извод, че необосновано и при неправилно приложение на закона административният орган е приел, че констатираното некоректно отчитане на броячите, вследствие на технически проблем с концентратора, имащо за последица некоректното подаване от ЕСФП на данните за проточените/продадените количества горива от обекта, следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с Приложение 1 - Функционални изисквания, раздел IIIб, т. 1, б. "е", предложение единадесето и т. 3, б. "б", във вр. с чл. 118, ал. 6 и ал. 4, т. 3 ЗДДС, съответно за основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС за налагане на ПАМ. Според съда констатацията, че допуснатото нарушение се дължи и е резултат от възникнал технически проблем, а не е следствие от неспазване на реда или начина на подаване на данни към НАП, изключва прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. Това е така, тъй като причината за подаваните от ЕСФП некоректни данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, не се свързва с неправомерно поведение на търговеца, а е от обективен характер - вследствие на нарушаване на електроподаването (токов удар, блокът за комуникация е започнал да предава със закъснение броячите на колонките). В тази връзка в решението е прието, че изложените в заповедта мотиви относно наличието на противозаконна практика в дейността на проверяваното лице, насочена срещу установената фискална дисциплина са необосновани и неподкрепени от фактическите установявания. Въз основа на обективираните данни в Протокол за техническо събитие 202201263 от 26.01.2022 г. и в Констативен протокол 2022020201 от 02.02.2022 г. съдът е обосновал извод, че установеният при проверката проблем с броячите на бензиностанцията представлява техническа повреда в блока за комуникация вследствие на нарушаване на електроподаването, което води до изпращане на данните от броячите със закъснение, т.е. няма загуба на данни, като констатираните като неотчетени данни са отчетени в по-късен момент. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС - "неподаване на данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС към НАП", а се касае за по-късно /забавено подаване и отчитане на данните по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н 18 от 13.12.2006 г. по установената дистанционна връзка, което не възпрепятства възможността за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни горива, както и определянето на продадените количества. Въз основа на представените и приети като доказателства по делото Протокол за техническо събитие 202201263 от 26.01.2022 г. и Констативен протокол 2022020201 от 02.02.2022 г., съдът е съобразил, че констатираният проблем с броячите на бензиностанцията (технически проблем в блока за комуникация, водещ до изпращане на данните от броячите със закъснение) е отстранен още в деня на проверката, чрез подмяната на електронния блок, след което още на 26.01.2022 г. е възстановено навременното подаване на данните към НАП. Според съда дори и да се приеме наличието на допуснато нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, то същото е преустановено към датата на издаване на процесната ЗНПАМ (01.02.2022 г.), съответно към момента на налагане на ПАМ, като с изпращането на данните от броячите макар и със закъснение, са отстранени и последиците от нарушението. Обоснован е извод, че наложената ПАМ не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН, като се прави позоваване на практиката на Върховния административен съд по въпроса. Прието е от съда също така, че процесната ЗНПАМ налага необосновани и неоправдани ограничения на задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, предвид което е незаконосъобразна като издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. По тези причини съдът уважил подадената от Залъмов ЕООД жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Считано от 12.12.2020 г., тоест преди датата на проверката и издаването на спорната ЗНПАМ, разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е със следното съдържание: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. (изм. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) не: г) (изм. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимите разпоредби от ЗЗДС, Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. и Приложение 1 към нейния чл. 8. Правилно е съобразил и това, че не е налице спор относно факта, че Залъмов ЕООД има монтирана в търговския обект бензиностанция ЕСФП, включваща в състава си и НИС за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. От приходната администрация не се отрича и обстоятелството, че констатираното некоректно отчитане на броячите на пистолетите на 26.01.2022 г. на колонка 3 и 4 е вследствие на установен при извършената проверка технически проблем на концентратора, което е посочено в ПИП сер. АА 0008215 от 26.01.2022 г. и в оспорената ЗНПАМ. В този смисъл и въпреки че нарушението е безспорно извършено, последното е отстранено преди издаване на оспорената ЗНПАМ на 01.02.2022 г. Непосредствено след констатирането му вж. Протокол сер. АА 0008215 от 26.01.2022 г., представляващият Залъмов ЕООД е предприел разумни и съответни мерки да предотврати по-нататъшното му осъществяване, събирайки всички необходими и възможни доказателства за преустановяването му, включително и за механизма, по който е извършено. По делото са представени и приети от съда Протокол за техническо събитие 202201263 от 26.01.2022 г. и Констативен протокол 2022020201 от 02.02.2022 г., които установяват отстраняването на нарушението още в деня на проверката 26.01.2022 г. Видно от обективираното в Протокол за техническо събитие 202201263 от 26.01.2022 г., техническият проблем е в резултат от нарушаване на електроподаването в обекта (токов удар), като проблемът е отстранен в деня на проверката чрез подмяна на електронния блок. От Констативен протокол 2022020201 от 02.02.2022 г. се установява, че при засечката няма загуба на данни, и че същите са отчетени в по късен момент. Налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, има за цел да дисциплинира субектите при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Органът действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при констатиране на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация. Преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. По делото безспорно е установено, че нарушението е преустановено към момента на издаване на оспорената заповед. Константна е практиката на Върховния административен съд по въпроса, че наложената след преустановяване на нарушението ПАМ, не би могла да преустанови нарушението, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като към момента на издаване на заповедта то е било отстранено. Запечатването на търговския обект не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено гориво, доколкото към датата на издаване на оспорената ЗНПАМ дружеството е предприело своевременно мерки за отстраняване на нарушението. Това обстоятелство правилно е съобразено от първоинстанционния съд при преценката му относно законосъобразността на оспорения акт. По делото липсват доказателства, а и твърдения, че установеното некоректно подаване на данните (в случая закъснялото подаване), поради констатирания от проверяващите технически проблем в концентратора, е станало в резултат на недобросъвестно поведение на задълженото лице, поради манипулация на системата или други подобни действия, с цел укриване на продажби и налични количества горива. В този смисъл, наложената след преустановяване на нарушението ПАМ не съответства и на целите по чл. 22 ЗАНН. Налагането на ПАМ в процесния случай не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. В този смисъл мярката, която е наложена след преустановяване на нарушението, би имала по-скоро характер на санкция, а ПАМ не изпълнява такава функция. Предвид изложеното, като е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената ЗНПАМ и е отменил същата, АС Стара Загора е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, релевирани в касационната жалба, поради което следва да остане в сила. Евентуално заявеното искане за изпращане на преписката на административния орган е неоснователно, по причина изтъкнатите от първоинстанционния съд съображения, които водят на извод за незаконосъобразността на спорната ЗНПАМ, което е основание за отмяната й. Отделно от горното, искането обективирано в писмено заявление на адв. Младенов от 09.08.2022 г. е неоснователно. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяване действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнение на наложената санкция, но посочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за законосъобразността на ЗНПАМ. Неоснователно е и искането на касационния жалбоподател за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на оспорването, доколкото такава изрична воля не е заявена от Залъмов ЕООД. При този изход от спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да се уважава. Ответникът по касация не е заявил своевременно искане за присъждане на разноски, предвид което такива не му се следват. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение