Решение № 12281 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7797/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Национална агенция за приходите/НАП, Агенцията/ и от А. С. К., чрез адв. А. Павлов, против Решение 2122 от 15.05.2025 г., постановено по адм. дело 809/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик /АС Пазарджик/. Касационният жалбоподател - Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител юриск. Иванова, обжалва съдебното решение в частта, с която НАП е осъдена да заплати на А. К. сума в размер на 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на публично оповестяване на личните му данни, ведно със законната лихва върху главницата от 300 лв., считано от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която се осъжда НАП да заплати на ищеца сумата от 76,50 лв., представляваща сторените по делото разноски. Развиват се съображения за неправилност на съдебния акт в оспорената му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Иванова, която поддържа касационната жалба. Няма доказателствени искания. Моли касационната инстанция да отмени съдебното решение в оспорената му част и да отхвърли жалбата като недоказана и неоснователна. Ответникът по тази касационна жалба А. С. К. не изразява становище. Касационния жалбоподател - А. С. К., чрез процесуалния представител адв. А. Павлов, обжалва съдебното решение в в частта относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за разноските и иска уважаването на исковата претенция в пълния предявен размер от 2000 лв. Не претендира разноски. В съдебно заседание касаторът К. не се явява и не се представлява. Ответникът по тази касационна жалба НАП в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба на А. К.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на двете касационни жалби, за основателност на касационната жалба на НАП и за неоснователност за касационна жалба на А. К.. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред АС Пазарджик е образувано по предявен иск от А. С. К. срещу НАП за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв. за периода от 16.07.2019 г. до 15.07.2024 г., ведно със законната лихва от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Неимуществените вреди, изразяващи се в страх и притеснения от евентуална злоупотреба с личните му данни, от физически нападения, заплахи, изнудвания, отвличания, се претендират като настъпили от неправомерно бездействие на НАП да изпълни задължението си да защити по сигурен начин данните му, което е станало причина да бъде допуснат пробив в информационната система на НАП и е довело до публично разкриване на личните данни на ищеца. От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че на 15.07.2019 г. неизвестно лице е осъществило нерегламентиран достъп в информационните масиви на НАП, станал известен като хакерска атака , вследствие на което е разпространена информация, съдържаща личните данни на множество физически лица. По делото е представено Удостоверение за декларирани данни от 13.03.2025 г., издадено от НАП, Териториална дирекция - Пловдив със следното съдържание: По данни на ИС на НАП за лицето има разпространени данни, които включват: данни от ГДД/чл.41 от ЗОДФЛ/за 2003 г., 2005 г. и 2006 г.; данни от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010 г.; данни от Данъчни декларации за облагане с патентен данък/чл.43 от ЗОДФЛ/ за 2001 и 2007.; данни от декларации обр.1 за период 2008 г.; данни от финансови отчети за 2004 г. и 2008 г. . В хода на съдебното са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. М., който твърди, че след като научил за изтеклите му лични данни, ищецът бил много притеснен, търсел адвокати, за да защити бизнеса си, опасявал се дали няма да му "откраднат" фирмата или да бъдат изтеглени от негово име заеми, съотвотно прехвърлени коли и др. Ответникът по делото - НАП е представила писмени доказателства по отношение на внедрена Система за управление на сигурността на информацията /СУСИ/ по стандарт БДС ISO/IEC 27001:2006, както вътрешни правила, заповеди, методики и инструкции относно политиките за информационна сигурност. Първоинстанционния съд е приел, че предявения иск е допустим, като такъв с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 82, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/ /Регламент /ЕС/ 2016/679, ОРЗД/, във вр. чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че искът е допустим и частично основателен. Приел е, че исковата претенция се основава на незаконосъобразно бездействие - неполагане на достатъчно грижа и неприлагане на ефективни мерки за защитата на сигурността на данните, с което са нарушени разпоредбите на чл. 24 и чл. 32 от GDPR. За ангажиране на отговорността на НАП по фактическия състав на отговорността за вреди по чл. 82 от Регламент /ЕС/ 2016/679 следва да са налице следните предпоставки: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент /ЕС/ 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността. По отношение на първата предпоставка - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, първоинстанционния съд е приел, че НАП притежава качество на администратор на лични данни по смисъла чл. 4, т. 7 от ОРЗД, както и че осъществява дейности по обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД. С оглед на това качество НАП има задължение да прилага подходящи технически и организационни мерки с цел гарантиране, че обработването е в съответствие с чл. 24 и чл. 32 от ОРЗД. Отговорността на ответника НАП произтича от специфичния характер на дейността му по обработване на лични данни, включваща създаване, поддържане и актуализация на регистъра и базата данни, както и архивиране и съхраняване на съдържащата се в тях информация и контролирания достъп до нея. Първоинстанционният съд е посочил, че неоторизирания достъп е причината за неправомерно разкриване и разпространение на лични данни, като самото осъществяване на неоторизирания достъп категорично сочи, че е вследствие на противоправно бездействие на ответника да изпълни произтичащи от нормативната рамка задължения да обезпечи достатъчна надеждност и сигурност на информационната си система, да защити физическите лица във връзка с обработването на личните им данни по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗЗЛД, във вр. чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Представените доказателства от ответника не доказват по категоричен начин предприемането на подходящи и ефективни организационни и технически мерки за гарантиране сигурността на обработваните лични данни, както и за освобождаване от отговорност на ответника по смисъла на чл. 82, § 3 от ОРЗД. С тези мотиви АС Пазарджик е приел наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП, представляваща незаконосъобразно бездействие по предприемане на необходимите мерки и ефективна средства за защита, произтичащи от задълженията на администратора по чл. 24 и чл. 32 от Регламент /ЕС/ 2016/679. По отношение на втората предпоставка първоинстанционния съд е приел, че и тя е осъществена, тъй като в съдебното производство са доказани претърпени неимуществени вреди от ищеца А. К. от незаконосъобразно бездействие на НАП, изразяващи се в негативни емоции и притеснение да не бъде злоупотребено с личните му данни. След като е установил наличието на втората предпоставка, АС Пазарджик е приел, че е налице и третата предпоставка, а именно пряка причинно-следствена връзка между изтичането на личните данни на ищеца и преживените негативни емоции от негова страна. По тези съображения първоинстанционният съд частично е уважил предявения иск като е присъдил на А. К. 300 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следствие от противоправното бездействие на НАП. Предвид основателността на главния иск, съдът е уважил и претенцията на за заплащане на лихва за забава, както и е присъдил разноски на страните. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. По делото не са представени доказателства за висящо или приключило производство, инициирано от ищеца, което е условие за допустимост на иска, съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД. Решението е правилно, като постановено при липса на сочените в касационните жалби отменителни основания. Предявеният иск е с правно основание чл. 82, § 1 от Регламент/(ЕС/ 2016/679, във връзка с чл. 39 от ЗЗЛД, чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно решаващият съд е посочил предпоставките, които следва да се установят, за да се приеме искът за основателен. Предвид чл. 82 от Регламент /ЕС/ 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент /ЕС/ 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/2021 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е посочено че от текста на член 82, § 1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на вреди , които са били нанесени , е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, §1 от Харта на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент /ЕС/ 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 от ОРЗД. По делото се установява, че до личните данни на ищеца е имало неправомерен достъп. Следователно ищецът е доказал твърдението си за наличието на нарушено нейно право на защита на личните му данни от администратора на тези лични данни, което право е накърнено от неправомерния достъп до тези данни и разпространяването им в интернет пространството. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, § 1 от Харта на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент /ЕС/ 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 от ОРЗД. Членове 24 и 32 от Регламент /ЕС/ 2016/679 задължават администратора на лични данни /какъвто се явява НАП/ да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, § 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно § 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата на чл. 82, § 3 от ОРЗД ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в чл. 5, § 2 и конкретизиран в чл. 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по чл. 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по чл. 32 от посочения регламент са подходящи. В процесния случай ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че същият е приложил подходящите мерки за сигурност. Представените писмени доказателства цитирани от съда, не доказват, че приложените мерки са подходящи за защита при обработване на личните данни. В т. 1 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е прието, че чл. 24 и чл. 32 от Регламент /ЕС/ 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на чл. 4, т. 10 от този регламент сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че приложените от съответния администратор технически и организационни мерки не са подходящи по смисъла на тези по чл. 24 и чл. 32. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС, VB, ECLI:EU:C:2023:986, е прието, че член 82, § 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, § 1 и § 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на чл. 4, т. 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Ответникът не е ангажирал доказателства, за да докаже, че е приложил подходящи организационни и технически мерки за осигуряване на нивото на риска, предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Ответникът е следвало да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, но същият не се е справил с доказателствената тежест. Не е доказал, че по никакъв начин не е отговорен са събитието причинило вредата. Представените писмени доказателства не доказват прилагане на подходящи организационни и технически мерки за осигуряване защита на личните данни. Обоснован и съответен на приетите по делото доказателства е изводът на първостепенния съд, че са налице втората и третата предпоставка за основателност на исковата претенция. Събраните по делото доказателства установяват, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди негативни емоции и притеснение да не бъде злоупотребено с личните й данни. В тази връзка, правилно са кредитирани показанията на допуснатия и разпитан по делото свидетел, според който след теча на данни ищецът е бил притеснена и се тревожел от бъдеща злоупотреба с личните му данни. Правилно е заключението на АС - Пазарджик относно наличието на причинна връзка между претърпяната вреда и нарушението на Регламент /ЕС/ 2016/679, като следва да се отбележи, че в производството по чл. 82 от Регламента предмет на изследване е поведението на администратора/обработващия личните данни, т. е. неговото деяние-действие или бездействие, и именно то трябва да е условието, което е предизвикало отрицателната последица в сферата на засегнатото лице-субект на лични данни. Правилни са изводите на съда, че неимуществените вреди като резултат произтичат от бездействието на ответника, като трябва изрично да се подчертае, че това поведение е практически годно, т.е. създаващо реална възможност да предизвика крайния резултат, защото неправилната преценка на значимостта на риска от пробив в електронната база данни /съдържаща и лични данни/ и проявеното бездействие, предвид техническото ниво на развитие, обезпечеността, знанията и уменията, необходими за осъществяването на такъв пробив, води до повишаване този риск до ниво, което поддържа вероятността за настъпване на събитие от изброените в чл. 32, § 2 от Регламента. В заключение първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото са доказани всички необходими елементи за реализиране правото на обезщетение за причинени вреди на ищеца А. К.. При определяне размера на обезщетението АС Пазарджик е приложил нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се присъжда по справедливост, като размерът му се определя с оглед характера на вредите, негативните преживявания и отражението върху общото психическо състояние на субекта. Също така съдът е съобразил, че размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, т. е. следва да бъде съобразен със стандарта на живот в обществото. В този контекст, съдът обосновано е приел, че обезщетение в размер на 300 лв. е съразмерно на претърпените неимуществени вреди, отговаря на конкретните факти по делото и е в съответствие с обществените представи за справедливост, и че така определеният размер би довел до пълно репариране на претърпените от ищеца вреди. Касационната инстанция споделя направения извод на АС - Пазарджик, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди съответства на характера и тежестта на увреждането и неблагоприятното отражение в живота на ищеца, поради което правилно искът до пълния претендиран размер от 2000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид изложеното, решението в частта, с която е присъдено обезщетение на К. в размер на 300 лв. и е отхвърлен искът му до пълния предявен размер до 2000 лв., като валидно, допустимо и правилно, постановено при липса сочените в касационни жалби основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. По отношение на предявения иск за присъждане на лихва. Решението на първоинстанционния съд, с което се присъжда лихва за периода от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата като неправилно следва да се отмени. На основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а според чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата като за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Датата 15.07.2019 г. е датата, на която е оповестен теча на лични данни, но не може да се приеме, че това е датата на забавата на длъжника. Поради тази причина законната лихва следва да се дължи от датата на завеждане на исковата молба - 15.07.2024 г. В тази част съдебното решение е неправилно и следва да се отмени, а вместо него да се постанови ново, като бъде осъдена НАП да заплати на ищеца законна лихва върху присъденото обезщетение от 300 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба -15.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. С оглед изхода на спора разноски за касационната инстанция не се дължат, а остават за страните, така както са направени. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение