Решение № 181 от 26.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 826/2016 г.

Решение № 181 от 26.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 826/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Касационното производство е инициирано с касационна жалба от подсъдимия И. Т. К. от Х., в момента в затвора в Стара Загора, против решение № 138 от 6.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 181/2016 г. от Пловдивския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за неговото намаляване или "отмяна изцяло". Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение въззивното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимия К., лично и чрез защитника си адв. Ат. Я. от АК - Х. моли жалбата му да бъде уважена. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 11 от 11.03.2016 г. по НОХД № 89/2016 г. Хасковският окръжен съд, в процедура на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, е признал подсъдимия И. Т. К. от Х., в момента в затвора в Стара Загора за виновен в това на 12.06.2015 г. в Х., при условията на опасен рецидив, да е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон "LG" на стойност 322 лева от владението на малолетната Я. И. Г. от Х., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер след съответната редукция от 8 години, което същият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от размера на наказанието е приспаднато предварителното му задържане по ЗМВР и по НПК, считано от 16.06.2015 г. до 01.02.2016 г. Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които след влизане на присъдата в сила е постановено да бъдат унищожени като вещи без стойност. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 359,84 лв. Срещу присъдата е била подадена въззивна жалба от подс. К. с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за неговото намаляване до справедлив размер, но с въззивното си решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда изцяло. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка по чл. 346, т. 1 от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Единственото ангажирано касационно основание е за явната несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание от 8 години лишаване от свобода с доводи за явното му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, както и за постигане на целите на генералната превенция. Само този проблем е бил поставен и пред въззивния съд, който е изразил противоречиви съображения. Сред смекчаващите обстоятелства са поставени "слабият интензитет на приложената сила", "въздържането от упражняване на друго насилие", а в същото време като отегчаващи - "причинените болки на пострадалата при удара, продължилото упражняване на принуда след извършването на престъплението". Също като отегчаващи обстоятелства са приети "проявената дързост по времето на извършването на проявата" (без да е изяснено какво точно се възприема като такава), "подбудата за обогатяване по незаконен начин" (като че ли всяко отнемане на вещи не е с такава цел), "липсата на трудови навици и квалификация" (без да е ясно на каква основа се прави такъв извод). Особено е бил впечатлен съдът, че след изтърпяване на предишните наказания при подс. К. липсвал "превъзпитателен ефект", който е осъден да е извършил деянието при условията на опасен рецидив и след като за отегчаващо обстоятелство са приети осъжданията му, в повече от тези за постигнатата квалификация. При тези рамки съдът е приел, че наказанието му следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, съгласил се е то да е в размер на 12 години лишаване от свобода и прилагайки редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, е потвърдил наказанието от 8 години лишаване от свобода. Касационният състав не е солидарен с това решение. Вярно е, че деянието разкрива по-висока степен на обществена опасност поради посегателството над малолетно момиче, като начинът му на извършване не е над обичайното за такива случаи - и без нож момичето би било изплашено и поставено в подчинение, който е бил ползван за твърде кратък период от времето, през което подсъдимият е бил с пострадалата. С отнемане на владението над вещта с употребата на сила и заплашване и установяване на фактическата власт на дееца деянието е било довършено, като значението на последващото му поведение е надценено. Безспорно, то е сериозно морално укоримо, като последиците за пострадалото момиче, според изводите в СМЕ, не влияят върху квалификацията на деянието, включително и след освидетелстването й по СППЕ. За това си поведение подсъдимият е дал обяснения, които не са оборени както от показанията на малолетната, нито при разследването прокурорът е приел за установени данни за извършено друго посегателство над нея. Според ВКС, така очертани по вид и тежест, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. К. обстоятелства дават основание за определяне на наказанието му към средата на предвиденото в закона, а именно 10 години лишаване от свобода, което следва на основание чл. 58а, ал. 1 от НК да се редуцира с 1/3 на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода. В този смисъл следва да се измени обжалваното решение на въззивния съд и се остави в сила в останалата част. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд - първо наказателно отделение