Решение № 1250 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4820/2019 г.

Решение № 1250 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4820/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кюстендил срещу Решение № 41/19.02.2019 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил постановено по административно дело № 520/2018 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-05-542/07.11.2018 г. на директора на РДГ - Кюстендил, с която на основание чл. 57, т. 6 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите е обезсилено позволително за сеч № 0413160/17.01.2018 г., издадено за горски имот № 094005, подотдел 11 "щ", землище с. Дивотино, общ. Перник – частна собственост. С решението РДГ – Кюстендил е осъдена да заплати и съдебни разноски в размер на 510 лева. Касаторът обжалва съдебното решение на основанията предвидени в чл. 209 АПК. Счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът неправилно е приел, че жалбата е подадена от процесуално легитимен субект. Твърди, че не са взети предвид и обсъдени от съда възраженията му за нередовна процесуална легитимация и липса на правен интерес за Тошков от обжалването на заповедта. Излага подробни съображения за липса на правен интерес от обжалването за Тошков, чийто права и законни интереси не са засегнати от издадената заповед. Излага и съображения, че никой няма правен интерес от оспорването, тъй като разрешената за добив дървесина по позволителното за сеч, отменено с процесната заповед, е извозена от сечището в пълен размер. Оспорва изводите на съда, че заповедта е материално незаконосъобразна и че писмените доказателства по делото показват липсата на предпоставките по чл. 57, т. 6 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите (НСГ). Моли оспорваното решение да се отмени. Претендира всички съдебно – деловодни разноски. Ответникът по касация – С. Тошков оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, допустимо и постановено при спазване на процесуалните правила. Моли същото да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация – В. Велинов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От фактическа страна съдът е установил, че на С. Тошков, представител на "Ник и Кар Форест" ЕООД, гр. Перник е издадено позволително за сеч (ПС) № 0413160/17.01.2018 г. за извършване на сеч в отдел 11, подотдел "щ" в имот № 094005, землището на с. Дивотино, общ. Перник. Дърветата са маркирани от В. Велинов – издател на позволителното, с контролна горска марка (КГМ) № 1468, А 2319, А 2318, с оранжева боя. Въз основа на извършена проверка в сечището, на основание постъпил сигнал от Държавно горско стопанство (ДГС) "Р." за констатирана сеч на немаркирани дървета и без позволително за сеч, е установено, че в посочения район по ПС № 0413160/17.01.2018 г. е извършена възобновителна сеч – постепенно-котловинна с интензивност 25% и пробирка с интензивност 15% на площ от 0. 6 ха, представляваща площта от подотдела в имота, на основание одобрена със Заповед №РД-05-365/03.08.2017 г. на директора на РДГ – Кюстендил горско-стопанска програма. Имотът е ограничен с ивици бяла боя и е маркиран площно. При проверката на място е констатирано, че в съседен имот № 094006, за който няма издадено ПС, са отсечени 2 броя габър без КГМ. Констатациите са обективирани в КП № 138090/01.11.2018 г. Като доказателства по делото са приети договор за покупко-продажба на дървесина на корен от 08.08.2017 г. между П. Рангелова и "Ник и Кар Форест" ЕООД, гр. Перник, трудов договор № 19/29.02.2016 г., обективиращ трудови правоотношения между "Ник и Кар Форест" ЕООД, гр. Перник и С. Тошков за длъжността "лесничей", длъжностна характеристика и удостоверение № 582/10.05.2012 г. на името на С. Тошков на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), удостоверяващо вписване в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите (ЗГ) за: планиране и организация на дейностите по залесяване, маркиране на насаждения, предвидени за сеч, планиране и организация на добива на дървесина и планиране и организация на добива на недървесни горски продукти. От правна страна съдът е приел, че жалбата е подадена от процесуално легитимен субект. За да достигне до този извод се е позовал на чл. 147 АПК, чл. 58, ал. 4, т. 1 и т. 2 НСГ. Позовал се е и на обстоятелството, че ИАГ вписва в регистъра за планиране и организиране на добива на дървесина не юридическото лице, а физическото такова, действащо в качеството на лесничей. Приел е, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че заповедта е материално незаконосъобразна. Посочил е, че анализът на писмените доказателства по делото показва липса на предпоставките по чл. 57, т. 6 НСГ. В случая несъответствието се изразява в сеч на немаркирани с КГМ дървета – 2 броя габър. Имайки предвид обектът по ПС № 0413160/17.01.2018 г., в който е следвало да се извърши сечта - отдел 11, подотдел "щ" в имот № 094005, землището на с. Дивотино, общ. Перник и констатациите в КП № 138090/01.11.2018 г. относно нарушението и мястото, в което е извършено, е приел, че е налице несъответствие между фактите по КП и по Заповед №РД-05-542/07.11.2018 г. Сечта на немаркираните дървета е установена в имот № 094006, съседен на имот № 094005 по ПС № 0413160/17.01.2018 г. Извършената сеч в имота, обект на обезсиленото позволително е на маркирани с КГМ дървета, при спазване на изискванията на закона. Решението е неправилно. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по жалба на лице, което не притежава активна процесуална легитимация. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗГ - сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, като ал. 2 на същия закон сочи, че позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 ЗГ. От представеното Удостоверение № 582/10.05.2012 г. издадено от ИАГ се установява, че С. Тошков е вписан в публичния регистър по чл. 235 ЗГ, за посочените в удостоверението дейности. Позволително за сеч № 0113160, което е обезсилено с процесната заповед, е издадено и връчено на С. Тошков, факт, който не се отрича от касатора. Като лице, на което е издадено позволителното за сеч той упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, до освидетелстване на сечището (чл. 108, ал. 3 ЗГ). Заповедта за обезсилване на позволителното засяга неговите права и интереси, тъй като е издадена поради констатирани нарушения при извършване на добив на дървесина, върху която контрол осъществява той и след издаването й, поражда задължения за подписване на протокола за освидетелстване на сечището – чл. 109, ал. 1 ЗГ, чл. 58, ал. 5 НСГ, чл. 12б, т. 10 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредба № 1/2012 г.), което заедно с безспорното обстоятелство, че Тошков е адресат на обезсиленото ПС е достатъчно, за да обоснове правния му интерес от оспорването на заповедта. При констатирана сеч, която не съответства на разрешената, отговорността е на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, защото то следва да следи за стриктното спазване на условията на позволителното. Изводът на съда, че жалбата, с която е сезиран е допустима, е правилен. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че никой няма правен интерес от оспорването на издадената заповед, тъй като количеството дървесина по позволителното е реализирана. Реализирането на дървесината (добиване на цялото количество дървесина по ПС) не оказва влияние върху правния интерес от оспорването на заповед за обезсилването на ПС, тъй като това обстоятелство не е законова причина за обезсилване на позволителното за сеч, съответно не може да обоснове липса на правен интерес от оспорването. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 НСГ, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Дали посочените фактически основания са подведени под съответстващата им правна норма, е въпрос за материалната законосъобразност на административния акт. Съдът е приел, че при издаването на оспорваната заповед са спазени административнопроизводствените правила, но не е посочил какви са фактическите му установявания и правни изводи в тази връзка, за да може настоящата инстанция да провери дали правилно е прието, че не са налице основанията за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 АПК. Необоснован и неподкрепен с доказателства, е изводът на съда, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като анализът на писмените доказателства по делото показвал липса на предпоставките по чл. 57, т. 6 НСГ. Съгласно чл. 57, т. 6 НСГ позволително за сеч, издадено по реда на наредбата, се обезсилва когато в насаждението се провежда сеч, която не съответства на разрешената с позволителното. Легално определение на понятието "насаждение" се съдържа в § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби (ДР) на НСГ – "Насаждение" е основна пространствена единица при разделянето на гората, основаваща се на топографските особености на релефа и с обща цел на стопанисване. В случая с ПС № 0413160 е разрешено извършването на сеч в отдел № 11, подотдел "щ", имот № 094005. Доказателствата по делото сочат, че е извършена сеч в съседен имот - в имот № 094006, съседен на имот № 094005 по ПС № 0413160/17.01.2018 г. Неизяснен по делото е останал въпросът дали имот № 094005, в който е разрешена сеч и имот № 094006 са в рамките на едно насаждение по смисъла на § 1, т. 15 ДР на НСГ или не. Този факт не може да бъде установен без специални знания. А той е от съществено значение за преценка дали са налице предпоставките на чл. 57, т. 6 НСГ и отговор на основния въпрос – до къде се простира отговорността на лицата вписани в регистъра по чл. 235 ЗГ, на които се издава позволителното за сеч, да следят за законосъобразното извършване на разрешената сеч. Съгласно чл. 47, ал. 1 НСГ при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. В чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. С оглед чл. 108, ал. 3 ЗГ отговорността за законосъобразното извършване на разрешената с позволителното сеч се носи от лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Това лице следи за спазване на условията на позволителното за сеч, вкл. за извършване на сечта, само в границите на насаждението. Предвид изложените съображения обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи дали имот № 094005 и имот № 094006 са в рамките на едно насаждение по смисъла на § 1, т. 15 ДР на НСГ и с оглед на това да се извърши преценка за материалната законосъобразност на оспорваната заповед. Следва да извърши преценка за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, като в тази връзка направи съответните фактически установявания и правни изводи. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение