Решение № 7322 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2008 г.

Решение № 7322 от 04.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 6, ал. 3 от Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ). Образувано е по касационна жалба на Косьо Георгиев Джелебов от гр. София, срещу решение от 22.07.2002 г. постановено по адм. д. № 797/2002 г. от Софийски градски съд. В касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за неправилност, като от съдържанието й може да се направи извод за претендирани нарушения на материалния закон и нарушения на процесуалните правила - отменително основание по смисъла на 209, т. 3 от АПК . Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът - Областен управител на област София, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд трето отделение, след като се съобрази с доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Софийския градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Косьо Георгиев Джелебов срещу заповед № РД- 22-003/01.02.2002 г. на областния управител на област София, с която му е отказано обезщетение по реда на ЗОСОИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеното искане е извън преклузивния срок като подадено с вх. № 94-К-208/28.09.2001 г. Съдът е приел, че този срок е пропуснат, като искането е подадено едва през 2001 г., а законът е публикуван на 18.11.1997 г. В случая административното производство макар и започнало пред некомпетентен орган (поради изпращането му в общината) и препращането му до областния управител е станало едва през 2001 г. далеч след изтичане на едногодишния срок за подаването им, и правилно е прието, че не следва да се уважи поради просрочието му. Така постановеното е правилно и законосъобразно. Не са налице касационните основания посочени в жалбата. Решаващият съд е събрал всички относими към спора доказателства и е изяснил напълно фактическата обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция. Въз основа на това е направил верни правни изводи. С касационната жалба също не се представиха доказателства, които да доведат до промяна на установеното по делото. За да бъде признато право на обезщетение по ЗОСОИ следва да са налице три основания: 1) заявителите да са собственици или правоприемници на собственици, чиито имоти са били отчуждени по един от законите или начините, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ; 2) за това отчуждаване да не са получили никакво обезщетение и 3) заявлението да е подадено в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ . Безспорно е установено (видно от положената дата на самата молба), че Джелебов е подал искането си далеч след изтичане на преклузивния срок по ЗОСОИ. При липсата на която и да е от посочените предпоставки правилно първоинстанционния съд е приел оспорения административен акт за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Неоснователни се явяват доводите на касатора, че за имота е воден иск по чл. 97 от ГПК и постановеното решение е влязло в сила на 19.12.1997 г. На касатора не могат да се признаят права за обезщетение по ЗОСОИ, без наличие на редовно подадено искане, тъй като воденото гражданско дело не замества искането, което правоимащия по ЗОСОИ е следвало да подаде в срок. Без значение са също така и доводите в писмената защита за водени преписки по други реституционни закони по ЗСПЗЗ и ЗВСВНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ. . . др. По изложените съображения административния отказ за признаване правото на обезщетяване по реда на ЗОСОИ е законосъобразен, както правилно е приел и решаващия съд. Решението му, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,