Решение № 15437 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4335/2017 г.

Решение № 15437 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4335/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "М. г. В." ЕАД, град В., чрез адв. К. М. обжалва решение № 236/15.02.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 1858/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03000315010250-091-001/21.03.2016 на органи по приходите при ТД на НАП град В., потвърден с решение № 149/6.06.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град В.. В касационната жалба формално са посочени всички касационни основания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се поддържат доводи за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за осъществяване предпоставките на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС и по-конкретно изводите за доказано знание у получателя, че дължимият ДДС по доставките няма да бъде платен от прекия му доставчик. Твърди, че органът по приходите е пристъпил към ангажиране отговорността на получателя на основание чл. 177 ЗДДС преди да е предприел каквито и да било действия за събиране на задължението за ДДС от длъжника, включително и действия за обезпечаване на вземането за данък. Счита, че отговорността по чл. 177 от ЗДДС не се разпростира по отношение на задължението за лихви, а само по отношение на дължимия и невнесен от данък. Касае се за изключение, при което по силата на закона се ангажира отговорност на трето лице, поради което не може да се тълкува разширително. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град В. до приключване на устните състезания по делото не е изразил становище по касационната жалба. На 21.11.2017 г. по пощата са постъпили писмени бележки от юрк. А. К.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид касационните доводи и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорения ревизионен акт на "М. г. В." ЕАД за данъчен период м. 06.2015 г. са определени задължения на основание чл. 177 ЗДДС в размер на 252 695.79 лева и лихви в размер на 26 081.21 лева на основание чл. 177 ЗДДС за дължимия и невнесен данък от "М. к." ЕАД. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК (в сила от 1.01.2013 г.) и не е засегнат от пороци, обуславящи неговата нищожност. От фактическа страна съдът е установил, че "М. г. В." ЕАД е получател по доставка на правото на собственост върху недвижим имот "М. к.", по фактури, издадени от "М. к." ЕАД. Имотът е придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен в нотариална форма с нотариален акт № 55/26.02.2015 г. срещу цена от 1 471 200 лева с ДДС, от които 36 200 лева с ДДС изплатени от купувача на община В. за погасяване на задължения за местни данъци и такси за имота и 1 435 000 лева с ДДС по специална сметка на нотариус А. Ганчев за погасяване на задълженията на дружеството - продавач като трето лице, учредило ипотека върху имота за обезпечение задължения на "П. Х." АД към "Инвестбанк" АД. "М. г. В." ЕАД е платило общо 1 480 310.79 лева, от които 30 819.91 лева на 24 и 25.02.2015 г. на община В. за погасяване на задължения за местни данъци и такси, 1 435 000 лева на 26.02.2015 г. по специалната сметка на нотариуса, 5 400 лева на 11.03.2015 г. по сметка на нотариус Ганчев и 9090.85 на 13.03.2015 г. по банкова сметка на "М. к." ЕАД. На 13.03.2015 г. нотариусът е превел 1 440 400 лева (1 435 000 + 5400) по сметка на ЧСИ, който на 16.03.2015 г. погасява изцяло дълга на П. Х. ЕАД към "Инвестбанк" АД. "Д. М. к." ЕАД в данъчен период м. 02.2015 г. е декларирал ДДС за внасяне в размер на 254 310.79 лева. За този период няма други извършени и получени доставки, освен процесните. На 30.10.2015 г. е внесен данък в размер на 1 615 лева, а остатъкът от 252 695.79 лева не е внесен и е дължим към момента на издаване на ревизионния акт. От разпита на св. Ал. К. управител на "М. к." ЕАД до м. септември 2015 г. съдът е установил, че дължимият ДДС е следвало да бъде заплатен от "П. Х." АД, но до края на мандата му това задължение не е изпълнено. Съдът е приел, че страните не спорят по фактите. Посочил е, че спорът е правен по отношение на следните въпроси: 1/ изпълнен ли е фактическият състав на чл. 177, ал. 1, вр. ал. 2 вр. ал. 3, т. 2 ЗДДС за ангажиране солидарната отговорност на ревизираното дружество като получател по облагаема доставка по фактури № 188/25.02.2015 г. и № 189/26.02.2015 г. за дължимия и невнесен ДДС по тази доставка от неговия доставчик "М. к." ЕАД; 2/ Преди да реализират отговорността по чл. 177 ЗДДС органите по приходите длъжни ли са да изчерпят възможностите за събиране на данъка от длъжника, респективно следва ли да обезпечат вземането и 3/ Отговорността по чл. 177 ЗДДС обхваща ли задължението за лихви? С подробни мотиви, основани на тълкуване на националния закон и относимите норми от правото на ЕС, съдът е очертал материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 177 ЗДДС. П. е, че от обективна страна следва да е установено, лицето, чиято отговорност се ангажира да е ползвало данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, от субективна страна - че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът по доставката, във връзка с която пряко или косвено е ползвало данъчен кредит няма да бъде внесен ефективно като резултат за периода. Доказателствената тежест е органите по приходите по реда на ДОПК, в ревизионно производство. Съдът е приел, че условията от обективна страна не са спорни между страните и са установени от доказателствата по делото. Ревизираното дружество е ползвало право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "М. к." ЕАД в данъчен период м. 06.2015 г. в размер на 254 310.79 лева. Спорът е по отношение наличието на знание у получателя по доставката, че дължимият от прекия му доставчик данък няма да бъде внесен. Съдът е приел за доказано това обстоятелство въз основа на сключения от "М. г. В." ЕАД предварителен договор за покупко - продажба на имота и анекси към нето, по силата които дружеството е знаело, че цялата продажна цена, с ДДС ще бъде платена за погасяване на задълженията на дружеството продавач за задълженията на трето лице - "П. Х." АД към "Инвестбанк" АД по висящо пред ЧСИ изпълнително дело. Начинът на плащане, включително и на сумата на начисления данък е указан и във фактура № 189/26.02.2015 г. От анекс № 3/13.05.2015 г., по който "М. г. В." ЕАД е страна, съдът е направил извод, че на дружеството е било известно, че ДДС не е платен от "М. к." ЕАД в срока по чл. 89 ЗДДС и че доставчикът му няма намерение да плати данъка, тъй като е това задължение е поето от П. Х. АД. Тези обстоятелства са били известни на ревизираното дружество към м. 06.2015 г., когато е упражнило правото си данъчен кредит за доставката, пряко свързана с неплатения ДДС. Съдът е отхвърлил възражението, че преди ангажиране отговорността на получателя на основание чл. 177 ЗДДС след изчерпване на възможностите за обезпечение и събиране на данъка от доставчика. Изложени са мотиви, че такова задължение не е въведено в нормата на чл. 205 от Директива 2006/112. Позовал се е на т. 24 от решението по дело С-384/04, според която правилата на солидарната отговорност не са свързани с процеса на събиране на данъка, а с определянето на лицето, което може да бъде задължено да плати данъка към хазната. По делото е установено, че данъкът не е внесен като резултат за периода. На основание чл. 16, ал. 3 ДОПК съдът е приел, че отговорността на третото лице по чл. 177 ЗДДС обхваща и лихвите върху дължимия ДДС. Решението е правилно постановено. Не е налице посоченото в жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Въз основа на доказателствата по делото съдът е установил релевантните за спора факти, очертал е спорните по делото въпроси и е направил законосъобразни правни изводи по приложението на чл. 177 ЗДДС. Ц. норма предвижда солидарна отговорност, установена по силата на закона на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност /ДДС/ от друго лице, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността се реализира при следните кумулативни условия: лицето, чиято отговорност са ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл. 177, ал. 2 ЗДДС. Д. тежест за установяване предпоставките по чл. 177 ЗДДС е на органите по приходите, чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК. От доказателства по делото е установено безспорно, че "М. г. В." ЕАД е била запозната с обстоятелството, че ДДС, включен в продажната цена на имота е платен изцяло за погасяване задълженията на "П. Х." АД. Към 13.03.2015 г. му е било известно, че задължението за плащане на ДДС по пряката доставка е възложено на "П. Х." АД за сметка на задължения към прекия доставчик "М. к." ЕАД. По този начин на получателя е станало известно, че доставчикът няма да плати за своя сметка дължимия и деклариран ДДС. В случая имотът не е придобит на публична продан, за да приеме, че данък следва да бъде платен от частния съдебен изпълнител съгласно чл. 131 ЗДДС. Основното възражение в касационната жалба е, че преди ангажиране отговорността по чл. 177 ЗДДС спрямо прекия получател по доставката, органите по приходите е следвало да предприемат действия по обезпечаване и събиране на данъка от доставчика - длъжник. Токова изискване не е предвидено в закона. Нормата на чл. 177, ал. 6 ЗДДС поставя подобно условие при ангажиране отговорността на последващ получател по доставката- да се предприемат действия по ангажиране отговорността на прекия получател и данъкът да не може да бъде събран от този получател, който е ползвал право на данъчен кредит пряко свързано с дължимия и невнесен данък. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като е ангажира отговорността на прекия получател по доставка, който е ползвал данъчен кредит пряко свързан с невнесения данък. Неоснователно е позоваването на съдебни решения на Бургаския и Пловдивския административен съд. Тези съдебни решения са отменени с мотиви, че законът не предвижда изискване отговорността спрямо прекия получател да се ангажира след изчерпване на възможностите за събиране на данъка от длъжника. Нормата предвижда отговорност за дължим и невнесен данък, а не за данък, който не е събран от органите по приходите. Първоинстанционният съд е обосновал тълкуването на националния закон с оглед тълкуването на чл. 205 от Директива 2006/112, като изложените мотиви не следва да бъдат повтаряни. Правилна е преценката на съда и относно обхвата на отговорността по чл. 177 ЗДДС по отношение на лихвите. Нормата на чл. 16, ал. 3 ДОПК се отнася до всички случаи, в които по силата на закона се ангажира отговорност на трето лице за чуждо задължение съгласно чл. 14, т. 3 ДОПК - за данъците, задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Поради това забавата на главния длъжник, поставя в забава и солидарните с него длъжници. В този смисъл е и съдебната практика по аналогични случаи /решение № 4293 от 27.03.2013 г. по адм. д. № 11690/2012 г. на ВАС, първо отделение/. Даденото от първоинстанционния съд тълкуване на чл. 16, ал. 3 от ДОПК се споделя и от настоящия състав на касационната инстанция, поради което не са налице основания за отмяна на решението, в частта, в която са потвърдени и начислените лихви. По изложените съображения, решението следва да се остави в сила. Искането за разноски от ответника е направено несвоевременно, след приключване на устните състезания по делото, с писмените бележки от 21.11.2017 г. и не следва да се уважава. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,