Решение № 4813 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1553/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. М., чрез адв. Киряков, срещу решение 12449/25.11.2024 г., постановено по адм. дело 348/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт /РА/ Р 03000323001943-091-001/31.10.2023 г., издаден от органи на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 307/26.01.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 3083 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 586,55 лв. В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА. Претендирa разноски съгласно представен списък. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, в депозирано възражение излага съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт /РА/ Р 03000323001943-091-001/31.10.2023 г., издаден от органи на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение 307/26.01.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 3083 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 586,55 лв. Вменените задължения за данък по реда на чл. 48 ЗДДФЛ са обосновани с установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са укрити приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал, както и е налице несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице, извършените от него разходи и декларираните/получените доходи. Установено е, че ревизираното лице е получавало парични преводи от физически лица, изплатени чрез Изипей АД, MoneyGram и Western Union, представляващи плащания по доставки на стоки/бижута/. През 2022 г. С. М. е получила и суми по наложени платежи чрез Еконт Експрес ООД в общ размер на 6 697 лв. по 10 пратки с описание имитационна бижутерия . Цитираните суми са квалифицирани от ревизиращия екип като доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В хода на съдебното производство е приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице е изчислило паричния поток на ревизираното лице в два варианта, вземайки предвид изложени в хода на съдебното производство твърдения за получени заеми от свекъра на М., както и проследявайки всички събрани в хода на ревизията доказателства за получени приходи и направени разходи. По вариант едно е стигнало до заключение, че размерът на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ е в съответстие с установения с РА, а по втория вариант е преизчислило паричния поток като е добавило и твърдяните заеми, получени от свекъра на ревизираното лице. Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и е подписан с квалифицирани електронни подписи. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е изложил мотиви за доказаност на основанията да се премине към ревизия по реда на чл. 122 - чл.124а от ДОПК, като са проследени всички разходи и приходи, включени в паричния поток на лицето за ревизираните години и е съобразено, че е извършено компенсиране на недостига на М. с налични парични средства на лицето, с което живее на семейни начала. Съдът не е кредитирал изготвената експертиза във варианта, в който изчисленията на вещото лице включват предоставени заеми от свекъра на ревизираното лице, тъй като не е доказано по категоричен начин, че Д. е имал възможност да предостави в заем парични средства в твърдените размери /от 500 до 1200 лв. на месец/. Относно разходната част в решението е посочено, че доколкото отразените в разходната част разходи не се оспорват от М., съдът ги приема за правилно установени, още повече те са определени на база реално платени от ревизираното лице разходи, а не по аналогия от статистическите данни на НСИ. В заключение с решението е прието, че законосъобразно с РА са установени данъчни задължения за 2019 г., 2021 г. и 2022 г., предвид което жалбата срещу РА е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основания за неговата отмяна. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА досежно установените задълженията за 2019 г., като приходният орган е съобразил декларираното от М. начално салдо за 2019 г. от 3000 лв. в брой, както и е установил въз основа на банкови извлечения наличните суми по банковите й сметки, които са взели участие при изчисленията. В паричния поток на лицето са отразени всички установени доходи от дивиденти, от усвоени банкови кредити и доходи от лихви, изплатени от банкови институции, които не са оспорени от касатора. Законосъобразно в разходната част са отнесени суми, представляващи разходи за издръжка и живот, извлечени от плащания на POS терминали в търговски обекти и онлайн магазини, заплатени комунални услуги, погасителни вноски по банкови кредити и т.н. Правилни са изводите на съда за законосъобразност на РА и в частта на начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2021 г. и 2022 г., обоснован с констатираното превишение, определено като доход с неустановен произход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. По делото не е спорно между страните, че през 2021 г. и 2022 г. М. е получавала парични преводи от физически лица във връзка с доставки на бижута. Част от получените суми не са участвали в приходната част на ревизираното лице, а са отнесени като доход на ЕТ Сентерето-С. Д. , с който М. има сключен трудов договор, тъй като приходният орган е констатирал, че част от тези суми са регистрирани в оборота на едноличния търговец след извършена проверка в ЕКАФП. За останалите получени суми обаче няма данни да са част от регистрирания оборот на ЕТ, поради което правилно приходният орган ги е третирал като доход от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Настоящият касационен състав споделя и изводите на съда, че не се установява по категоричен начин, че свекъра на М. й е предоставял ежемесечно заеми, тъй като липсват данни лицето да е разполагало със суми в сочените размери. В тази връзка следва да се посочи, че въпреки че ревизията е протекла по особения ред, ревизиращият орган се е постарал по много обективен начин да състави приходната и разходната част от паричния поток на лицето и така получената данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ отразява в максимален размер извършените по лицето разходи и получените приходи. Досежно установените с РА задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ДОПК, същите са начислени при правилно приложение на материалния закон и при съвкупен анализ на доказателствата ангажирани в хода на развилите се производства. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като касаторът не е опровергал констатациите в РА. При това положение, намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. Последното не е направено, като съдът подробно е изложил мотиви, защо не дава вяра на изложените твърдения за получени от М. заеми от свекъра й, а останалите приходи и разходи, намерили отражение в паричния поток на лицето не са спорни. С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че не са налице сочените основания за отмяна на решението, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 666,95 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определено на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,