Решение № 453 от 27.10.2025 г. на ВКС по дело № 20258002200650/2025 г.

Производството е по реда на чл. 422 ал.1 т. 3 от НПК. Образувано е по искане на окръжния прокурор на ОП – Бургас за възобновяване на НЧД№ 3561/2024г. по описа на РС – Бургас, приключило с влязло в сила определение, в частта, с която съдът: Присъединил на основание чл. 23, ал. 2 от НК наложеното на осъдения Б. Е. Б., по НОХД №11110/2013г. по описа на СРС наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ в размер на 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА към определеното за изтърпяване общо най – тежко наказание по посоченото дело на СРС и НОХД 3404/2015 година по описа на Районен съд – Бургас и приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяната част от наказанието. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа искането. Защитникът на осъденото лице адвокат К. Т. пледира искането на окръжния прокурор да бъде уважено. Осъденият редовно призован, заявява желание да не бъде конвоиран в о.с.з. и не взема становище по делото. Настоящият касационен състав намира искането за възобновяване на наказателното дело за основателно по следните съображения: При изпращането на влязлото в сила определение за изпълнение, в частта относно наказанието Лишаване от право да се управлява МПС, било установено, че НОХД№11110/2013г. е било възобновено с решение на ВКС по н.д. 408 /2015г. Постановеното по него определение е било отменено от ВКС в частта, с която на Б. е било наложено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, тъй като към момента на осъждането Б. не е бил правоспособен водач. Установено е също така, че посоченото произнасянето на ВКС не било отразено в свидетелството за съдимост на Б., което било изискано и приложено по НЧД №3561/2024г. на РС – Бургас. Спорно е, доколко действията на прокурора по изискване на писмени документи, в рамките на процедура по привеждане в изпълнение на съдебен акт, представляват разследване по смисъла на чл. 422 ал.1 т. 3 от НПК.. Неприложим е обаче в конкретния случай редът за възобновяване по чл.422 ал.1, т.5 от НПК, а следва да се приложи този по чл. 422 ал.1 т. 3 от НПК. Това е така, защото при разглеждането на НЧД№ 3561/2024г РС - Бургас е положил нужните и възможни процесуални усилия за изясняване на делото, чрез приобщаване на актуално свидетелство за съдимост и не е имал никаква индиция, че то не отразява всички съдебни произнасяния, касаещи осъжданията на Б.. Правното положение, че само правоспособен водач може да бъде лишен от правото да управлява МПС е установено по задължителен начин с Постановление № 1/83г. на Пленума на ВС на РБ и се прилага последователно от ВКС и понастоящем. В заключение настоящият съдебен състав намира, че е налице претендираното с искането основание за възобновяване на наказателното дело. По негово мнение обаче, нарушението на закона може да бъде отстранено и без ново разглеждане на делото от друг състав на същия съд, защото се касае за наказание, което изначално не е следвало да бъде налагано, а след изричната му отмяна с цитираното решение на ВКС, не е следвало и да бъде присъединявано, към процесното общо наказание определено на основание чл. 25 вр. с чл.23 от НК. По отношение на произнасянето, с което РС – Бургас е ПРИСЪЕДИНИЛ на основание чл. 23, ал. 2 от НК наложеното на осъдения Б. по НОХД№11110/2013г. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО“ в размер на 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА към определеното за изтърпяване общо най – тежко наказание и ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяната му част е налице хипотезата на чл.425 ал.1 т.2 от НПК. В тази му част, след възобновяване на наказателното производство, доколкото е бил постановен изричен диспозитив за присъединяването на това наказание, той трябва бъде изрично отменен.