Решение № 11603 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8740/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния представител юрк. Недялкова, срещу Решение 5813 от 26.06.2025 г., постановено по адм. дело 496/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед 47 от 25.02.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и е осъден фонда да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърди оспорената заповед и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Ж. В. Г., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор и писмена молба, чрез процесуалния си представител адв. Костадинов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Ж. Г., против заповед 47 от 25.02.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "началник на отдел" на отдел Регионална разплащателна агенция в Областна дирекция гр. Пловдив към Държавен фонд Земеделие , считано от 26.02.2025 г. В мотивите на заповедта е посочено, че се прекратява служебното правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че към датата на издаване на заповедта не са осъществени по отношение на жалбоподателя материално-правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Според съда към датата 26.02.2025 г. няма спор, че жалбоподателят е на възраст [заличен текст], но липсват доказателства за изпълнение на второто кумулативно обстоятелство по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, а именно да има 39 години и 8 месеца осигурителен стаж, като доказването на това обстоятелство е задължение за ответника в производството. Прието е от съда, че ангажираните от ответника служебна и трудова книжки на жалбоподателя, действително като удостоверителни документи /арг. § 22 и § 23 от ПЗР на Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г./ съдържат официална информация за трудовия и служебен стаж на служителя, но въпреки това по смисъла на чл. 68 от КСО, във вр. чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, релевантен за придобиването на правото на пенсия, като предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение, е само осигурителният стаж. Според съда не може да има съмнение, че понятията трудов стаж и осигурителен стаж не са идентични, както и в случая изчисляването на осигурителния стаж на жалбоподателя, освен че изисква експертни познания, налага и ангажирането на доказателства, изхождащи от осигурителите на лицето, които са били длъжни да внасят съответните вноски към бюджета, поради и което съдът не е длъжен и е недопустимо по служебен почин в съдебното производство да се събират доказателства в подкрепа на тезата на ответника. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимите към спора факти не са изяснени, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е немотивиран и направен при неизясненост на фактите. Оспорената заповед е постановена на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и е мотивирана с придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази хипотеза, както правилно приема административният съд, законосъобразното упражняване на правото на органа се преценява съгласно общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 10 от НПОС, която предвижда право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се придобива при навършване на възраст 64 години и осем месеца за мъжете и осигурителен стаж 39 години и осем месеца. С оглед на това определящо за правилното решаване на спора е било да се изясни въпросът дали лицето е навършило посочената в цитираната норма възраст, както и дали към датата на издаване на заповедта осигурителния му стаж е 39 години и осем месеца. По дело безспорно се установява, че жалбоподателят е на възраст [заличен текст], но по отношение на второто кумулативно изискване наличие на осигурителен стаж, липсват каквито и да било установявания. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В разглеждания случай, за да достигне до постановяване на обжалваното решение административният съд не е събрал относими доказателства, удостоверяващи достигането на осигурителен стаж, включително и чрез допускане на съдебна експертиза, като единствено е указал бланкетно доказателствената тежест на ответника. Съдът не е извършил и дължимите съдопроизводствени действия по отношение на искането на жалбоподателя, направено още в жалбата, за допускане на съдебно-икономическа експертиза с конкретно формулирани въпроси. Дори и да нямаше изрично направено искане за допускане на съдебна експертиза от жалбоподателя, то при липсата на безспорни установявания по делото на основни релевантни въпроси по спора и в изпълнение на задължението му да съдейства за установяване на обективната истина, съдът, на основание чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК, е следвало служебно да допусне съдебна експертиза с цел безспорното установяване на въпроса относно наличието на изискуемия осигурителен стаж за служителя. Недопускайки съдебна експертиза нито по искане на жалбоподателя, нито служебно, административният съд е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото, което е останало и неизяснено от фактическа страна. С оглед на това правно необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна и до немотивиране на обжалваното решение чл. 172а, ал. 2 АПК, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед като попълни делото с относимите доказателства чрез допускане на съдебна експертиза, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,