Решение № 10252 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Средно училище (СУ) „Вела Благоева“, с ЕИК по Булстат 104075713, чрез упълномощения адвокат В. Лясков, срещу Решение № 1695 от 27.04.2026 г., постановено по адм. д. № 203 по описа на Административен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново) за 2026 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт № 1 от 03.12.2025 г. (РА), издаден от органи по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 1 от 04.02.2026 г., издадено от кмета на Община Велико Търново, с който са установени задължения на настоящия касационен жалбоподател за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2024 г. в общ размер на 53161,42 лв. главници и 15861,73 лв. лихви. Наред с това, СУ „Вела Благоева“ е осъдено да заплати на Община Велико Търново сума в размер на 3155,00 евро за сторените разноски за първоинстанционното производство. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът погрешно приел, че е налице правно основание за облагане на училището, позовавайки се единствено на Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) и то при неправилно нейно тълкуване. Оспорват се изводите на АС – Велико Търново, че начинът на предоставяне на управление на имота е ирелевантен, с аргумент че липсата на нарочно решение на Общински съвет – Велико Търново за такова предоставяне води до неизпълнение на фактическия състав на чл. 11, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Като противозаконно разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 11 ЗМДТ е квалифицирана преценката на съда, че доколкото се касае за услуги по чл. 62 ЗМДТ, а не за облагане с данъци, фактическото ползване на имота и извършването на съответните дейности по чл. 66 ЗМДТ са достатъчни, за да възникне задължението за ТБО. Касационният жалбоподател счита, че подобен извод противоречи на принципа на законоустановеност и на трайната практика на Върховния административен съд за стриктно тълкуване на данъчните норми. Подчертава, че когато дадена процедура изисква издаването на конкретен административен акт, той не може да бъде заместен от фактическо поведение или презумпция. С аргументи от чл. 5, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), настоява на липсата на правопораждащо действие на издадения акт за общинска собственост (АОС) от 10.09.2015 г., в който е посочено, че имотът е предоставен за управление на училището съгласно чл. 10, ал. 5 НРПУРОИ (отм.), издадена от Общински съвет - Велико Търново. Позовава се на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от НРПУРОИ, приета с Решение по Протокол от заседание на Общински съвет - Велико Търново от 25.04.2019 г. Намира за относими към казуса специалните разпоредби на чл. 21 – чл. 29 от Раздел втори от същата наредба. По подробно изложените в касационната жалба съображения, вкл. такива по същество на спора, касационният жалбоподател моли за отмяната на обжалваното съдебно решение и за постановяване на друго такова за отмяна на спорния РА. Претендира и присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения адвокат Лясков, който поддържа от негово име касационното оспорване, а по същество на спора – моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния РА. Представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Ответникът – кметът на Община Велико Търново, чрез упълномощена адв. М. Балджиева, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор, а по същество на касационното оспорване моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Преди съдебното заседание представя писмена молба, в която поддържа същото становище по спора, претендира заплащането на сторените по делото разноски и представя списък на разноските. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Велико Търново е бил РА № 1 от 03.12.2025 г., издаден от органи по приходите при Община Велико Търново, потвърден с Решение № 1 от 04.02.2026 г., издадено от кмета на Община Велико Търново, с който са установени задължения на СУ „Вела Благоева“ за ТБО, както следва: 1. За 2021 г. - 2967,35 лв. главница и 1530,48 лв. лихви; 2. За 2022 г. – 14762,95 лв. главница и 6117,52 лв. лихви; 3. За 2023 г. – 17715,56 лв. главница и 5327,27 лв. лихви; 4. За 2024 г. - 17715,56 лв. главница и 2886,46 лв. лихви. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, при съобразяване на приобщените по делото писмени доказателства, съдът направил извод, че обжалваният РА е издаден от компетентен административен орган и в изискуемата от закона писмена форма, с изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които са установени спорните публични задължения. Не установил допуснати в хода на ревизионното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват извод за отмяна на РА на това основание. При извършената преценка относно материалната му законосъобразност съобразил, че между страните няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че недвижимият имот, находящ се в гр. Велико Търново, заедно с построените върху него сгради, във връзка с които са установени спорните задължения, е публична общинска собственост, а СУ „Вела Благоева“ е юридическо лице, финансирано от бюджета на Община Велико Търново. Материалната база, която фактически се ползва, включително земята, според съда, е със статут на публична общинска собственост по силата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Съдът приел за установено, че решение на Общински съвет - Велико Търново, взето по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на процесните имоти на ревизираното лице (РЛ), не е издавано, но и няма спор, че СУ „Вела Благоева“ ползва фактически имотите за нуждите на училището със знанието и без противопоставяне от страна на общината. Констатирал, че РЛ е извършвало дейности по поддръжка, ремонт и опазване на имуществото, както и по заплащане на съответните разноски в тази връзка, които действия представляват такива по управление. Между страните не бил формиран и спор относно факта на предоставяне в процесния период в района на училището на всички компоненти на услугата, срещу които се следва заплащане на ТБО. С аргументи от чл. 11, ал. 5 ЗМДТ първоинстанционният съд достигнал до извод, че данъчният закон не определя начина (нито формата), по който имотът следва да бъде предоставен за управление и същият не е определящ за възникване на задължение като процесното. Приел за ирелевантни причините, поради които общинският съвет не е издал изрично решение за предоставяне управлението на имота. Мотивирал извод, че фактическото ползване на имот със статут на публична общинска собственост за образователни нужди и реалното осъществяване на услугите по чл. 66 ЗМДТ са релевантните за спора факти, които обуславят наличието на обект на облагане, субект на облагане и възникнало данъчно правоотношение. Не възприел възражението на РЛ, че ползването на имота е „правно неутрално“, като подчертал, че именно защото се касае за услуга, а не за данъци, фактическото ползване е от значение. Съобразил липсата на погасяване на процесните задължения, както и липсата на оспорване на изчисленията на техния размер. В заключение достигнал до извод, че СУ „Вела Благоева“ е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ за установените, неоспорени по размер задължения. По тези причини направил извод, че спорният РА е законосъобразен и отхвърлил оспорването срещу него, като разпределил и отговорността за разноските в производството в тежест на РЛ. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е дефинирал обхвата на спора и е съобразил относимата правна регламентация по чл. 64 ЗМДТ и чл. 11, ал. 5 ЗМДТ. Несподелим е обаче аргументът на АС – Велико Търново, че фактическото положение само по себе си е достатъчно да обоснове извод за придаване на училището – настоящ касационен жалбоподател, на качеството задължен субект за задължението за ТБО. Въз основа на редица безспорни фактически установявания, първоинстанционният съд е направил неправилен краен правен извод, основан на фактическото ползване на имотите за нуждите на СУ „Вела Благоева“, което е със статут на публична общинска собственост при липсата на решение на Общински съвет – Велико Търново, взето по реда на НРПУРОИ, при съобразяване и на реалното предоставяне на услугите по чл. 66 ЗМДТ. За да разреши спора по същество, съдът е издирил приложимата към казуса разпоредба от ЗМДТ – чл. 11, ал. 5, съгласно която „За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление“. При това, макар да е формирал правилно становище, че причините, поради които общинският съвет не е издал изрично решение за предоставяне управлението на имота са ирелевантни, в нарушение на материалния закон е изводът му, че фактическото ползване на имот със статут на публична общинска собственост за образователни нужди и реалното осъществяване на услугите по чл. 66 ЗМДТ са релевантните за спора факти, които обуславят наличието на обект на облагане, субект на облагане и възникнало правоотношение, по повод което са определени спорните задължения. Този извод на съда е в резултат неправилно оценената липса на решение на общинския съвет, с което процесният имот да е предоставен на настоящия касационен жалбоподател за управление. Фактическото ползване на имота от СУ «Вела Благоева» не е тъждествено по правни последици с предоставянето му за управление по смисъла на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ. За възникване на спорното задължение за ТБО на училището следва да бъде установено наличието на конкретен правопораждащ юридически факт, от който произтича предоставянето му за управление. Фактическото ползване може да бъде доказателство относно изпълнението на вече възникнало правоотношение, но не може само по себе си да замести липсващия акт за предоставяне за управление на имот – общинска собственост. По аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗОбС такъв акт не е и съставеният акт за общинска собственост. Несподелима е тезата, че в казуса предоставянето за управление на процесните имоти в полза на РЛ е извършено по силата на валидно правно волеизявление от съответния общински орган. По чл. 12, ал. 4 ЗОбС редът за предоставяне на безвъзмездно управление на имотите и вещите - общинска собственост се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 от същия закон. Макар действително да отсъства изрична законова регламентация, която да въвежда изискване коментираните правомощия да възникват единствено в резултат на изрично решение на общинския съвет, именно едно такова решение е индивидуализиращия субекта на предоставеното управление акт, респективно на субекта на задължението за ТБО в контекста на казуса. Не се възприемат съображенията на ответника по касация, изтъкнати в отговора на касационната жалба, които се основават на разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от НРПУРОИ (отм.), респективно чл. 23, ал. 1 НРПУРОИ, за да бъде мотивирано становището, че управлението на процесните имоти било предоставено на директора на училището в качеството му на законен представител. Като последица на липсата на решение на Общински съвет – Велико Търново, с което процесните имоти да бъдат нарочно предоставени на СУ „Вела Благоева“ за управление за периодите, за които нему са установени задължения за ТБО със спорния РА, касационният жалбоподател не се явява субект на тези задължения. За такъв не може да се възприеме и директорът на училището на основание предложеното тълкуване от ответника по касация поради противоречието на тази теза с разпоредбата на чл. 11, ал. 5 ЗМТД и цитираните разпоредби от отменената и действащата НРПУРОИ, които не третират въпросите относно предоставяне на имотите за управление, а за осъществяване на управлението. Впрочем, именно с последното е свързано поддържането и ремонта на имотите, които фактически действия неправилно ответникът по касация счита достатъчни за обосноваване качеството субект на процесното задължение. Ето защо, цитираната от ответника по касация практика на отделни състави на Върховния административен съд по сходни казуси не се споделя от настоящия съдебен състав. Застъпеното там становище всъщност почива на разбирането „предоставянето за управление“ недопустимо, с оглед характера на обсъжданите обществени отношения, да се извежда по тълкувателен път при съобразяване на разпоредбата на чл. 10, ал. 5 НРПУРОИ (отм.), респективно по действащия подзаконов нормативен акт – чл. 23 НРПУРОИ. По предписанието на чл. 10, ал. 1 НРПУРОИ (отм.) публичната общинска собственост в рамките на Община Велико Търново, предназначена за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, включително и имотите за здравни, културни, образователни и социални мероприятия от общинско значение, предоставени от общинския съвет за ползване от съответните организации или юридически лица на бюджетна издръжка, се управлява от ръководителите на съответните организации. По чл. 10, ал. 5 от същата наредба директорите на училища - общинска собственост с въведена система на делегирани бюджети, осъществяват управлението на публичната общинска собственост от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на действащата нормативна уредба. В този смисъл, както по отменената подзаконова регламентация - чл. 10, ал. 1 НРПУРОИ (отм.), така и по изискването на чл. 22, ал. 1 от действащата НРПУРОИ следва да е налице „предоставяне от общинския съвет за ползване“ на общинската собственост от съответната организация. Тоест, фактическият състав по чл. 11, ал. 5 ЗМДТ не е налице предвид липсата на решение на ОбС – Велико Търново за предоставяне на процесните имоти за управление на настоящия касационен жалбоподател. В допълнение, както се написа, приобщеният по делото АОС няма правопораждащо действие, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОбС - този документ е официален, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон, но е с констативно правно действие. При това видно от съдържанието му, по т. 9 „Предоставени права за управление“ е цитирана единствено разпоредбата на чл. 10, ал. 5 НРПУПОИ (отм.), което предвид характера на акта не създава права. В тежест на административния орган е било да установи, че настоящият касационен жалбоподател е данъчно задължено лице и е сред субектите, изрично посочени в чл. 11 ЗМДТ, но с тази тежест ответникът по касация не се е справил. По изложените по-горе съображения първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което макар да е валидно и допустимо, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови съдебен акт по същество на спора, с което спорният РА да бъде отменен. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на касационния жалбоподател, както и представените доказателства, Община Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на СУ „Вела Благоева“ сума в размер на 4800,00 евро за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение