Решение № 270 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 695/2008 г.

Решение № 270 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 695/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. А. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. П. П., срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 280 от 23.11.2007 г. по в. гр. д. № 544/2007 г. в частта, с която е оставено в сила решението на Сливенския районен съд, № 349 от 24.04.2007 г. по гр. д. № 576/2006 г. в частта, с която е отхвърлен до пълния му размер предявеният от И. А. срещу Я. И. Т. установителен иск за собственост на недвижим имот. Ответникът Я. И. Т. от гр. С. не е изразил становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното: С въззивното решение е признато за установено по отношение на Я. И. Т., че И. Х. А. е собственик на 1/12 ид. част от имот № 98, находящ се в гр. С., с площ от 233 кв. м, заедно с построените в него сгради, като искът е отхвърлен до размера на претендираната 1/2 ид. част. За частта от 1/12 ид. част от имота е отменен нот. акт № 72/2006 г. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът не е манифестирал категорично пред ответника и неговите праводателки, че е собственик на 1/2 ид. част от имота, т.е. че владее или държи и частите на сестрите и брат си върху този имот, получен в наследство от майка им. Поради това искът е основателен само до размер на 1/12 ид. част от имота. Решението е подписано с особено мнение на председателя на съдебния състав, който счита искът за основателен в пълния му размер - за 1/2 ид. част от имота. Срещу така постановеното решение И. А. прави оплаквания за материална незаконосъобразност, постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила и за необоснованост. Конкретните доводи са за противоречие в мотивите на съда и за необоснованост на извода му, че не е придобил по давност частите от имота на братята и сестрите си. Жалбата е основателна. От фактическа страна е установено, че процесното дворно място е останало в наследство от Ф. А. М., починала през 1978 г. Жалбоподателят И. А. е син на дъщерята на Ф. - А., починала през 1981 г. /която освен него има още четири дъщери и един син/, а праводателките на ответника -, са съответно съпруга и дъщеря на сина на Ф. - М., починал през 1983 г. Ищецът И. А. претендира правото на собственост върху 1/2 ид. част от имота, останала в наследство от майка му А., като твърди, че е придобил частите на братята и сестрите си по давност. От показанията на разпитаните по делото свидетели, включително сестрите на А. - Ш. Б. и Н. М., е установено, че по общо съгласие на наследниците на А. и по нейно изричното желание, в имота е останал да живее И. А. и никой от сестрите му и брат му няма претенции за своята част от имота. Искът е предявен не срещу наследниците на А., а срещу наследниците на коляното на М., и неправилно съдът е приел, че И. А. е доказал правото си на собственост само за 1/12 ид. част от имота. Владеенето от страна на И. А. като свои на частите на останалите наследници на А. е установено от свидетелските показания както на част от тези наследници, така и на други разпитани по делото свидетели /Е. И. /. Въззивният съд е приел за установено обстоятелството, че И. е владял за себе си частите на сестрите и брат си, но не е направил следващият от това правен извод, че по отношение на ответника Я, придобил имота чрез покупко- продажба от Я. и Г. М., ищецът А се легитимира като собственик на 1/2 част от дворното място и приращенията. Неправилен е извода на съда, че ищецът не е манифестирал категорично пред ответника и неговите праводателки, че е собственик на 1/2 част от имота. Намерението за владеене като свои на частите на останалите наследници на А. е демонстрирано именно по отношение на тези съсобственици на имота и е осъществявано с тяхно съгласие и непротивопоставяне. Праводателките на ответника, снабдили се през 1998 г. с нот. акт по обстоятелствена проверка за целия имот, не са придобили по давност целия имот на основание десетгодишно давностно владение. От показанията на разпитаните по делото свидетелите е установено, че те са имали съзнанието, че тяхна е само 1/2 ид. част от имота, поради което са искали да заградят половината от двора с мрежа и с отделна врата. Не е установено да са имали намерение за своене на по-голяма от притежаваната от тях 1/2 ид. част от имота, поради което оспорването на правото на собственост от техния правоприемник - ответника, върху останалата 1/2 ид. част от имота е неоснователно. По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло за 1/2 ид. част от имота. Уважаването на иска в случая няма за последица отмяна на нот. акт, с който ответникът Я. Т. се легитимира като собственик на целия имот, тъй като нот. акт не е издаден в охранително производство, а материализира договор за покупко-продажба - в този смисъл ТР № 178/1986 г., ОСГК на ВС. На касатора следва да се присъдят разноските по делото в размер на 200 л., а на ВКС сумата 44,30 лв. държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение