Решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г.

Решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (ДВ, бр. 59/2007 г.). Образувано е по жалба вх. № 1981/01.08.2007 г. на Р. К. Р. чрез адв. Д от АК - Добрич и жалба вх. № 2024/06.08.2007 г. (пощенско клеймо 3.08.2007 г.) на Д. Р. Г. чрез адв. М от АК - Добрич, против въззивно решение № 5/2007 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по гр. д. № 402/2006 г. Р. К. Р. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила - липса на мотиви, неизпълнение на задължителни указания, дадени от първия състав на ВКС; необоснованост в изводите за характера на Р. и изпълнение на договора от приобретателите; противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. Д. Р. Г. излага съображения за съществени нарушения на чл. 188 и 189 ГПК, необоснованост в извода за изпълнение на договора и противоречие с материалния закон. Иска отмяна на въззивното решение и пререшаване на спора, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответниците по касация Н. Р. Г. и Й. М. Г., не възразяват по реда на чл. 218г ГПК (отм.), нито по-късно в хода на съдебното производство. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Р. Г. Р. е починал в хода на процеса и по реда на чл. 120 ГПК е заменен от преживялата съпруга Р. К. Р. и синовете Д. Р. Г. и Н. Р. Г. Поради сливане качеството на ищец и ответник в лицето на последния, производството е прекратено до размера на 1/6 ид. ч. от прехвърленото право с атакуваната сделка. С обжалваното решение, Добричкият окръжен съд, като е потвърдил това на първостепенния Добрички районен съд, е отхвърлил исковете за разваляне до 5/6 ид. ч. на договора, обективиран в нот. акт № 69/1994 г. на нотариуса при Добричкия районен съд. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че съпрузите Р. и Р. Р. са прехвърлили собствен недвижим имот в гр. Д. на сина Н. Р. Г. по време на брака му с Й. М. Г. срещу задължение за издръжка и гледане. През 1996 г. Р. подали иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора. Образувано е гр. д. № 8/1996 г., което е прекратено по чл. 119, ал. 1 ГПК (отм.), като в молбата за оттегляне на иска, ищците са заявили, че са уредили спора си с ответниците чрез спогодба. По делото е установено още, че на 7.02.1996 г., че страните по договора са подписали декларация, с която за ползване на Р. е предоставен апартамент в гр. Д., собственост на снаха им Й. Г. Тя и Н. Г. се задължили да поемат всички консумативни разходи за времето на ползване на имота, както и да заплащат 2000 лв. месечно, а също така да дарят на Ж. Р. Г. една самостоятелна стая от 24 кв. м, находяща се в имота, предмет на договора от 1994 г. Въззивната инстанция е приела, че след 7.02.1996 г. Г. са започнали изпълнение на поетите с горния документ задължения. В периода 2002 - 2004 г. Р. и Н. Г. са подавали оплаквания един срещу друг до прокуратурата. Съдът е изложил съображения, че те не могат да служат за доказателство за проявено психически и физически тормоз от Н. Г. над Р. Р. Прието е, че приобретателите са предложили цялостно изпълнение, включително за осигуряване на спокоен и нормален живот. Поведението, личностните и характерови особености на отчуждителя Р., обаче правят невъзможно да се постигне целта на договора за взаимни отношения. Съдът е посочил, че проявите й на раздразнителност, избухливост, въобразяване на неверни обстоятелства, затрудняват общия живот. Приобретателите са положили усилия да се приспособят към поведението й, но срещат съпротива, поради което, не е налице виновно неизпълнение. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано е и противоречи на материалния закон. Оплакванията в двете касационни жалби - на Р. К. Р. и Д. Р. Г., са за едни и същи нарушения, така, че съдът ще ги разгледа общо. Основателно е оплакването за нарушение на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.) Съставът на Върховния касационен съд по първата касация е дал указания да се прецени правното значение на съгласието от 7.02.1996 г., като е посочил, че е възможно с него да е уговорен начина на изпълняване на договора или да е уредена промяната му занапред. Това не е сторено от въззивния съд. Той не е дал отговор на поставените въпроси с първото решение на Върховния касационен съд, нито е направил какъвто и да е правен извод за същността на "декларацията", нито какви конкретно са правата и задълженията на страните по договора. Това нарушение е съществено, тъй като без ясен отговор на въпроса за съдържанието на облигационното отношение между страните, няма как да се извърши преценка има ли изпълнение на задълженията от съконтрахентите, ако не, това дължи ли се на забава на кредитора съответно осъществен ли е фактическият състав на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Основателно е и оплакването, че мотивите на въззивния съд няма ясно формиран извод за действителните отношения между страните. Не е ясно също така, дали в обжалваното решение е прието, че приобретателите са изпълнявали точно задълженията по договора или, че има неизпълнение, но то не може да им бъде вменено във вина, доколкото Р. Р. с поведението си го прави невъзможно. От друга страна, неблагоприятните изменения в психиката и поведението на приобретателя с напредване на възрастта му, не са основания за неизпълнение и освобождаване от отговорност на длъжниците. Обратното е в противоречие с материалния закон. Същността на договора изисква преди всичко от длъжниците да се приспособяват към кредитора. Заедно с това, те трябва да търпят последиците и на физическите и на психическите болезнени прояви, които могат да се проявят с течение на времето у отчуждителя. Алеаторността на облигационното правоотношение прави неизвестно при сключването на сделката, както неговата продължителност, така и промяната с течение на времето на нуждите на прехвърлителите, включително и тяхното физическо, психическо и емоционално състояние. Приобретателите по такъв вид договор трябва да са наясно с възможните проявления, които затрудняват общия живот и дори могат да го направят неприятен. В заключение, обжалваното решение следва да бъде отменено и касационният съд да постанови ново по съществото на спора. От съдържанието на декларацията, подписана от страните на 7.02.1996 г., както и поведението им след това, настоящият състав приема, че с нея страните са уточнили начина на изпълнението на част от задълженията по алеаторния договор. В нея е направено обещание от Н. и Й. Г. да дарят на Д. Г. една стая от имота, прехвърлен им по договора от 1994 г. Тази уговорка е нищожна, на осн. чл. 226, ал. 1 ЗЗД. Освен това относно обекта, предмет на транслиране е несамостоятелен и поради това е изключен от оборота. Тази невалидност не засяга останалата част от съглашението. В документа изрично е записано, че конкретно поетите ангажименти от Й. Г., в качеството й на съпруга на Н. Г., са в изпълнение именно на договора, с който Р. са прехвърлили свой имот на Н. и Й. Г. срещу задължение за издръжка и гледане. В него не е уговорено изрично дали страните ще живеят в общо домакинство и къде. Това е определено със споразумението от 1996 г. - избора остава за приобретателите, които, ако желаят, ще живеят в с. П., община Г., а когато са в Добрич - в предоставеното им жилище, собственост на Й. Г. Издръжката на Р. за времето на пребиваване в Добрич, включва поемане и на част от консумативите, свързани с обитаването на апартамента. Уговорено е и заплащане на месечна сума от 2000 (неденоминирани) лв. общо за двамата прехвърлители, докато са живи. С тази уговорка не е постигнато споразумение за трансформация на задължението за издръжка и гледане в парично, а е определено, че част от издръжката ще се престира чрез месечни вноски. Остава отговорността на приобретателите за гледане, както и за престиране на нужна по вид и количество издръжка според конкретните потребности на приобретателите. Според настоящия състав "декларацията" от 1996 г. не новира алеаторния договор от 1994 г. Съглашения, с които се детайлизират или изменят някои от условията по договора или пък наред с новото съществува и старото задължение, не водят до новация. При нея, старото задължение се заменя изцяло с ново, след което никоя страна не може да претендира изпълнение по новираното задължение. Тук, както съдът изясни, е уточнен начина на изпълнение по договора след 7.02.1996 г. Ето защо, не е отпаднала отговорността на приобретателите за изпълнение на договора още от датата на сключването му. Производството по гр. д. № 8/1996 г. е прекратено поради оттегляне на иска, което значи, че не е преклудирано правото да се предяви иск и за времето от сключването на договора. Доказателства за изпълнение, отговарящо по обем и качество на уговореното, не са събрани. След 7.02.1996 г., дори и да има пълно изпълнение на споразумението по "декларацията", то не изчерпва задълженията по договора за издръжка и гледане. Договорът изисква не само създаване на нормални битови условия за прехвърлителя, а също така уют, чувство за семейна среда и принадлежност към семейството на приобретателя. Последният е длъжен да има съответстващото поведение и да осигури същото от останалите членове на домакинството си. По делото, както се установи, липсват такива взаимоотношения. Ако кредиторът, както се твърди, е в забава относно получаването на грижи, то приобретателите не се освобождават от задължението, а следва го трансформират. Не отпада и отговорността да осигуряват нужната за живот издръжка, за която е крайно недостатъчна сумата от 20 лв. месечно, уговорена с декларацията от 1996 г. Разликата е следвало да се дава в пари и натура, а при отказ - да се трансформира изцяло в парична. При отказ да се получат пари, длъжникът се освобождава, ако внася същите по сметка на кредитора. По делото е представена спестовна книжка на името на Р., открита на 16.09.2004 г. от Н. Г. с две вноски от по 25 лв. направени през месец септември 2004 г. Няма данни, Р. да е уведомена за откритата на нейно име сметка (спестовната книжка не е в нейно държане). Освен това, тази сума е крайно недостатъчна, не е системно плащана, а и не съставлява пълен еквивалент на поетите задълженията по алеаторния договор. Това се отнася и до паричните записи от по 10-20 лева, пращани в периода 24.08.2001 г. - 30.03.2002 г. От така установеното следва да се направи извод за пълно неизпълнение на договора от приобретателите. Задължението им да полагат грижи и издръжка е неделимо, както по своята природа, така и поради намерението на страните. То трябва да се изпълнява цялостно и общо, ежедневно. В тази връзка, в исковата молба е достатъчно да се твърди неизпълнение, без да се сочат конкретни факти, а ако това е сторено, съдът не е обвързан до изследване на твърдяните конкретни проявни форми на неизпълнение. В заключение, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което искът следва да бъде уважен. Касаторите са направили искане за заплащане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, което следва да бъде уважено. Р. Р. и Р. Р. са освободени с определение от 14.05.2002 г. на ДРС от заплащане на държавни такси, поради което дължимите по исковата молба, по въззивната и касационната жалба на Р. Р., следва да се поемат от ответниците. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение