Решение № 12710 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 779/2018 г.

Решение № 12710 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 779/2018 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД - гр. Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Попов, в качеството му на процесуален представител, против Решение № 2112/29.11.2017 г. по административно дело № 1982/2017 г. на Административен съд – Пловдив. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Смята, че решаващият съд е допуснал нарушение на материалния закон, като с обжалваното решение е прието, че вредата претърпяна от ЕР Юг в размер на 2260 лева - заплатени разноски за адвокатска защита не представлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление (НП). Счита, че неизпълнението в цялост на указанията на върховната инстанция, дадени в отменителното решение на ВАС представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилно приложение на материалния закон. Иска решението на АС - Пловдив да бъде отменено изцяло, като се постанови решение по същество на спора и се уважат предявените искове и КЕВР бъде осъдена да заплати сумата от 2260 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване и отмяна на незаконосъобразно НП-184 от 31.07.2014 г. Моли да се присъдят и деловодни разноски. Ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез юрисконсулт Дуевски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа становище, че казусът не се отличава с фактическа и правна сложност, а дружеството е разполагало с юрисконсулти, които са могли да осъществят защитата на дружеството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АС - Пловдив е постановил оспорваното решение при правилно приложение на материалния закон и не е налице касационно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Освен това не е налице и причинна връзка между отмяната на акта и причинените вреди, тъй като упълномощаването на участвалите по делото адвокати е станало по инициатива на юрисконсултите на дружеството и разходът за възнаграждението им не може да се признае като пряка вреда по смисъла на ЗОДОВ. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2112 от 29.11.2017 г. по адм. д. № 1982/2017 г. на Административен съд - Пловдив е отхвърлил предявения от "Електроразпределение Юг" ЕАД иск срещу Комисия за енергийно и водно регулиране, за присъждане на обезщетение в размер на 2260 лв., за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление НП- № 184/31.07.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР (сега КЕВР) и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 900/2014 г. по описа на Хасковския районен съд и КАНХД № 32/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково) разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Съдът е посочил, че претендираните имуществени вреди представляват разходи за платено адвокатско възнаграждение в административнонаказателното производство, образувано по жалбата на дружеството, срещу наказателното постановление. Установил е, че с Решение № 346/2.12.2014 г. по АНД № 900/2014 г. Районния съд – Хасково е отменил НП № 184/31.07.2014 г., с което е наложена на "Електроразпределение Юг" ЕАД имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Горепосоченото решение на РС - Хасково е било потвърдено с Решение № 56/10.03.2015 г. по 32/2015 г. по описа на Административен съд - Хасково. Посочил е, че пред районният съд са били представени копия от договори относно изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 260 лв за ползвана адвокатска защита пред Районния съд във връзка с обжалваното НП. По съдебното производство по ЗОДОВ е била назначена и съдебно -счетоводна експертиза, която е установила плащането на исковата сума от 2 260 лева. Плащането е станало на два пъти по 1130 лева преведени по сметките на адв. Царева и адв. Терзиева. След анализа на събраните доказателства АС - Пловдив е приел, че в случая не е налице една от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не се доказва наличието на пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление и платените суми за адвокатска защита в рамките на административнонаказателното съдебно производство по отмяната на НП. Приел е, че в разглеждания случай защитата на "Електроразпределение Юг" ЕАД по делата е била обезпечена освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, така и от адвокат, с право поотделно да защитават дружеството. Не е установена пречка за юрисконсултите на дружеството, които в детайли познават извършваната стопанска дейност и сложилите се фактически и правни отношения, да се явят по делата и да защитят интересите му, осъществявайки процесуално представителство в съответствие с издадените им пълномощни. Установено е по делото, че допълнителното упълномощаване на адвокат е станало по инициатива на изрично упълномощените да защитава интересите на дружеството юрисконсулти т. е потърсената правна помощ за което е платено и възнаграждението предмет на иска по ЗОДОВ, не се дължи на обективно необходимост от правна помощ, а на субективна преценка, че интересите на дружеството биха били по-добре защитени с участието на повече правни защитници. От тук съдът е заключил, че в тези случаи страната следва сама да поеме разходите, тъй като начинът по който желае да осигури защитата си е изцяло неин избор, неповлиян от външни обстоятелства. В крайна сметка съдът е достигнал до извода, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца не са настъпили претендираните имуществени вреди. С оглед на това е приел искът за неоснователен и е отхвърлил същия. Така постановеното решение е ПРАВИЛНО. Предвид доказателствата приобщени към делото следва да се подкрепи изводът на административния съд, че направените от ищеца разноски за адвокатска защита пред двете съдебни инстанции във връзка с отмяната на НП не подлежат на обезщетяване. Правилно в решението е посочено, че в настоящия случай увреждането е причинено по вина на ищеца, който въпреки, че не е налице необходимост по своя преценка е разходвал средства за допълнителна защита - осъществена от упълномощени адвокати. Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита, че направените от "Електроразпределение Юг" ЕАД разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая следва да се даде отрицателен отговор на спорния въпрос по делото - дали осъщественият разход за адвокатско възнаграждение е бил необходим, естествено присъщ и обусловен от незаконосъобразното НП. Провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от необходимост за допълнителна з правна помощ с адвокати, при положение, че "Електроразпределение Юг" ЕАД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва представителството на дружеството пред съд. Както и административният съд правилно е посочил, по делото е установено, че в спорния период дружеството е разполагало с 8 юрисконсулта (лист 21). Ищецът не е доказал, че сключването на договорите с посочените пълномощници- адвокати е наложено от липсата или невъзможността на наличните служители по трудово правоотношение със съответна компетентност да осъществяват защитата по двете дела във връзка с обжалването на НП. Освен това делото не е от такава правна и фактическа сложност, която да изисква необходимост от ангажиране допълнително на лица с юридическо образование в помощ на юрисконсултите. От значение за правния извод на съда е и фактът, че договорите за правна помощ между дружеството и адвокат Терзиева (л. 10 от 900/2014 г.), и адв. Царева (л. 19 от КАНД № 32/2015 г.), са сключени от изрично упълномощените за защита по делата на РС - Хасково и АС - Хасково двама юрисконсулти. Следователно, потърсеното съдействие от двама адвокати, не се дължи на обективно съществуваща необходимост за оказване на квалифицирана правна помощ, а на субективна преценка, че интересите на дружеството биха били по- добре защитени с участието на повече правни защитници. В процесния случай защитата на "Електроразпределение Юг" ЕАД по делата на РС - Хасково и АС - Хасково е била обезпечена освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, така и от други адвокати. Когато страната прецени и желае да ангажира допълнително адвокати, тя сама следва да поеме разходите за тяхното възнаграждение. Същите нямат характер на необходими и естествено присъщи разходи, произтичащи пряко от правото на защита – чл. 4 ЗОДОВ. Ето защо правилно и в съответствие с установеното по делото, първоинстанционния съд е приел, че заплатените от дружеството суми по сключените от представителя на страната договори не са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения по съответния ред акт. Настъпилата промяна в имуществената сфера на ищеца е в резултат на негови собствени решения, поради желанието му да защити в по-голяма степен своя материален интерес, за което допълнително натрупване на разходи, ответника по делото, не може да носи отговорност. Предвид това предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява неоснователен. В този смисъл е и съдебната практика - адм. д. № 777/2018 г., адмд. 8774/2017 г. на Върховния административен съд. С касационната жалба се възразява още, че първоинстанционният съд не уважил исковата претенция, като по този начин не бил изпълнил указанията на по - висшестоящата съдебна инстанция. Тези възражения са изцяло неоснователни. Както по - висшестоящата съдебна инстанция не може да дава указания в каква насока да бъде произнасянето на съда по съществото на спора, така и решаващият състав не е длъжен да изпълнява подобни указания, още повече, че такива не са били дадени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,