Решение № 1978 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2018 г.

Решение № 1978 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10543/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ) срещу решение № 1242/3.07.2018 г., постановено по адм. д. 441/2018 г. по описа на Административен съд-Благоевград (АС-Благоевград). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за спазване на процедурата по оценяване и законосъобразност на оспорената заповед. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмено становище. Не претендира разноски. Ответната страна М. Стругова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1242/3.07.2018 г., постановено по адм. д. 441/2018 г. по описа на АС-Благоевград е отменена Заповед № 43/15.02.2018 г. на изпълнителния директор на АЗ, с която е прекратено служебното правоотношение на М. Стругова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за 2017 г. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването на М. Стругова. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до прекратяване на служебното правоотношение при липса на материалноправно основание за издаване на оспорената заповед. АС-Благоевград е основал наличието на предпоставките чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилност на преценката на решаващия съд относно съответствието на работния план с изискванията на чл. 9, ал. 3 от Наредбата. Действително формулярът за оценка на изпълнението на длъжността съдържа пет цели, но описанието на всяка от целите (особено първата от тях) включва множество дейности и задачи. В противоречие с твърдението, че поставените цели са само пет са съображенията на касационния жалбоподател, че от 74 показатели, залегнали в Плана за действие на ДБТ-Гоце Делчев за 2017 г. са изпълнени само 31, а най-важните от 43-те неизпълнени показатели са посочени в заключителната среща. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилен и обоснован извода на АС-Благоевград, че целите в индивидуалния план на М. Стругова са формулирани в нарушение на чл. 9 от Наредбата като са повече от седем и не са ясно конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове. На практика индивидуалният работен план на служителката не е просто съгласуван с целите на административната структура, а ги включва изцяло. От съществено значение за правилното решаване на спора по същество е констатираното от АС-Благоевград нарушение, изразяващо се в това, че оценката "неприемливо изпълнение" е определена само въз основа на част от атестирания период доколкото при междинната среща на 20.07.2017 г. е посочено, че служителката притежава необходимите компетентности и не е извършена корекция в индивидуалния й план. Поставените препоръки са в детайлите относно изпълнението на дейността, но не съдържат отрицателно оценяване на свършената до този момент работа. Тези наблюдения на оценяващия ръководител на междинната среща не са съответствие с определената годишна оценка "неприемливо изпълнение" и изложените за нея мотиви, които съдържат описания на качества и способности, които не се проявяват внезапно. Обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител в случая не е обоснован с обективно установими факти и обстоятелства. Мотивирано АС-Благоевград е приел за установено, че в изброените като неизпълнени показатели е налице несъществено разминаване между поставени цели и постигнати резултати, а в много други показатели е постигнато преизпълнение. Този анализ на доказателствата е в съответствие със задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК за проверка спазването на материалния закон. Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, поради което следва извод, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата. Оценката следва да бъде определена на годишна база и по ясно формулирани и ненадвишаващи седем на брой цели, а в случая фактически е проверявано изпълнението на Плана за действие на ДБТ-Гоце Делчев, а не съставен в съответствие с правилата на Наредбата индивидуален план за дейността на М. Стругова. По изложените съображения, настоящият състав приема, че обосновано АС-Благоевград достигнал до законосъобразния извод за допуснати нарушения в процедурата по оценяване, които са се отразили върху достоверността на поставената оценка "неприемливо изпълнение". Процедура за атестация на държавния служител не е спазена, от което следва правилност на изводите на АС-Благоевград за незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДС от страна на органа по назначаването. Доводите, че в касационната жалба, че оценяващият ръководител е имал възможност да придобие лични и непосредствени впечатления от работата на М. Стругова, поради което не е изисквал мнение за работата на оценявания от други служители, които често работят с оценявания освен от контролиращия ръководител не обуславят касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата не въвежда задължение за изискване мнение за работата на оценявания от други служители, които често работят с оценявания. Становището на контролиращият ръководител е задължителен елемент от процедурата по атестирането и не е възможно да бъде включено в хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Констатацията в обжалваното съдебно решение, че при оценяването на М. Стругова не е използвана възможността по чл. 18, ал. 2 от Наредбата е направена за пълнота на изложението, но не и като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Представените от ответната страна пред настоящата инстанция писмени документи, съдържащи положителното мнение на трети на ДБТ-Гоце Делчев лица за работата на М. Стругова не следва да бъдат обсъждани като писмени доказателства с оглед забраната за установяване на нови фактически обстоятелства по чл. 220 от АПК. Тези документи биха имали отношение към хипотезата на чл. 18, ал. 3 от Наредбата, според която при определянето на годишната оценка оценяващият ръководител отчита и наличната информация за мнението на външни потребители относно работата на оценявания. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Неспазването на установените правила за оценяване на държавния служител в конкретния случай правилно е определено от АС-Благоевград като водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на М. Стругова поради това, че не е установено по категоричен начин наличието на посоченото в нея основание "получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността". Предвид изложеното решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция М. Стругова е направила разноски в размер на 600 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на АЗ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение