Решение № 78 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 76/2013 г.

Решение № 78 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 76/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. Г. Я. против присъда № 41 от 21.11.2012 г. постановена по ВНЧХ дело № 361/2012 г. по описа на Пернишкия окръжен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 346, ал. 1, т. 1 от НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до осъждането му за деяние, което не е извършил. По същество се иска новата присъда на въззивната инстанция да бъде отменена. С писмено възражение и в съдебно заседание гражданският ищец и частен тъжител К. Г. Т. изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на постановената от въззивната инстанция нова присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 257 от 4.10.2012 г. постановена по НЧХ дело № 384/2012 г. Радомирският районен съд е признал подсъдимия М. Г. Я. от с. И. за невиновен в това на 4.08.2012 г. в с. И. да е казал думи, унизителни за честта и достойнството на К. Г. Т. в негово присъствие, поради което го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК. С присъдата съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният от К. Г. Т. срещу подсъдимия граждански иск за заплащане сумата 2000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. С присъда № 41 от 21.11.2012 г. постановена по ВНЧХ дело № 361/2012 г. Пернишкият окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че на 4.08.2012 г. в с. И. нанесъл обида на К. Г. Т. в негово присъствие, поради което и на основание чл. 346, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лв С присъдата съдът е осъдил подсъдимия за заплати на тъжителя К. Г. Т. сумата 800 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и да му заплати 272 лв. направени по делото разноски, а гражданския иск за разликата до пълния му размер е отхвърлил като недоказан. Касационната жалба е неоснователна. Касационното основание неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че въззивната инстанция не е обсъдила задълбочено събраните по делото доказателства и без основание е кредитирала показанията на внуците на тъжителя, а е отхвърлила показанията на св. Б. Тези доводи следва да бъдат обсъдени в светлината на задълженията на съда по чл. 13 и чл. 14 от НПК за вземане на решението си въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото след внимателна проверка на събраните доказателства. Във втората им част доводите на жалбоподателя касаят вътрешното убеждение на решаващия съд да кредитира даден доказателствен източник, което не подлежи на последваща проверка. Съдът не може да бъде упрекнат за това, че е кредитирал показанията на св. Ч. и Ч. - внуци на тъжителя. Контролиращата инстанция проверява дали са спазени правилата за формиране на волята му, а именно дали свидетелските им показания са събрани по надлежния процесуален ред и оценени съобразно действителното им съдържание, дали при противоречието им с други доказателствени източници то е констатирало и е мотивирано решението за кредитирането им и дали от тях са направени точни фактически и правни изводи. Такива нарушения, довели до опорочаване вътрешното убеждение на въззивния съд, по делото не са допуснати. Пернишкият окръжен съд, който е сезиран с въззивна жалба от тъжителя против постановена от първоинстанционния съд оправдателна присъда, не е нарушил процесуалните си задължения при проверката на нейната правилност. Възприел е съображенията на жалбоподателя, че свидетелите Ч. и Ч. не са разпитани от първоинстанционния съд с необходимата задълбоченост и в съответствие на правомощията си на инстанция по същество е провел съдебно следствие, при което допълнително и с активното участие на страните и защитниците им е поставил допълнителни въпроси. При тези разпити, под страх от наказателна отговорност, двамата са потвърдили фактите съобщени в първата инстанция относно местонахождението им и това на страните на улицата пред дома на тъжителя и адресата на отправените обидни реплики. Доколкото в първоинстанционния съд е породено съмнение към кое точно лице са отправени обидите, дало основание за постановяване на оправдателната присъда, въззивната инстанция много подробно е изследвала този въпрос. Двамата свидетели по категоричен начин са установили, че обидите са отправени към техния дядо, който ги е възприел и това е довело до силното му притеснение. Съдът е анализирал всички съобщени от свидетелите, които са единствените очевидци на деянието, факти и не е имал основание да ги отхвърли поради евентуалната им заинтересованост, предвид роднинската им връзка с тъжителя. Не е отхвърлил без основание и показанията на св. Б., в какъвто смисъл е довода на жалбоподателя. На стр. 3 от мотивите на решението подробно ги е обсъдил и мотивирано е приел, че не могат да бъдат източник на преки доказателства, в това число и за техническото състояние на автомобила, позволяващо отваряне на прозореца от страната на водача, защото не е присъствала на място. Внимателното запознаване със установеното от свидетелката не навежда да извод за невъзможност стъклото на автомобила от към страната на водача да бъде отворено и от там не поставя под съмнение установеното от св. Ч., че обидата е отправена от автомобила през отворения прозорец от към страната на водача. При разпита й в съдебно заседание св. Б., която ежедневно е пътувала с автомобила управляван от подсъдимия, е установила, че от към страната на шофьора стъклото на автомобила може да се сваля с ръка, а в същото съдебно заседание св. Ч. е категорична, че прозореца е бил отворен. При приетите за установени фактически обстоятелства от кредитираните доказателства, материалният закон е приложен точно като е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия. Налице да съставомерните признаци от състава на престъплението, в извършването на което е признат за виновен и осъден. Извън довода за нарушение по чл. 303, ал. 1 от НПК, изразило се в осъждането му при недопустимо предположение, като последица от допуснати нарушения при оценката на доказателствата, от жалбоподателя не се развиват други конкретни съображения за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Липсват конкретни съображения за неправилност в гражданско осъдителната част на присъдата. По основание гражданският иск е доказан, а по размер е съобразен с принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на новата присъда на Пернишкия окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК