Решение № 1242 от 6.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2022 г.

Решение № 1242 от 6.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9543/2022 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. З., подадена чрез процесуалния представител адв. Бачев, срещу Решение № 775 от 20.07.2022 г., постановено по адм. дело № 985/2021 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 396/24.08.2021 г. на кмета на Община Пирдоп и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно и в противоречие с показанията на разпитаните по делото свидетели, първоинстанционния съд приема, че процесният строеж е изграден в периода 2020 г. – 2021 г. Възразява се, че процесната пристройка съществува още при закупуване на имота от касаторката пред 1994 г., както и че до 2000 г. са извършвани само подобрения и строежът е бил допустим по действащите тогава строителни правила и норми. Според касаторката съдът неправилно е приел също така, че не е налице в случая противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и уважаване на подадената първоинстанционна жалба. Ответникът – кмета на Община Пирдоп, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Минков, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на Т. З. срещу заповед № 396/24.08.2021 г. на кмета на Община Пирдоп, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателката, в качеството й на собственик, да премахне незаконен строеж "Едноетажна, масивна пристройка към съществуваща жилищна сграда", със застроена площ 42.50 кв.м., разположена в имот с идентификатор 56407.500.3540 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пирдоп /стар УПИ IX-1818, кв. 109/. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 1/23.06.2021 г., в който е описан процесния строеж и е посочен период на изграждане – 2020 – 2021 г., по данни на собственика, както и че за същия липсват разрешение за строеж и одобрен проект, както и виза за проучване и проектиране на пристройка. В заповедта е посочено още, че пристройката е изпълнена на етап напълно завършен груб строеж, както и че същата не отговаря на изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ за отстояния до съседните имоти и е в несъответствие с предвижданията на действащия застроителен план. За изясняване на спора от фактическа страна в първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която за процесния имот по действащия подробния устройствен план /ПУП/ е предвидено основно застрояване на двуетажна масивна жилищна сграда с етажност 2 етажа /до 10 м. /, разположена свободно, без предвидено допълващо застрояване, като процесният строеж по вид е масивна, едноетажна жилищна сграда със стоманобетонова носеща конструкция с размери 9,00 м. /4,70 м. и с площ от 42.30 кв.м., разположена в дъното на имота и са със следните отстояния откъм границите със съседните имоти: от имот с идентификатор 56407.500.1817 - 1,00 м.; от имот с идентификатор 56407.500.1819 - 2,50 м.; от имот с идентификатор 56407.500.1816 – 3.00. При извършения оглед вещото лице е установило, че материалите, с които е изпълнен процесния строеж, са съвременни, но не може да посочи точна година на извършване. Според вещото лице процесният строеж, за който не са налични строителни книжа, е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му и съгласно ЗУТ, но като се спазват минималните отстояния от страничните регулационни линии - 3 м. В заключението се посочва още, че с премахването на процесния строеж ще се засегне съществуващата жилищна сграда, тъй като ще се наруши покривната конструкция, която е обща за сградата и пристройката, а и ще бъде необходимо изцяло да се направи наново покривна конструкция и може при премахването на процесния строеж да се предизвика увреждане на съществуващата сграда от самите дейности по събарянето, както и да се наруши функцията на тази сграда с оставането й без санитарен възел. В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. и М., съгласно които жалбоподателката е закупила имота през 1994 г. със съществуваща в него едноетажна къща и пристройка към нея в груб строеж, които впоследствие до 2000 г. е ремонтирала и направила някои подобрения. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че констатираната пристройка представлява строеж, V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, за който не са издавани изискуемите строителни книжа, поради което законосъобразно административният орган е разпоредил неговото премахване. Позовавайки се на твърденията на жалбоподателката, изложени в подаденото възражение, съдът е приел, че процесният строеж е изграден в периода 2020 г. – 2021 г., като не е дал вяра на свидетелските показания, поради противоречието им с твърдяното от жалбоподателката и установеното по делото. Според административния съд, с оглед периода на изграждане, процесният строеж не е "търпим" нито по § 16 от ПР на ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По отношение на твърдението, че е технически недопустимо премахването на процесната пристройка, съдът е обосновал извод, че това обстоятелство е неотносимо към настоящото производство, доколкото това е въпрос по изпълнението на заповедта и попада извън спора за нейната законосъобразност. Прието е от съда също така, че разпореденото с обжалваната заповед премахване на незаконния строеж не би довело да вреди за жалбоподателката, които са несъразмерни с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно-производствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ "едноетажна, масивна пристройка към съществуваща жилищна сграда" със застроена площ от 42.50 кв. м., изграден в имот с идентификатор 56407.500.3540 и разположена на разстояние от съседните имоти в нарушение на изискването на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ, които обстоятелства се потвърждават и от приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесният строеж представлява едноетажна жилищна сграда със стоманобетонова носеща конструкция и тухлени зидове с размери 9.00 м. /4.70 м. и с площ от 42.30 кв. м., пета категория, който е разположен в дъното на имота и с намалени отстояния от границите със съседните имоти с идентификатори 56407.500.1817 и 56407.500.1819. По делото се установявя също така, че строителството на процесната пристройка е извършено без разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване "едноетажна, масивна пристройка" представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. По делото се установява и наличието на предпоставката по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на която също се е позовал административният орган за премахване на процесния строеж. Видно от заключението на вещото лице за имота, в който е изградена процесна пристройка, по действащия подробен устройствен план е предвидено основно застрояване на двуетажна масивна жилищна сграда с етажност 2 етажа /до 10 м. /, разположена свободно, без да е предвидено допълващо застрояване. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че описаната в заповедта пристройка не представлява търпим строеж по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. В тази връзка се явява обоснован извода на съда, че процесната пристройка е изградена в периода 2020 г. – 2021 г. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът необосновано и в противоречие със събраните по делото гласни доказателства приема, че строежът е изграден в периода 2020 г. – 2021 г. По делото, като част от административната преписка, е била приложена и приета като доказателство, без да бъде оспорена, собственоръчно написана на 27.08.2021 г. декларация от жалбоподателката Т. З., в която последната изрично е посочила, че "строителството на масивната едноетажна пристройка към съществуваща едноетажна сграда /разположена северно от сградата/ е извършено 2020 – 2021 г. ". Този период на изграждане също е посочен и в съставения констативен акт № 1/23.06.2021 г., който жалбоподателката е подписала без възражение и срещу който последната е подала последващо възражение, но без да оспори този период. В приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза вещото лице, макар и да не може да посочи конкретна година на изграждане, при извършения оглед установява също така, че материалите, с които е изпълнен строежа, са съвременни. С оглед на това правилно първоинстанционният съд не кредитира показанията на двамата свидетели, сочещи различен период на изграждане на процесната пристройка, доколкото същите не кореспондират с останалите приети по делото писмени доказателства. Предвид така установения период на извършване на процесния строеж, то последният не би могъл да бъде "търпим" нито по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, нито по смисъла на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Неоснователен се явява и доводът на касационния жалбоподател, че незаконосъобразно съдът приема, че не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а от ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж, който не е търпим, за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел. Правилен и е извода на съда, че доколко е технически недопустимо премахването на процесната пристройка е обстоятелство неотносимо към настоящото производство. Този въпрос е предмет на преценка при проучването и осъществяването на евентуалното принудително изпълнение на оспорената заповед. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 1800 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,