Решение № 14688 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3180/2013 г.

Решение № 14688 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3180/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Анастасия Димитрова Лолова, от гр. София, ул. "Персенк" № 11, ет. 5, ап. 12, против Решение № 48 от 8.01.2013 г. на Администаративен съд гр. Бургас по адм. д. № 1651 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на г-жа Лолова против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 8/5.12.2011 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с Решение № 286/31.05.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което жалбоподателката е задължена да плати установени несъбрани публични държавни вземания за мито, ДДС и акциз /общо 53 075,71 лева, представляващи мито в размер на 9 138,66 лева, ДДС в размер на 24 077,05 лева и акциз в размер 19 860 лв./, ведно с лихва за забава, считано от 28.06.2006 г., когато е учреден режим "временен внос" за внесен през Митница Кулата лек автомобил, регистиран в САЩ. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на нищожността на оспорения акт като издаден без законово основание; съдът не взел предвид, че процесният акт е мотивиран с разпоредби на регламенти, които не са били преведени на български език към момента на учредяването на режима "временен внос". Процесното постановление е издадено след изтичане на тригодишния давностен срок. По същество митническият акт е мотивиран с противоречиви фактически констатации относно правомерността на въвеждането на стоката на митническата територия на Общността. Режимът "временен внос" е учреден на 28.06.2010 г. и редовно закрит чрез "реекспорт" на 12.04.2010 г. Иска се отмяна на съдебното решение и обявяване нищожността, евентуално- отмяна на процесното постановление. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница Бургас не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: От представените с административната преписка доказателства е установено, че на 28.06.2006 г., през митнически пункт Кулата е въведен на територията на страната лек автомобил марка "Порше", модел "Кайен", с рег. № 9051696, с регистрация в трета страна - САЩ, Илинойс, който е поставен под режим "временен внос". Във връзка с Постановление на Върховна касационна прокуратура и Заповед № 229/03.04.2009 г. на заместник-началника на Митница Бургас, при извършване на съвместни действия от митническите органи и от органи на ОД на МВР - Бургас, на 22.04.2009 г. е спрян за проверка този лек автомобил марка "Porsche", модел "Cayenne" с рег. № 9051696, Илинойс, САЩ, с шаси: WP1AC29 P26LA91639, ПР 2006 г., 331 kW/450 к. с./, фабрично монтиран двигател - тип: M48/50, кубатура: 4,5L, месец и година на производство: декември 2005 г., съгласно данните удостоверени със служебна бележка изх. № 00017/12.08.2009 г. от официален дилър "Оркид Спортс Карс - България" ЕООД. По данни на ТД на ДАНС - Бургас, обективирани в писмо с изх. № 31-440/22.05.2009 г., автомобилът е регистриран в трета страна - САЩ, на името на г-жа Лолова., която е лице с двойно гражданство, установена и живееща в САЩ и е въведен от нея в страната на 28.06.2006 г. По отношение на автомобила е установено, че е налице неизпълнение на условията за разрешаване на митническия режим временен внос, предвид неизпълнение на разпоредбите на чл. 558 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията и чл. 488а, във вр. с чл. 488в и чл. 144, ал. 1, т. 2 от ППЗМ. Прието е, че така са нарушени условията за учредяване и ползване на митническия режим "временен внос" и за титуляра на режима за внесения автомобил е възникнало митническо задължение на основание чл. 204, § 1 и чл. 202, § 1 от Регламент (ЕС) 2913/92 и чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ, както и задължение за данък върху добавена стойност на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС и за акциз на основание чл. 20 от ЗАДС. Датата на възникване на митническото задължение, определена от митническите органи е 28.06.2006 г., когато автомобилът се счита за поставен под митнически режим "временен внос" и се е установило, че условието, при което е поставено под този режим, в действителност не се изпълнява. Размерът на митните сборове и други публични държавни вземания за автомобила е определен на основата на елементи на облагане, съгласно становище на отдел "Тарифна политика", вх. № 4402-0437/9.11.2009 г., към дата 28.06.2006 г. Размерът на възникналото митническо задължение и на другите дължими публични държавни вземания е определен с решение № 4402-0437 от 21.12.2009 г. на началника на Митница Бургас (л. 63 от материалите по делото) на основание с чл. 204, § 1 и чл. 204, § 2 от Регламент (ЕС) 2913/92, чл. 202, § 1, буква "а", от Регламент (ЕС) 2913/92, чл. 202, § 1, б. "а", чл. 202, § 2, чл. 214, § 2 от Регламент (ЕС) 2913/92, при условията на чл. 144 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета и чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ, при условията на чл. 146 от ЗМ, чл. 54, ал. 1 от ЗДДС и чл. 20 от ЗАДС, както следва: мито в размер на 9 138,66 лева, ДДС в размер на 24 077,05 лева и акциз в размер 19 860 лева, ведно с дължимите лихви от дата на възникване на задължението 28.06.2006 г. до дата на плащане на определените дължими вземания. Сумите са взети под отчет в Митница Бургас в Регистър ВПО под номер 6206/22.12.2009 г. В т. 3 от разпоредителната част на решение № 4402-0437/21.12.2009 г. на началника на Митница Бургас е посочено, че г-жа Лолова е следвало да плати дължимите от нея мито, ДДС и акциз в десет-дневен срок от уведомяването за задълженията. Съобщение за издаденото решение № 4402-0437/21.12.2009 г. и за предстоящата процедура по връчването му на длъжника, чрез прилагането към административната преписка, е изнесено на таблото за обяви в Митница Бургас на 18.03.2010 г. и публикувано на същата дата на интернет-страницата на Митница Бургас, видно от представените с административната преписка писмо до директора на СДВР - гр. София, писмо от началника на IV-то РУ - СДВР - гр. София до началника на Митница Бургас, докладна записка от полицейски инспектор при ПУ "Лозенец" до началника на IV-то РУ - СДВР, съобщение по чл. 211г, ал. 9 и ал. 10 от ЗМ до А. Л. и протокол от 18.03.2010 г., съставен от държавен инспектор в отдел "МРР" (л. 67 - л. 72 от материалите по делото). Решението е връчено чрез прилагане към преписката, не е обжалвано и е влязло в сила. С Решение № 2560 от 21.02.2013 г. по адм. д. № 252/2013 г. на Върховния административен съд, първо отделение е оставено в сила Решение № 1918 от 12.11.2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, десети състав, постановено по адм. д. № 1650/12 г., с което е отхвърлена жалба на г-жа Лолова за нищожност на въпросното Решение. В указания в постановлението срок не е извършено плащане на задължението по решение № 4402-0437/21.12.2009 г., поради което началникът на Митница Бургас е издал оспореното в настоящото производство постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 8/5.12.2011 г., с което жалбоподателката, в качеството щ на титуляр на режим временен внос, е задължена да заплати установените възникнали и несъбрани публични държавни вземания общо в размер на 53 075,71 лева по цитираното решение, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на възникване на задължението - 28.06.2006 г., до момента на окончателното погасяване. Постановлението е оспорено пред директора на Агенция "Митници" и потвърдено от него с Решение № 286/31.05.2012 г. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд, че оспореното постановление не е нищожен акт. Нищожността на административните актове е толкова тежък порок, че когато не се отнася до некомпетентност на органа, издал акта /което в случая не се твърди/, тя може да бъде основана на радикални пороци във формата или процесуалните правила по издаването на административния акт, а що се отнася до противоречието с материалния закон следва актът да е издаден при пълна липса на основание. Обосновано административният съд е приел, че основания за прогласяване на нищожност на оспореното постановление няма, защото нито едно от посочените основания не е налице. Към момента на издаването на административния акт цитираните в него разпоредби на Регламента за създаване на МКО са били действащо право, а моментът на издаване на административния акт е от значение за преценката на неговата действителност. С основание съдът е приел, че възраженията на жалбоподателката относно наличието на специфичните условия за допускане на временен внос и относно наличието на противоречие между цитираните в решението норми от регламент (ЕС) 2913/92 г. са доводи за незаконосъобразност на решение № 4402-0437/21.12.2009 г., а не възражения за незаконосъобразност на оспореното постановление. Поради това тези възражения, като неотносими към предмета на настоящия спор, не следва да бъдат обсъждани. Съдът е съобразил, че Решение № 4402-0437/21.12.2009 г. на началника на Митница Бургас не е получено лично от жалбоподателката, поради неоткриването щ на нейния постоянен адрес в страната, но се счита за редовно връчено чрез прилагането му към преписката. Същото не е оспорено от нея и е влязло в сила. В производството по оспорването на издаденото впоследствие постановление за събиране на публични държавни вземания е недопустимо да се обсъждат възражения за незаконосъобразност на влязлото в сила решение на началника на Митница Бургас, с което са установени задълженията за мито, ДДС и акциз на жалбоподателката за внесения в страната автомобил. Още повече, че с влязло в сила решение на ВАС е оставено в сила решение на Бургаски административен съд, с което е отхвърлена жалба на г. жа Лолова за нищожност на решението. Правилно съдът е приел, че именно влизането в сила на това решение, както и липсата на доброволно плащане от страна на жалбоподателката на установените с него публични държавни вземания в определения в решението десет дневен срок, считано от връчването му, са фактическите основания, обусловили издаването на оспореното постановление. Правилно съдът е приел, че уведомяването на длъжника по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМ е предпоставка, за да бъде изискуемо на първо място доброволно плащане от страна на длъжника на възникналите и установени митни сборове и е част от процедурата по издаване на процесното постановление. Обосновано съдът е приел, че посоченото по-горе влязло в сила решение на началника на митницата, с което са определени задълженията има смисъл на уведомление за доброволно плащане. С основание административният съд е приел и че уведомяването на длъжника за публичните вземания не е станало извън преклузивния срок по чл. 206, ал. 3 от ЗМ, защото този срок е относим към уведомяването на длъжника за размера на митните сборове от момента, в който те бъдат взети под отчет, а в случая под митни сборове следва да се считат тези, които са установени при последващата митническа проверка от служители на Митница Бургас, което е последващо вземане под отчет и от органите на ОД на МВР - гр. Бургас. След като няма доказателства за погасяване на установените с решението на началника на митницата задължения, законосъобразно административният орган е издал процесното постановление., както правилно е приел и административният съд. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение