Решение № 6809 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6880/2017 г.

Решение № 6809 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6880/2017 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ"С. Б. И." със седалище и адрес на управление в гр. К., чрез пълномощник адв. Г., срещу Решение № 119 от 18.04.2017 г., постановено по адм. д. № 582/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на търговеца, с която се претендира нищожността на Постановление от 16.10.2014 г. за обявяване на съществуването на трудово правоотношение, издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което оспореният административен акт бъде обявен за нищожен. Не се претендират разноски, видно от депозирана преди съдебно заседание молба. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" -В., действащ чрез пълномощник старши юрисконсулт М. К., при редовно призоваване, не се явява, но в писмено становище оспорва касационната жалба и аргументира теза, че решението на административния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касационната жалба - В. Т. И. и П. С. И., действащи чрез пълномощник адв. Ш. оспорват касационната жалба, като поддържат депозирания пред съда отговор и молят атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. При извършената проверката на обжалваното решение касационната инстанция констатира, че същото не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С допълнителна жалба, вх. № 2830/30.11.2016 г., от ЕТ "С. Б. И." пред Административен съд - В., е направено и искане за обявяване на нищожността на оспореното постановление, поради подписването му от некомпетентен орган, както и че положеният под него подпис не е на лицето, посочено като негов издател. С определение от 23.12.2016 г., влязло в сила на 17.01.2017 г., производството е прекратено в частта, в която се обжалва административният акт с искане за произнасяне на неговата незаконосъобразност и производството е продължило само в частта, в която се претендира прогласяване на нищожността му. От приетата по първоинстанционното дело административна преписка се установява, че с Протокол за извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда" на 16.10.2014 г. и на 29.10.2014 г., на основание чл. 399, във вр. с чл. 402, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, по повод настъпил трудов инцидент със смъртен изход, е констатирано, че на 16.10.2014 г., в землището на с. Г., с влекач, марка "МАН" с рег. № ********, с прикачено самосвално полуремарке "Гондола", е доставено около 25 тона зърно за посев. След пристигането и спирането до земеделска земя и път, свързващ гр. К. със с. Г., м. "Прийово", водачът на влекача предприел разтоварване. Установено е, че при работа с влекача, се нарушава целостта на хидравличното повдигателно устройство, товарът се разпилява и "Гондолата" притиска работещото там лице С. П. И., като му причинява травми, несъвместими с живота. Във връзка с инцидента е съставен акт за установяване на административно нарушение, впоследствие са издадени и наказателни постановления, като са дадени и предписания във връзка с прилагане на трудовото законодателство. Независимо от представения по делото граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 15.10.2014 г., съобразявайки се с останалите доказателства и обяснения на съпричастните към инцидента лица, инспекторите са приели, че извършваната от починалото лице работа представлява "полагане на труд" и с постановлението от 16.10.2014 г. са обявили съществуването на трудово правоотношение между починалото лице и търговеца - жалбодател, в качеството му на работодател. Постановлението е връчено на 29.10.2014 г. на лице, упълномощено от едноличния търговец да го представлява и да получава съответните документи, като същото не е възразило, че не може да получава такива. Оспореното пред първоинстанционния съд постановление е издадено от инж. С. С. в качеството му на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В.. Поради оспорване от страна на жалбодателя, че положеният под постановлението подпис не е на посоченото като издател лице инж. С., по делото е допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза. В заключението си, кредитирано от съда като компетентно изготвено, вещото лице е установило, че подписът за "инспектор" е изпълнен от лицето инж. С. С.. Предметът на контрол от първоинстанционния съд се е свеждал само до проверка дали оспореното постановление е нищожно, тъй като съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В тази връзка оплакванията на касатора за необсъдени от съда доказателства относно материалната незаконосъбразност на административния акт са неоснователни, предвид предмета на спора. Необходимо е било да бъде обсъден само въпросът досежно материалната незаконосъобразност, водеща до нищожност, което съдът е и сторил. Съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на тази агенция, тя осъществява цитирания контрол чрез своите структурни звена, които са част от нейната специализирана администрация, каквито са дирекциите "Инспекция по труда". При установяване нарушение на законодателството, инспекторът: 1) прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Главната инспекция по труда осъществява контролна дейност; 2) издава постановление по чл. 405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение; 3) съставя акт за установяване на административно нарушение и образува административнонаказателно производство; 4) дава устни разпореждания. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ дава право на контролните органи на Инспекцията по труда, при нарушаване на трудовото законодателство, да издават задължителни предписания, които са вид принудителни административни мерки. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда, като в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В ал. 2 от нормата, приложима в конкретния случай, е изведено правомощието на органа да издаде постановление по ал. 1 и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 от Кодекса. Предвид това, контролните органи на Инспекцията по труда (инспектори) имат материалната компетентност, при наличието на предвидените в закона предпоставки, да издават постановления по чл. 405а от КТ. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съобразно критериите за нищожност, установени от съдебната практика и доктрина, в съответствие с доказателствата по делото, административният съд е приел е, че при извършената проверка не е констатирано наличие на такива тежки пороци, които да квалифицират административния акт като нищожен. Постановлението е издадено от компетентен орган в изискуемата писмена форма и не са допуснати нарушения на процедурата, които да са толкова тежки, че да обуславят неговата нищожност. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Правилно решаващият съд е счел, че всички изложени от жалбоподателя доводи не са от такъв характер, че да опорочат акта до степен, при която той да не породи правни последици и да обосноват неговата нищожност. Обсъжданият административен акт е действителен и не са налице основания за обявяване на неговата нищожност. В случая не се установява актът да страда от такъв тежък порок, който да засяга валидността му. Не е налице липса на компетентност на издателя, нарушение на изискването за форма, неспазване на процедурата по начин, водещ до липса на формирано волеизявление или отсъствие на правно основание за издаването му. С оглед изложените по-горе съображения, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,