Решение № 15534 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 980/2012 г.

Решение № 15534 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 980/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вили Тодорова Топалова, от гр. София, против решение № 5221 от 17.11.2011 г., постановено по адм. д. № 6500/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лекарствата не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Вили Тодорова Топалова против заповед № РД-16-С-11-34/29.06.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността и е оставил без разглеждане искането на Топалова за възстановяването й на длъжността, заемана до прекратяване на служебното й правоотношение и за поправка на основанието за прекратяване на служебното й правоотношение, вписано в служебната й книжка и е прекратил производството по делото в тази му част. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторката е работила на длъжност началник отдел "Оценка на предклиничната и клиничната документация" в дирекция "Разрешения за употреба на лекарствени продукти". Служебното правоотношение на Вили Тодорова Топалова е прекратено след като органът по назначаването, със заповед от 28.06.2011 г. е утвърдил длъжностно разписание в сила от 1.07.2011 г. Със заповедта е разпоредено в дирекция "Разрешения за употреба на лекарствени продукти" да се закрие отдел "Оценка на предклиничната и клиничната документация", щатните бройки на отдела да се прехвърлят в отдел "Оценка на химико-фармацевтичната документация", а длъжността началник на закрития отдел да се съкрати. Променено е и наименованието на отдел "Оценка на химикофармацевтичната документация" в отдел "Синтетични продукти". Видно от длъжностното разписание в сила от 1.06.2011 г. дирекция "Разрешения за употреба на лекарствени продукти" е имала четири отдела. С длъжностното разписание в сила от 1.07.2011 г. отделите в дирекцията са намалени на три, като е закрит отдел "Оценка на предклиничната и клиничната документация". При така установената фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Топалова, като отделът, на който е била началник е бил закрит, съкратена е и длъжността началник отдел. При тези данни правилно е прието, че е налице реално съкращаване на заеманата от касаторката длъжност. Първоинстанционният съд е обсъдил действащото и предходното длъжностни разписания, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод, че в случая е налице реално съкращаване на длъжността "началник отдел". Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя е законосъобразен. Доводите на касаторката, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, са неоснователни. В случая е приложима нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСЛ., регламентираща съдържанието на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, която е специална спрямо общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК и като такава е приложима относно формата на заповедите, с които се прекратява служебно правоотношение. При прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността фактическото основание за издаване на заповедта е посоченото правно такова - при съкращаване на длъжността. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че представените по делото длъжностни разписания не са подписани от органа по назначаването. Релевантното за спора длъжностно разписание е утвърдено с изрична заповед на органа по назначаването от 28.06.2011 г. Освен това върху самите длъжностни разписания са поставени разпореждания за утвърждаването им с подписа на компетентния орган съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник на агенцията. Фактът, че в резултат на структурните промени не е налице намаляване на общата численост на администрацията не обосновава извод за липса на реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката. Въпрос на свободна преценка на органа по назначаването е да определи наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (Арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Ето защо за законосъобразността на уволнението по този текст е ирелевантна общата численост на персонала в администрацията към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като доказателствата, установяващи реалното съкращаване на длъжността са представени не с административната преписка, а след като съдът е задължил административния орган да представи длъжностното разписание, действащо преди издаване на оспорената заповед. Съгласно правилото на чл. 152, ал. 4 вр ал. 2 от АПК ако административният орган не изпълни задължението да изпрати жалбата заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, то съдът е длъжен да изиска преписката служебно, което е сторено в настоящият случай. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, е упражнено законосъобразно. Твърденията за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са декларативни, без да се сочат конкретни нарушения на първоинстанционния съд. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,