Решение № 3415 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2009 г.

Решение № 3415 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Илиян Димов Танев от гр. София против мълчаливия отказ на Министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление вх. № 15584 от 29.05.2009 г. за снемане на полицейска регистрация и всяка налична информация от информационните фондове на МВР. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на мълчаливия отказ, тъй като компетентният административен орган дължи изрично произнасяне по направеното заявление. Иска се отмяната му и връщане на преписката за постановяване на административен акт. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Б. Иванов, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Жалбата, предвид представените писмени доказателства за депозирането й по пощата, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Със заявление вх. № 15584 от 29.05.2009 г. (л. 19), депозирано чрез VII РПУ на МВР - София, жалбоподателят е поискал от министъра на вътрешните работи на осн. чл. 160, ал. 2, т. 2 (от ЗМВР) да издаде заповед за снемане на полицейска регистрация и всяка налична информация от информационните масиви на МВР по причини, че досъдебното производство № 2919/1998 г. по описа на VII РПУ за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК е прекратено с Постановление на СРП от 03.05.1999 г., а досъдебно производство № 20/1999 г. по описа на VII РПУ за извършено престъпление по чл. 343, ал. 2, б. "б" от НК и пр. пр. № 7089/1999 г. по описа на СРП са прекратени с Постановление на СГП от 05.06.2006 г. Към заявлението си жалбоподателят е представил копия от цитираните в заявлението Постановления на СРП и СГП и адвокатски пълномощни. В указания в чл. 57 от АПК четиринадесетдневен срок, който в случая е изтекъл на 12.06.2009 г., компетентният административен орган - министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица, съгласно разпоредбата на чл. 20 от Наредба № Iз-1187 от 26.06.2007 г. за реда за извършване на полицейска регистрация (публ. ДВ, бр. 56 от 10.07.2007 г., в сила от 11.10.2007 г.), не са се произнесли по заявеното искане, поради което следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи, който се оспорва пред съда. Приложеното по делото писмо рег. № 28021 от 30.06.2009 г., подписано от "началник", по вх. № Я-23607/09 и адресирано до адв. Станислав Симеонов, за Илиян Танев, не може да се приеме за отговор на заявеното от жалбоподателя искане. Същото не отговаря на изискванията на АПК за форма и съдържание на индивидуален административен акт и е подписано от неизвестно лице. Ето защо настоящият състав приема, че е оспорен мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по заявление вх. № 15584 от 29.05.2009 г. От представените пред съда доказателства (л. 44-54) е видно, че за Танев се съдържат данни в информационните масиви на СДВР за обвинения в хулиганство, нанасяне на средна телесна повреда, притежаване на БОБ без разрешително, неплащане на издръжка. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Регистрацията е вид обработване на лични данни, която се осъществява при условията на закона. За целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18, т. т. от 1 до 20 от Закона за българските документи за самоличност, дактилоскопират и фотографират лицата или изземват образци за ДНК-профил на лицата, когато това е необходимо без да се изисква съгласието на лицата. Жалбоподателят има качеството на регистрирано лице, тъй като за него са налице данни за извършени умишлени престъпления от общ характер, което означава, че личните му данни като име, дата на раждане, място на раждане, пол, единен граждански номер, гражданство, цвят на очите, ръст, особени белези, постоянен адрес, настоящ адрес, образование, професия, месторабота, семейно положение, телефон за връзка са били обработени и фигурират в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи. Поради това министърът на външните работи като администратор на лични данни или определените от него длъжностни лица имат правомощие (като единство от права и задължения) да се произнесат по искането на лицето за снемане на извършената полицейска регистрация. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР и чл. 19 от Наредба № Iз-1187 от 26.06.2007 г. за реда за извършване на полицейска регистрация полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица (служебно или) след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато е извършена в нарушение на закона; наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; влязла е в сила оправдателна присъда; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Императивната норма на чл. 23 от същата Наредба предвижда, че лицата, направили искане за заличаване на полицейска регистрация, се уведомяват писмено за снемането на полицейската регистрация или за отказа за снемането й от структурното звено, извършило регистрацията. Изложеното налага извода, че единствената призната от закона възможност за процедиране на административният орган в случая е да постанови мотивиран писмен акт. Мълчалив отказ по Наредба № Iз-1187 от 26.06.2007 г. за реда за извършване на полицейска регистрация е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението с надлежен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,