Решение № 385 от 9.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1169/2012 г.

Решение № 385 от 9.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1169/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по ИСКАНЕ от осъдения И. М. А. за възобновяване, съгласно чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, на производството по нохд № 975/2011 г. на Районен съд гр. Несебър и отмяна постановеното делото определение от 8.02.2012 г., с което е извършено групиране на наказания, по влезли в сила присъди срещу осъдения. Оспорва правилността на групирането на наказанията по нохд№ 863/2010 г. на РС гр. Ямбол и нохд № 3706/2007 г. на РСгр. Бургас, деянията по които не са включени в една съвкупност с деянието по нохд № 975/2011 г. на РС гр. Несебър и не е наложено общо най-тежкото наказание по тези три дела. Оспорва приложението на чл. 24 НК при извършените три комулации на наказания със същото определение, поради което счита, че разпоредбите на чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, както и чл. 24 НК са приложени неправилно. Искането е за отмяна на процесното определение и връщане делото за ново разглеждане за правилно приложение на закона, при най-благоприятното съотношение на групираните наказания по цитираните дела. Осъденият И. М. А. се явява лично и с назначеният със съгласието на осъдения за негов служебен защитник - адвокат Б. Ч. Адвокат Ч. поддържа искането за възобновяване на производството за групиране на наказанията по нохд № 863/2010 г. на РС гр. Ямбол и нохд№ 3706/07 г. на РС гр. Бургас, наложени на осъдения А. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. БОС е извършил цялостна проверка на доказателствата относно осъжданията на искателя, подлежащи на групиране и не е допуснал нарушение на закона. В последната си дума А. моли за възобновяване на делото и ново групиране на наказанията по посочените в искането присъди. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ по чл. 425 и вр. с чл. 426 НПК, прие следното: Искането е допустимо като подадено съгласно сроковете и основанията, предвидени в закона. Разгледано по същество, искането за възобновяване е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения: С определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК от 8.02.2012 г. по нохд№ 975/12 г. на Районен съд гр. Несебър извършено групиране на наказания, наложени на осъдения И. М. А., ЕГН: ******** по влезли в сила присъди както следва: На основание чл. 25. ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на А. е наложено ОБЩО най-тежкото от наложените му наказания по: НОХД № 2904/2005 г., НОХД № 6891/2005 г. и НОХД № 4358/2007 г., всички на РС-Варна, в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в Затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е зачел изцяло срока на изтърпяване на това наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено А. да изтърпи наложеното по НОХД № 1841/2004 г. на PC-Варна наказание от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, срокът на което е зачетен като изтърпян, съгласно чл. 25, ал. 2 НК. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е наложено ОБЩО най-тежкото от определените на А. наказания по: НОХД 3706/2007 г. на РС-Бургас, НОХД № 1898/2008 г. на PC-Варна и НОХД № 975/2011 г. на РС-Несебър за срок от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в Затвор, което по чл. 24 от НК е увеличено още с ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в Затвор. По чл. 25, ал. 2 НК от изпълнението на така увеличеното общо наказание от три години лишаване от свобода е приспаднат срокът от изтърпяни по тази съвкупност две години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на А. е наложено ОБЩО НАКАЗАНИЕ най-тежкото от определените му по следните дела: НОХД № 7282/2009 г. на РС-Варна, НОХД № 836/2010 г. на PC-Ямбол, НОХД № 2375/2010 г. на PC-Варна, НОХД № 2869/2010 г. на PC-Варна и НОХД № 6545/2010 г. на PC-Варна от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в Затвор и на основание чл. 24 от НК определеното ОБЩО най-тежко наказание е увеличено с още ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при което А. следва да изтърпи общо - ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в Затвор. От този срок, съгл. чл. 25, ал. 2 НК, е приспаднат срокът на изтърпяните наказания, наложени по делата от тази съвкупност. По жалба на осъдения по реда на гл. ХХI НПК срещу определението от 8.02.2012 г. по нохд № 975/12 г. на Районен съд гр. Несебър е образувано внчд№ 356/2012 г. на Бургаския окръжен съд, по което същото е потвърдено като законосъобразно определение 121 от 6.04.2012 г. Оплакването за допуснато нарушение на закона при извършеното групиране на наказанията на осъдения А. е неоснователно. Правилно съдът в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, както и контролната инстанция са анализирали цялостно събраните доказателства за осъжданията на А. и са направили верни правни изводи по приложението на закона. Първостепенният както и въззивният съд са обсъдили релевантните доказателствени източници, а именно: актуалната към момента на произнасяне справка за съдимост от 6.02.2012 г. на БС при РСгр. Бургас, приобщена като писмено доказателство (виж. на л. 67-л. 71), приложените заверени копия от бюлетини за съдимост на осъдения А. и справки за изтърпяните от него наказания по отразените в бюлетина дела (спр. л. 47-л. 58). Групирането на наказанията по отделните осъждания е следвало хронологията на извършените деяния и на данните за влезлите в сила присъди и определения за решаване със споразумение на част от делата срещу А. Правилно, с оглед данните по делото и съгласно правилата по чл. 23 НК и чл. 27- чл. 29 НК, са разграничени три броя съвкупности и са отделени от тях осъжданията за деяния, извършени в рецидив, непопадащи в условията на тези съвкупности. Неоснователно е твърдението в искането, че осъждането по нохд№ 836/2010 г. на РС гр. Ямбол неправилно не е било включено при определяне на общо най-тежкото наказание в съвкупността, очертана от деянията по НОХД 3706/2007 г. на РС-Бургас, НОХД № 1898/2008 г. на PC-Варна и НОХД № 975/2011 г. на РС-Несебър. Правилно е прието в атакуваното определение, че деянията по тези дела не могат да образуван съвкупност. Данните по НОХД № 3706/2007 г. на РС-Бургас и НОХД № 1898/2008 г. на PC Варна, са че деянията са извършени и присъдите за тях са влезли в сила преди деянието по нохд № 836/2010 г. на РС -гр. Ямбол и влизане в сила на присъдата по № 836/2010 г. на РС гр. Ямбол. Решаващите съдилища са спазили стриктно закона и ръководната съдебна практика относно най-благоприятното групиране на наказанията при съвкупности от престъпления. Вярно е, че деянията по нохд № 836/2010 г. на РС гр. Ямбол и по НОХД № 975/2011 г. на РС-Несебър се намират в съвкупност, защото са извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда. Но всяко от тях влиза в отделни взаимоотношения на съвкупност с деяния по други дела, с които съвкупности деянието по другото дело е несъвместимо. Правилно, след като са съобразени тези особености, осъждането по НОХД № 975/2011 г. на РС-Несебър е отнесено във втората съвкупност с деянията по НОХД 3706/2007 г. на РС-Бургас и по НОХД № 1898/2008 г. на PC-Варна, към която деянието по НОХД № 836/2010 г. на PC-Ямбол не принадлежи. Наказанието по НОХД № 975/2011 г. на РС-Несебър от една година и шест месеца се поглъща от общо най-тежкото наказание по втората съвкупност от две години лишаване от свобода и затова е групирано в най-благоприятното за осъдения съчетание. Наказанието по НОХД № 836/2010 г. на PC-Ямбол от две години и шест месеца правилно е отнесено към групирането на наказания в третата съвкупност. Деянието по това дело образува съвкупност с деянията по: НОХД № 7282/2009 г. на PC-Варна, НОХД № 2375/2010 г. на PC-Варна, НОХД № 2869/2010 г. на PC-Варна и НОХД № 6545/2010 г. на PC-Варна. Наложеното по него наказание, е общо най-тежкото и поглъща наказанията, определени по останалите дела. Обективно, наказанието по НОХД № 836/2010 г. на PC-Ямбол не може да се групира в друга по-благоприятна спрямо останалите наказания от съвкупността конфигурация от тази, приета от съдилищата. При тези данни изводите на решаващите съдилища са съобразени с най-благоприятното за осъдения съчетание на наложените му наказания за деяния, намиращи се в съвкупност, поради което са спазени указанията на ПП № 4/1965 г. на ВС и на решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 24 НК. Осъденото лице е извършило престъпленията по втората и третата съвкупности при условията на опасен рецидив, който обуславя високата степен на обществена опасност на извършените от него деяния. Съдът по същество е мотивирал аргументирано изводите си като е съобразил основанията за увеличаването на всяко от наложените на осъдения общо най-тежки наказания по трите съвкупности. Контролната инстанция е дала отговор на жалбоподателя защо приема тези изводи на първостепенния съд за правилни ( спр. мотивите на определението от 06.04.12 г., стр. 47-48 по внчд № 356/12 г. на БОС). Въпреки наложените му наказания, А. е продължил престъпната си дейност и то в един продължителен период от време като преимуществено е осъществявал еднородни посегателства - срещу собствеността на гражданите. А. не е получил въздействието на индивидуалната превенция по чл. 36 НК, въпреки многобройните му осъждания, с което е мотивирано законосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК. Правилно е приложен чл. 25, ал. 2 от НК. Приспаднати са всички срокове валидни за изтърпяване на наказанията на А. за деянията от всяка от съответна съвкупност. Воден от тези мотиви, ВКС, трето наказателно отделение в настоящият състав намери, че липсват основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради което