Решение № 1910 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12954/2013 г.

Решение № 1910 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12954/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валери Николов Иванов, от с. Брежани, община-Симитли, чрез пълномощника му - адв. Радан Кънев, против Решение № 1083/13.06.2013 г. по адм. дело № 94/2013 г. на Административен съд-Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на РДНСК-ЮЗР, чрез пълномощника му - юрисконсулт Игнатов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници-физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Благоевград е отхвърлил като неоснователна жалбата на Валери Николов Иванов, против Заповед № ДК-02-ЮЗР-416/22.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която по отношение на наследници на извършителя Никола Методиев Иванов /един от които е оспорващия/, е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Жилищна сграда", ведно с конструкция за асма, находящ се в улица с о. т. 79-78, кв. 21 по плана на с. Брежани, община-Симитли и частично в УПИ ХIII-217 и в УПИ ХIV-218, кв. 21 по плана на същото село. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, като от доказателствата по делото е установено, че същия е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършен в несъответствие с действащия ПУП за с. Брежани, в сила от 1959 г. и към момента, и без необходимите строителни книжа, изискуеми по ЗПИНМ (отм.), и по сега действащия ЗУТ. Съдът е изследвал предпоставките за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, но е приел, че строежа не отговаря на две от тях, а именно да е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, в сила към 1961 г., когато е извършен или по сега действащия ЗУТ, от което е направил извод, че е нетърпим. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения акт. При преценката за материалната му законосъобразност към датата на издаване, по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът правилно е установил, че строежа е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изграден без каквито и да са строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, каквито са се изисквали към 1961 г., когато е бил построен при действието на ЗПИНМ (отм.), така и към момента, на основание чл. 148 от ЗУТ. При наличието на незаконен строеж, извършен без строителни книжа, ответника, в лицето на началника на РДНСК-ЮЗР, надлежно упълномощен от началника на ДНСК, разполага с правомощието по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ да издаде заповед за премахването му. Съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила се е произнесъл в повече, отколкото органа е приел, т. е изложил е мотиви за незаконност на строежа и по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, което не е трябвало да прави, тъй като в заповедта липсват мотиви и основание за премахването му, почиващи на тази разпоредба. Нарушението обаче не е съществено и не води до неправилност на обжалваното решение, тъй като се касае за две независими едно от друго основания за издаване на процесната заповед, при наличието на което и да е от тях, тази заповед може да бъде издадена. Правилни са и другите изводи на съда, че заповедта е законосъобразна, поради неприложимост на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, визираща "търпими" строежи. За да е търпим даден незаконен строеж, по смисъла на тази разпоредба, е необходимо той да е допустим по действащия градоустройствен план и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В случая към 1961 г., когато е извършен процесния строеж, е установено, че е в сила ПУП-ПР, одобрен със Заповед № 1365/16.03.1959 г., съгласно който по-голяма част от терена върху който е изграден процесната жилищна сграда, е отреден за улица с о. т. 78-79, кв. 21 по плана на с. Брежани, община-Симитли. От заключението на вещото лице е установено, че този план за улична регулация е приложен и улицата изградена, с изключение на частта между о. т. 79-79а, кв. 21, върху която е изградена процесната жилищна сграда, която пречи на прилагането му. От Скицата-извадка от този ПУП / на стр. 8 и 96/ е видно местонахождението на строежа, а именно, че попада върху трасето на проектираната улица, в по-голямата си част и малки части в УПИ ХIII и ХIV, кв. 21.Поради това правилен е извода на съда, че към 1961 г. строежа е бил недопустим по действащия ПУП-ПР, а също и по правилата и нормативите, които не позволяват изграждането и съществуването на жилищна сграда върху улица. Този ПУП действа и към момента, като не е отменен, поради което по същите съображения строежа е недопустим и по ЗУТ. Поради това неоснователно е оплакването, че строежа не е незаконен, поради това, че в тази част улицата не е прокарана, налице е строеж върху частен имот, който не е надлежно отчужден. Както и решаващият съд е посочил дали регулацията по ПУП от 1959 е приложена на място няма отношение към законността на строежа, а само към изменението й. Дали строежа се намира върху общински или частен имот е също без значение по отношение премахването му като незаконен. В съдебноадминистративното производство по оспорване на един административен акт, съдът не разполага с правомощието да отменя, или обявява за нищожен друг административен акт, нито пряко, нито косвено. Ето защо и последното оплакване за съществено процесуално нарушение, поради непроизнасяне по искането за нищожност на другия административен акт-заповедта за одобряване на ПУП от 1959 г., е неоснователно. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение