Решение № 11347 от 31.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2020 г.

Решение № 11347 от 31.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1168/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централна Военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинска академия (ВМА), представлявана от председателя полк. д-р Г. Ф., действаща чрез пълномощника юрк. Д. Д., подадена против решение № 2453 от 26.11.2019 г. по административно дело № 1870/2019 г. на Административен съд - П.. С оспореното решение съдът е: 1) отменил Заключение на председателя на ЦВМК при ВМА - С., за характера и степента на увреждане на военнослужещ, рег. № И-5844 от 07.06.2019 година; 2| върнал преписката на председателя на Централната военномедицинска комисия към ВМА С. за постановяване на ново заключение съобразно мотивите, дадени в решението, в срок от 1 месец от влизане в сила на съдебното решение; 3. осъдил Военномедицинска академия С. да заплати на М. А. от [населено място], сума в размер на 660 лева за разноски по делото. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и са релевирани доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът инвокира възражение, че неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила, въпреки направеното в съдебно заседание аргументирано оспорване на заключението по назначената единична съдебно-медицинска експертиза, в нарушение на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът е отказал назначаването на поисканата тройна експертиза. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация М. А., действащ чрез пълномощника адв. Т. П., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното с нея съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - П., съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Първоинстанционният съд е постановил акта си при правилно установена фактическа обстановка по делото, по която липсва спор между страните. На 07.03.2019 г. около 11,15 часа редник М. А., на каросерията на паркиран камион "ЗИЛ 130" при извършване на товарно-разтоварни дейности е стъпил накриво и е травмирал левия си глезен. С оспореното по делото Заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ рег. № 5844 от 07.06.2019 г., издадено от ЦВМК при ВМА – С., на основание чл. 4, т. 1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. на министъра на отбраната за военномедицинската експертиза и чл. 17, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-12 от 12.04.2010 г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите на министъра на отбраната, е прието, че по време на занятие на 07.03.2019 г. за редник М. А., служещ във военно формирование № 28000 - Г. И., са настъпили промени в здравословното му състояние, проявени като диагноза: "Дисторзио артикулацио талокруралис синистра", и са се установили данни за увреждания, засягащи ляв глезен, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С оглед на това с протокол № 8311 комисията е признала, че лицето М. А. е получило лека телесна повреда. За да уважи подадената от пострадалия военнослужещ М. А. жалба против заключението на ЦВМК към ВМА, Пловдивският административен съд е приел, че с оглед данните и доказателствата по делото, включително заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, и предвид указанията, дадени в т. 10 от Постановление № 3/1979 г. на Пленума на Върховния съд, причиненото увреждане изисква продължително лечение и възстановяване, през което време ще бъде значително затруднено движението на засегнатия крайник - трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от два месеца, обосноваващо по своя предмет средна телесна повреда. Вещото лице (лекар, старши ординатор в отделение по спешна медицина – звено "Ортопедия и травматология" към УМБАЛ "Свети Георги" гр. П.), извършило назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, е изложило в заключението си по нея (което изцяло е кредитирано от съда), следните отговори на поставените му въпроси: 1. В резултат на трудова злополука на 07.03.2019 г. по време на работа е причинено увреждане - авулзивна /откъслечна/ фрактура на върха на външния /фибуларен, латерален малеол/ израстък на лява на глезенна става. Тази увреда се получава при рязко огъване на глезенната става навътре, като страничната стабилизираща връзка на ставата отломва костен фрагмент от залавното място. Обективно се получава характерно изхруптяване, болка и оток в тази област. Лечението на тази увреда е имобилизация за период от 30 дни с последващо провеждане на рехабилитационен курс и носене на наглезенка 2-3 месеца. По принцип такава увреда не се приема толкова като фрактура в тази област, а лечението е насочено като лечение на тежка увреда на връзковия апарат. При разглеждане на рентгеновите снимки, приложени към делото, се вижда наличие на костен откъс, напречно разположен в областта под външния израстък на лява глезена става с резки очертания и липса на остеосклеротично уплътнение в него; наличие на ложе (дефект) от върха на външния израстък. Много е малка вероятността да е ектопично натрупване на калций от стари травми (навяхвания), тъй като в тези случаи натрупването на калций не е напречно, а е надлъжно по хода на влакната на увредената връзка. Оздравителния период при тези травми е най-малко 60 дни, при добро протичане на обстоятелствата. 2. По време на оздравителния процес лицето е имало трайно затруднение на движението на левия крак поради носенето на имобилизационна превръзка повече от 30 дни и ползването на помощни средства. Изпитвал е болки, които са намалявали с времето, като в този период е била ограничена възможността за извършване на активни физически движения и трудова дейност. Основателно е касаторовото възражение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В проведеното на 05.11.2019 г. съдебно заседание по делото, вещото лице е поддържало заключението си, а процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство е оспорил изцяло СМЕ като необоснована и неправилна и е направил искане за допускане и назначаване на тройна експертиза, в извършването на която да участват специалист по съдебна медицина, специалист по образна диагностика и специалист травматолог, което е оставено без уважение от съда. Оспорването е направено съобразно изискването на чл. 200, ал. 3 ГПК, поради което съдът е следвало да допусне извършването на повторна комплексна експертиза, като се има предвид, че заключението от назначената експертиза е от изключително значение за крайните изводи на съда и за правилното разрешаване на спора, както и с оглед обстоятелството, че даденото такова е в противоречие с експертните изводи на медицинските специалисти от състава на ЦВМК и със становищата на хабилитираните лица по административната преписка. Посоченото в оспореното решение обстоятелство, относно наличието на трудови правоотношения между тези лица и ВМА - С. и ВМА - МБАЛ П., не може да обоснове категоричен извод за липсата на обективност и безпристрастност при изготвянето на техните становища, нито поражда основателно съмнение в тази насока. Немотивиран е извода на съда за липса на сложност на предмета на делото, а и същият е относим към отменената разпоредба на чл. 157, ал. 2 ГПК, каквото изискване в действащата норма на чл. 201 ГПК липсва. Отхвърлянето от съда на направеното от процесуалния представител на издателя на оспорения административен акт искане за допускане и назначаване на тройна експертиза е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на ответника по първоначалната жалба, настоящ касатор, още повече, че извършването на такава експертиза от лекари с посочените специалности би допринесло за изясняване на спора от фактическа и правна страна. Трайното затрудняване на движението на крайниците се изразява в ограничаване възможността на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Изводът дали в конкретния случай е налице трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник, е правен извод и той се прави от съда въз основа на всички доказателства по делото, включително и писменото заключение на съдебно-медицинската експертиза, за медицински показания, сочещи на ограничена възможност на увреденото лице да извършва активни физически движения и трудова дейност. Възприемайки безкритично писменото заключение на вещото лице, при наличие на обосновано искане от страна по делото за назначаване на тройна експертиза, Административен съд – П. е допуснал съществено нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс, приложимо в производството по административни дела по силата на чл. 144 АПК. Същевременно е преклудирана и възможността за ефективно осъществяване на правото на защита на една от страните по делото. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане трябва да бъде назначена повторна разширена комплексна съдебно-медицинска експертиза, която да бъде извършена от вещи лица със специалности съдебна медицина, образна диагностика и травматология, като в състава им (с оглед изключване на съмнения в тяхната безпристрастност), не бъдат включвани военни медици. Заключението на тази експертиза следва да се обсъди от първостепенния съд при изграждане на неговите крайни изводи. Заедно с това съдът, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,