Решение № 9275 от 29.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 455/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция Вътрешна сигурност в Министерство на вътрешните работи (МВР) и от ректора на Академия на МВР, подадени чрез процесуален представител гл. юк. Л. Илиева, против решение 5954/11.10.2023 г., постановено по адм. дело 9222/2022 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). Касационните жалбоподатели оспорват решението като недопустимо поради неконституиране на надлежна страна в процеса, алтернативно като неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т.3 от АПК. И в двете жалби е изразено становището, че ректорът на Академията на МВР е следвало служебно да бъде конституиран като заинтересована страна в съдебното производство, тъй като цялата процедура по преназначаване е проведена от него в съответствие с чл. 7, ал.1, и ал. 2 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (Наредбата), в качеството му на ръководител на структура на МВР. Позовават се на чл. 153, ал.1 от АПК. Алтернативно излагат доводи за неправилност на съдебното решение. Оспорват изводите на съда, че не е спазено изискването на чл.7, ал. 2 от Наредба 8121з-310/2014 г. Сочат, че в протокол 4581р-12335 от 04.08.2022 г., съставен по реда и условията на чл.7, ал.4 от Наредбата, подписан от ректора на Академията на МВР и двама свидетели е удостоверено, че П. Т. се е запознал със справка рег. 4581р-12312/04.08.2022 г. за свободни щатни бройки в Академията на МВР и още общо 32 броя писма за свободни длъжности в останалите структури на МВР, като е избрал длъжност в Дирекция Вътрешна сигурност , на която е преназначен с оспорената заповед. Считат за неподкрепен с доказателства по делото извода на съда, че към датата на изготвеното писмо с рег. 4581р-11855/27.07.2022 г. на ректора на Академията на МВР до П. Т. е имало свободни щатни бройки за длъжността доцент във факултет Полиция на Академия на МВР, които не са били предложени на служителя. Излагат съображения, че образователната и научна степен на П. Т. не отговарят на изискванията за заемане на длъжност доцент в катедри Публично- правни науки (ППН), Наказателно-правни науки (НПН) и Психология и управление на полицията (ПУП), както е приел съдът. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, като се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът П. Т. Т., чрез процесуален представител адв. Д. Райчинова, изразява становище за недопустимост на касационната жалба, подадена от ректора на Академията на МВР поради липса на правен интерес да оспорва решението и за неоснователна, подадената от директора на дирекция Вътрешна сигурност МВР касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да се остави в сила и да му бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък и доказателства. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение с оглед неконституирането на ректора на Академия на МВР като страна в съдебното производство, алтернативно излага съображения за основателност на двете касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях касационни основания, приема за установено следното: 1.Касационната жалба на ректора на Академията на МВР е процесуално недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес за касационно оспорване, по следните съображения: Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват първоинстанционното решение имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Съдът конституира страните по делото служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. Процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК представлява негова абсолютна процесуална предпоставка, а неспазването й има за последица недопустимост на постановения съдебен акт. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В АПК няма определение на понятието "заинтересовано лице", но съдебната практика извлича съдържанието му от разпоредбата на чл. 15 от АПК като субект на административното право- органи, лица и организации, чиито права, свободи и законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права и задължения /Решение 7743 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. 2781/2011 г., III отд./. В случая отмяната на незаконен административен акт не засяга субективни права и задължения на академията или на ректора. Административното производство по преназначаване е сложен фактически състав, в случая се е развило по инициатива на органа по назначаване- ректора на АМВР и е приключило с акт за преназначаване на ръководител на друга структура- директора на дирекция Вътрешна сигурност в Министерство на вътрешните работи, с която дотогава служителят не е бил в служебни правоотношения. В случай на отмяна на заповедта по силата на чл. 177, ал.1 от АПК решението има действие по отношение на всички, поради което ректорът не е необходимо да бъде конституиран в съдебното производство, за да има решението действие и спрямо него. С отмяната се заличават с обратна сила последиците от преназначаването. Подадената касационна жалба от ректора на Академията на МВР е подадена от името на правен субект, който не е страна първоинстанционното съдебно производство, тъй като не е издател на акта и не е заинтересовано лице. Не е налице и хипотеза на чл. 210, ал. 2 АПК. Лицата, спрямо които решението има сила, има право да го обжалват, когато е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали в делото. За да е неблагоприятно обаче, решението следва да засяга субективни права и законни интереси, какъвто не е настоящия случай. Цитираната практика е неотносима за случая. Касационната жалба е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. 2.Касационната жалба на директора на Дирекция Вътрешна сигурност МВР е процесуално допустима, подадена от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед 7855з-379 от 12.09.2022 г. на директора на дирекция Вътрешна сигурност - МВР, с която на основание чл.143, ал.1, т.6, чл.159, ал.1, т.3 и чл.164, ал.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 7, ал.7 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на служителите в МВР и протокол рег. 4851р-12335/04.08.2022 г., П. Т. Т. е преназначен от длъжността доцент в катедра Опазване на обществения ред на Академията на МВР на длъжност разузнавач l-ва степен в отдел 06 Превенция на корупцията при дирекция Вътрешна сигурност - МВР, със специфично наименование на длъжността инспектор , считано от датата на встъпване в длъжност. За да отмени заповедта административният съд е приел, че е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Приел също, че е налице недобросъвестно упражняване на правомощия от органа по назначаването в противоречие с целта на закона, като е нарушен принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като не е приложена онази мярка, която е по-благоприятна за служителя. Съдът приема, че е нарушен чл.7, ал.2 от Наредбата за преназначаване на държавния инспектор, тъй като през целия процесен период във факултет Полиция , в който е бил назначен служителят е имало вакантни позиции за длъжността доцент , съответни на образователния ценз и , които не са предложени. В тази връзка е посочил, че към 25 юли 2022 г. /л. 150/, във факултет Полиция , катедра Опазване на обществения ред и граничен контрол (ООРГК) вакантните щатни бройки за доцент , специално наименование държавен инспектор , образователна степен доктор са били 3, като общата численост на вакантните щатни бройки за катедрата е общо 14. От справката към 25.08.2022 г., е установил, че в катедра ООРГК вакантни бройки за длъжността доцент не са налични, но към датата на изготвеното писмо per. 4581 р-11855/27.07.2022 г. от ректора на Академията на МВР до служителя П. Т., в Академията на МВР е имало свободни щатни бройки за длъжности, относими към придобитата научна степен и професионална квалификацията на Т., в катедра Публично-правни науки (ППН); катедра Наказателно- правни науки (НПН) и в катедра Психология и управление на полицията (ПУП). Към 25.09.2022 г. /л. 154/, свободни щатни бройки още е имало в описаните катедри. Направил е сравнение между длъжностната характеристика на длъжността доцент в катедра ООР към факултет Полиция при Академия на МВР, на която е бил назначен Т. преди издаване на процесната заповед и длъжността доцент в катедра ООРГК , която длъжност не е предложена и е установил, че изискванията за заемане на двете длъжности, както и основните длъжности посочени в раздел II са идентични. Обосновал е извод за неспазване изискването на чл.7, ал.2 от Наредбата за преназначаване в МВР, при съкращение в щата, преди да се пристъпи към предлагане на избор от длъжности в други структури на МВР да се предложат свободните щатните бройки в същата структура, поради което е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е правилно, но следва да се имат предвид и коригиращите мотиви в настоящото съдебно решение. Съдът е разпределил доказателствената тежест по реда на чл.170 АПК, но административният орган не е изпълнил задължението си да представи цялата административна преписка. С писмо per. 4581 р-11855/27.07.2022 г. на ректора на Академията на МВР, П. Т. Т. е уведомен, че във връзка с M3 8121К-6678/15.07.2022 г. щатните бройки в катедра ООР към факултет Полиция , в която е бил назначен са съкратени, като следва да подаде в деловодството на Академията на МВР заявление за преназначаване на длъжност доцент в катедра Опазване на обществения ред и граничен контрол към факултет Полиция . В изпълнение на даденото указание на 01.08.2022 г. служителят е попълнил заявление за заемане на посочената длъжност. На 04.08.2022 г. с протокол рег. 4851р-12335 ректора на Академията на МВР на основание чл. 7, ал. 4 от Наредбата за преназначаване на държавните служители в МВР във връзка със заповед 8121К-6678/15.07.2022 г., относно изменение на заповед 8121К-413/26.01.2017 г. за утвърждаване на щат на Академията на МВР, заявление рег. 4581р-11717/25.07.2022 г. на държавния инспектор П. Т.- доцент в катедра ООР на факултет Полиция и при наличие на основанията по чл.7, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, е предложил на инспектор Т. свободни вакантни длъжности посочени в т.1 Справка за вакантни длъжности в АМВР рег. 4581р-12312/04.08.2022 г. и т.2 Писма за свободни длъжности в структурата на МВР, изброени в точки от номер 2.1 до номер 2.32. В протокола е отбелязан избора на служителя Т., а именно: т.2.17. писмо рег. 6886/02.08.2022 г. от ДВС-МВР (вакантна длъжност за разузнавач VI-I степен), след което е издадена заповедта за преназначаване на длъжност разузнавач l-ва степен в отдел 06 Превенция на корупцията при дирекция Вътрешна сигурност - МВР, със специфично наименование на длъжността инспектор , считано от датата на встъпване в длъжност. От така установените факти не може да се направи извод за настъпили структурни промени в Академията на МВР, които да налагат съкращаване на длъжности. По делото не е представена МЗ 8121К-6678/15.07.2022 г., цитирана протокола от 4.08.2022 г. и в писмото от 27.07.2022 г. до П. Т. /л. 14 и л. 162/, поради което не е доказано реално съкращаване като основание за преназначаване. На второ място в протокола от 4.08.2022 г. е записано, че на П. Т. Т. е предоставена справка за вакантни длъжности в АМВР рег. 45821р-12312/ 4.08.2022 г. Такава справка към административната преписка също не е представена, поради което не е доказано какви точно длъжности са предложени на служителя като вакантни и които той не е избрал. От изисканите от съда справки е видно, че към 25.07.2022 г. са налице вакантни 3 щатни бройки за длъжността доцент в катедра Опазване на обществения ред и граничен контрол към факултет Полиция , на 27.07.2022 г. с писмо от ректора на АМВР служителят е поканен да подаде заявление за назначаване на длъжност доцент в катедра "ООРГК" към факултет "Полиция", такова заявление е подадено на 1.08.2022 г., но не е последвало преназначаване на посочената длъжност по неизяснени в преписката причини. Към 25.08.2022 г. вакантна длъжност "доцент" в катедра "ООРГК" вече няма, предвид представената справка/ л.152/. При така установената фактическа обстановка административният орган не е доказал извършена структурна промяна в Академията на МВР и липсата на вакантна длъжност в тази структура, на чиито условия за заемането им не е отговарял държавен инспектор П. Т. по чл.7, ал.2 от Наредбата.. От справката за вакантни щатни бройки към 25.08.2022 г. (лист 152) се установява, че към 27.07.2022 г. (датата на изготвеното до служителя писмо) в Академията на МВР е имало вакантни бройки за длъжности доцент в катедра Публично-правни науки ; за доцент в катедра Наказателно-правни науки и доцент в катедра Психология и управление на полицията . Неправилно съдът е мотивирал решението с доводи, че служителят Т., който е заемал академична длъжност доцент в катедра ООР е отговарял на изискванията за заемане на свободните академични длъжности доцент в катедрите НПН , ППН и ПУП в Академията на МВР. При сравнителен анализ между длъжностните характеристики (ДХ) за длъжността доцент в ООР и длъжността доцент в катедра ООРГК към факултет Полиция е налице идентичност на изискванията и задълженията за заемането на длъжността. Такава идентичност обаче няма с длъжността доцент в упоменатите три катедри ( НПН, ППН и ПУП ). Основната разлика в изискванията за заемане на длъжността доцент в катедра НПН и ППН е наличие на образование по професионално направление Право , специалност и квалификация Право , които служителят не притежава. Изискванията за заемане на длъжността доцент в катедра ПУП е професионално направление 3.2. Психология , 3.7 Администрация и управление , 3.8 Икономика , област на висшето образование 3. Социални, стопански и правни науки , но служителят притежава диплом за завършено висше образование, специалност Социални дейности и следователно не отговаря на другите изисквания за заемане на длъжността. Предвид изложеното решението като правилно по своя резултат следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер 750 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Размерът е минимален, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/2004 г. за размера на адвокатското възнаграждение за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение