Решение № 5057 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2265/2017 г.

Решение № 5057 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2265/2017 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. - град против решение № 8364 от 27.12.2016 г., постановено по адм. д. № 8349 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено решение № 2153-21-266 от 21.07.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. - град и разпореждане № 690307/36 от 13.05.2016 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване", а административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за нарушения на чл. 69, ал. 2 и 10 от КСО и на § 50 от ПЗР ЗИДКСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. П. Д. Булиев от гр. С. е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е решение № 2153-21-266 от 21.07.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. - град и потвърденото с него разпореждане № 690307/36 от 13.05.2016 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което на П. Д. Б. от гр. С. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 от КСО, § 49 и § 50 от ПЗР ЗИД КСО. С постановеното решение Административен съд С. - град е уважил жалбата, след като законосъобразно е приел, че за лицето е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 от КСО (ДВ - бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) във вр. с § 50 от ПЗР ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.). Установено е, че П. Д. Б. е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж с вх. № 2113-21-748 от 27.01.2016 г. Действащата към тази дата разпоредба на чл. 69, ал. 2 от КСО създава право на пенсия в полза на държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите, които изпълняват две кумулативни условия: навършена възраст 52 години и 10 месеца; 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. или като следователи и младши следователи. На основание чл. 69, ал. 10 от КСО (нова - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 възниква и за лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, 5 и 5а лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6. При подаване на заявлението за пенсиониране ответникът по касация е придобил 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител в МО и ДАНС (18 г., 09 м. и 27 дни до 05.12.2011 г.). Той е лице по чл. 69, ал. 10 от КСО, което изпълнява условието по ал. 2 за придобит осигурителен стаж, но не и условието за навършена възраст 52 години и 10 месеца. С преходната разпоредба на § 50 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) е създадена възможност за лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Разпоредбата на 69 от КСО, която е в сила към 15.08.2015 г. и до 31.12.2015 г. (ДВ, бр. 111 от 2013 г.), не обвързва пенсионирането на лицата с тяхната възраст. Държавните служители по изброените закони със съответно придобит осигурителен стаж при освобождаване от служба са придобивали право на пенсия независимо от възрастта им. Цитираната разпоредба на § 50 от ПЗР ЗИДКСО продължава действието на чл. 69 от КСО (редакция - ДВ, бр. 111 от 2013 г.) през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. Правният спор между страните е относно прилагането на § 50 от ПЗР ЗИД КСО по отношение на субектите на правото по чл. 69, ал. 10 във вр. с ал. 2 от КСО, в сила от 01.01.2016 г., които до 31.12.2015 г. са придобили необходимия за пенсиониране осигурителен стаж. При тълкуването на неясни или непълни разпоредби следва да се търси смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б. (чл. 46 от Закона за нормативните актове). При прегледа на правната уредба за пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО до 31.12.2015 г. и след 01.01.2016 г. се установява, че продължителността на изисквания осигурителен стаж е еднаква: 27 години, от които две трети действително изслужени по специалните закони. Преходните разпоредби на § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) облекчават режима за пенсиониране и са благоприятни за осигурените лица по чл. 69 от КСО. С приемането на § 49 изискването за освобождаване от служба, съответно за уволнение или прекратяване на правоотношението, е отпаднало от 15.08.2015 г.; с приемането на § 50 е предоставена възможност на лицата, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. При тази правна регулация следва да се приеме, че след 01.01.2016 г. ответникът по касация като лице, изпълнявало военна или държавна служба по законите по чл. 69 от КСО и отговарящо на условието за придобит специален и общ осигурителен стаж, има право на пенсия на основание § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Законодателната воля, изразена в нормативните текстове, насочва към извод, че с приемането на преходните разпоредби на § 49 и § 50 и на новата ал. 10 на чл. 69 се избягва неравностойното третиране на осигурените лица от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавни длъжности по специалните закони по чл. 69 от КСО. Създадена е възможност за уеднаквяване на пенсионния режим и равни пенсионни права, съответни на осигурителния стаж и приноса към фонда на ДОО на лицата, работили по изброените закони. Ако волята на законодателя е била друга, то тя е следвало да бъде изразена с изрична норма. Като е приел, че оспорените административни актове са материално незаконосъобразни и ги е отменил, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за това производство в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,