Решение № 6510 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2017 г.

Решение № 6510 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8327/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ С.-област, подадена чрез главен юрисконсулт Р. Б. срещу решение № 455 от 29.05.2017 г. по адм. дело № 207/2017 г. на Административен съд С.-област, с което е отменено решение № 1040-22-5/08.02.2017 г. на Директора на ТП на НОИ- С. област, с което е оставено в сила Разпореждане № 4021-22-104/01.12.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-С.-област, и са присъдени направените от В. В. П. разноски по делото в размер на 450,00/четиристотин и петдесет/лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- В. В. П., от гр. И., чрез пълномощника си адвокат Геринска оспорва жалбата по съображения за правилност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. П. срещу решение № 1040-22-5/08.02.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - С. област, с което е оставено в сила Разпореждане № 4021-22-104/01.12.2016 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при ТП на НОИ- С.-област. С последното на основание чл. 114, ал. 5 КСО е извършено прихващане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от недобросъвестно получена от П. сума в размер на 514,70 лева, от неправомерно получено обезщетение за безработица по чл. 54е, ал. 3 от КСО, установено по основание и размер с разпореждане № 27-00-2/11.08.2010 г., с вземане от държавното обществено осигуряване, произтичащо от пенсия за осигурителен стаж и възраст, до размера на задължението. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е приел, че разпореждането е постановено при неправилно прилагане на закона. Приел е, че административният орган не е спазил изискванията, изрично уредени в чл. 110, ал. 4 от КСО за редовно връчване на разпореждане № 27-00-2/11.08.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, и че липсват доказателства установяващи, че пратката е връчена лично на П. или на неин представител. Приел е също, че събирането на процесното вземане следва да се осъществи по реда на ДОПК при съобразяване разпоредбите на чл. 114, ал. 5 и чл. 114а, ал. 1 от КСО, което в случая не е сторено. Касационната инстанция приема, че с оглед на събраните по делото доказателства направените изводи от първоинстанционният съд са неправилни. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Налице са доказателства, които установяват редовност на връчването на разпореждане № 27-00-2/11.08.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което вземането на основание чл. 54е, ал. 3 от КСО е установено по основание и съразмер. Съгласно чл. 110, ал. 4 от КСО разпорежданията се връчват лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. От приложеното известие за доставяне- обратна разписка, от "Български пощи" ЕАД се установява, че писмото с приложеното разпореждане е получено на 16.08.2010 г. от П. срещу подпис. С. разпоредбата на чл. 44, б. "а" от общите условия на договора с потребителите на универсални пощенски услуги и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи"ЕАД, препоръчаните пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. В разпоредбата на чл. 44, б. "и" от общите условия е посочено, че при предоставяне на препоръчани пратки с известие за доставяне, получателят подписва известието. В общите условия няма изрично посочено задължение на връчителя, при връчване пратката лично на лицето да отбелязва в известието за доставяне кое е лицето получило пратката. Редовността на връчването в случая се обуславя от наличието на реквизитите, нормативно установени в обратната разписка, а именно: точно посочване на адресата, дата на връчването, подпис, които реквизити в конкретния случай са налице. След като в известието не е посочено различно лице от сочения получател - В. П., изводът е, че доставката е получена от нея. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита наведените във връзка с редовността на връчването на разпореждане № 27-00-2/11.08.2010 г. оплаквания, за основателни. Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководство на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Съгласно чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. Цитираните разпоредби са еднозначни и категорични като настоящият случай попада в хипотезата на чл. 114, ал. 5 КСО, и е допустимо разпореденото прихващане между пенсия за осигурителен стаж и възраст, и вземане на държавното обществено осигуряване произтичащо от недобросъвестно получено обезщетение за безработица по чл. 54е, ал. 3 от КСО. С разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 от КСО (в редакцията й в сила от 01.01.2014 г.) законодателят е поставил под закрила вземанията от ДОО - паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, с изключение на случаите, касаещи задължения към държавното обществено осигуряване и за задълженията за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114 КСО. Наличието на изрична нормативна регламентация изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК, въвеждаща забрана за принудително изпълнение върху обезщетения по социалното осигуряване, която е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински вземания по установения ред в ДОПК. В случая се касае за прихващане от пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ето защо касационната инстанция не споделя направените от първоинстанционният съд изводи за приложение разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК. При тези съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото в полза на касатора следва да се присъди исканото юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00/сто/лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС, шесто отделение