Решение № 8174 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11276/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите гр. София, против решение 1590/31.08.2020 г., постановено по адм. дело 495/2020 г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е осъдена да заплати по искова молба на "ДЖЕМИ - ФИЛ" ООД гр. Пловдив, сумата от 682 335.00 лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди от незаконните действия и бездействия на органите на приходната администрация, свързани с прогласения за нищожен по съдебен ред ревизионен акт 161 302870/11.10.2013 г. издаден от ТД на НАП Пловдив и касаещи публична продан на недвижим имот, представляващ обект "производствена база - млекоцентрала" намиращ се на адрес в гр. Радомир ул. "Борнаревска " 2, както и направените по делото разноски в размер на 19081.70 лв. Изложени са съображения за недопустимост на съдебното решение, поради което се иска неговото обезсилване. Алтернативно се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се и всички напарвени по делото разноски. Ответникът - "ДЖЕМИ - ФИЛ" ООД гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административенс съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е осъдил Национална агенция по приходите гр. София, да заплати по искова молба на "ДЖЕМИ - ФИЛ" ООД гр. Пловдив, сумата от 682 335.00 лева, представляваща обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди от незаконните действия и бездействия на органите на приходната администрация, свързани с прогласения за нищожен по съдебен ред ревизионен акт 161 302870/11.10.2013 г. издаден от ТД на НАП Пловдив и касаещи публична продан на недвижим имот, представляващ обект "производствена база - млекоцентрала" намиращ се на адрес в гр. Радомир ул. "Борнаревска " 2, както и направените по делото разноски в размер на 19081.70 лв. С решение 954/27.04.2018 г., постановено по адм. дело 2840/2017 г., по описа на Административен съд Пловдив, съдът е отхвърлил предявените от "ДЖЕМИ - ФИЛ" ООД против Национална агенция по приходите гр. София искове с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това решение е обжалвано и с решение 2516/17.02.2020 г., по адм. дело 8884/2018 г., Върховният административен съд е отменил същото и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При повторното разглеждане на делото Административен съд Пловдив е изпълнил дадените в отменителното решение на ВАС указания и е постановил обжалваното пред настоящата инстанция решение 1590/31.08.2020 г., постановено по адм. дело 495/2020 г. За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е изяснил подробно фактическата обстановка по спора. Приел е, че Национална агенция по приходите по силата на чл. 2, ал. 2 от Закон за национална агенция за приходите /ЗНАП/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря /да бъде ответник/ по искове по чл. 1 ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва да се предяви срещу органите по чл.1, ал. р1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно чл. 205 АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице. Разгледани са твърденията на ищцовото дружество, че са му причинени имуществени вреди при хипотеза на незаконосъобразни действия от органите по приходите по предприемането на предварителни обезпечителни мерки с възбраняване на недвижимия имот, без да има основанието по смисъла на чл.121 ДОПК, незаконосъобразни действия, довели до причинените му вреди в следствие на бездействието на приходната администрация да спре публичното изпълнение по обявен търг за продажба, която е допуснала извършването на публичната продажба при влязло в сила съдебно решение за обявяване на нищожността на Ревизионен акт 161302870/11.10.2013 г, издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. Пловдив, както и вреди в следствие на предварителното изпълнение на РА, обявен за нищожен. Прието е от съда, че отговорност на приходната администрация за вредите, причинени на физически и юридически лица от нищожни актове, както и незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им следва да се преценява в съдебното производство, пред което те са предявени. Отговорност за тези вреди може да се ангажира и само за извършването на действия, посредством които се осъществява обезпечаване и принудително събиране на публичните вземания, както и такива, причинени от нищожен акт на органите. Няма спор, че самото обезпечаване на публичното вземане с наложената мярка възбрана върху недвижим имот е станало именно по повод на нищожния РА. Прието е за установено от показанията на свидетеля Чунчукова, че наложените обезпечителни мерки по запор върху МПС с оглед размера на публичното задължение, са били в достатъчна степен достатъчни като имущество на дружеството да обезпечи същото и са в най- пълна степен съразмерни на останалите установени публични задължения на ищеца. Това е така, защото се установява по делото, че дори и при занижената оценка на имота в резултат на намаляване под 50 процента на първоначалната тръжна цена, дължаща се на проведени осем броя тръжни процедури, на които не са се явили потенциални купувачи и на определена продажна цена от 160 000 лв. с Разпореждане за оценка от 10.06.2016г. /което е станало след влизане в сила на решението за обявяване на нищожността на РА/, то стойността на имота е била четири пъти по- висока от размера на публичното вземане. С налагането на обезпечителната мярка възбрана на процесния недвижим имот по отношение на тях вече е налице нарушение на принципът за "съразмерност" в административния процес, определен в разпоредбата на чл. 6 от АПК. В тази връзка е отбелязано, че самите действия по обезпечаване имат пряка причинно - следствена връзка с претендираните в случая имуществени вреди, а именно продаденият по изпълнителното производство недвижим имот, с чиято парична равностойност е намалял активът на дружеството, тъй като ако тези действия са били преустановени след обявяване нищожността на издаденият РА с влизане в сила на съдебното решение, то същият щеше да бъде съхранен в неговия патримониум. Спирането на действията по продажба на имота на търг с тайно наддаване, е можело да доведе до последица и отмяна на наложената обезпечителна мярка. В случая с продължаване на действията по принудителното изпълнение с продажбата на имота след прогласената нищожност на издадения РА се явяват незаконосъобразни действия на органите по приходите. Принудителното изпълнение и последващата продажба са се основавали на действието на ревизионен акт, който е обявен за нищожен. Поради това в нито един момент през време на принудителното изпълнение не е било налице изпълнително основание, което да породи правен ефект. По тези съображения и позоваването от ищеца на обстоятелството, че със самото издаване на нищожния ревизионен акт и последващите изпълнителни действия, породени от привидната му изпълнителна сила са му нанесени посочените по-горе имуществени вреди, е основателно. Прието е, че искът за претендираните имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия, довели до причинените му вреди в следствие на бездействието на приходната администрация да спре публичното изпълнение по обявен търг за продажба, която е допуснала извършването на публичната продажба при влязло в сила съдебно решение за обявяване на нищожността на Ревизионен акт N 161302870/11.10.2013 г, издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. Пловдив, както и вреди в следствие на предварителното изпълнение на РА, обявен за нищожен, е доказан по основание. Съдът е кредитирал като компетентно и безпристрастно изготвено заключението по проведената при първото разглеждане на делото съдебно техническа експертиза по оценка на стойността на имота. Тъй като с исковата молба и с допълнително извършеното изменение на иска на основание чл.214 ал.1 ГПК се претендира причинената имуществена вреда на дружеството в размер на 682335.0 лева, която представлява разликата между стойността на продаденият недвижим имот и изплатените му по изпълнителното дело суми, към датата на влизане в сила на съдебно решение за обявяване нищожността на РА 161302870/11.10.201 Зг. 19.04.2016г., а не пропуснатите ползи (невъзможността за реализиране на доходи и печалби). В този смисъл искът е приет за основателен и доказан до размера на 682 335,00 лева. В случаят, вредите освен че са резултат от незаконните действия и бездействия на органите на приходната администрация, са и в пряка причинно следствена връзка с прогласения за нищожен по съдебен ред Ревизионен акт 161302870/11.10.201 Зг. издаден от ТД на НАП Пловдив, от който момент е отпаднало и задължението за обезпечаване на вземанията за ДДС за данъчен период м. ноември 2011година и е следвало да бъде извършена преценка за продължаване на публичното изпълнение с продажбата на недвижим имот, чиято оценка е надхвърляла значително стойността на размера на публичните вземания. По тези съображения съдът е приел изложените възражения на ответника за законосъобразност на проведените действия по публичното изпълнително производство за неоснователни. Решението е правилно. При повторното разглеждане на делото са изпълнени указанията дадени в отменителното решение на Върховния административен съд. Изложени са подробни мотиви, които се споделят от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се преповтарят. Налице е нищожност на Ревизионен акт 161302870/11.10.2013 г, издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. Пловдив, по който са били наложени предварителни обезпечителни мерки по чл.121 ал.1 ДОПК: обезпечителна мярка възбрана върху урегулиран поземлен имот с предназначение Производствена база- млекоцентрала в гр. Радомир и запор върху 7 броя МПС. Предприето е предварително изпълнение, към момента на обявяване на нищожността на посочения ревизионен акт към 19.04.2016 г. и след това, действията по принудителното изпълнение не са били преустановени, а в последствие е осъществена продажбата на недвижимия имот на стойност, значително по- ниска от средната пазарна за него. Горното е обосновало правилен извод на съда, че е налице първата законова предпоставка - наличието на вреда, за да възникне правото на обезщетение. Отговорността на приходната администрация за вредите, причинени на физически и юридически лица от нищожни актове, както и незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им следва да се преценява в съдебното производство, пред което те са предявени. Отговорност за тези вреди може да се ангажира и само за извършването на действия, посредством които се осъществява обезпечаване и принудително събиране на публичните вземания, както и такива, причинени от нищожен акт на органите. В случая самото обезпечаване на публичното вземане с наложената мярка възбрана върху недвижим имот е станало именно по повод на нищожния ревизионен акт. Затова са неоснователни доводите, че с постъпилата от продажбата сума не са удовлетворени задължения по нищожния ревизионен акт. Установено е, че наложената обезпечителна мярка по възбрана на недвижим имот е пряко свързана с очакваните публични вземания в голям размер по дължим ДДС за периода м. ноември 2011г. Това е причината за предприемането на предварителната обезпечителна мярка, а издаването на ревизионния акт е основанието за издаването на Постановление за налагане на обезпечителни мерки. Наложените обезпечителни мерки по запор върху МПС с оглед размера на публичното задължение, са били в достатъчна степен достатъчни като имущество на дружеството да обезпечи същото и са в най- пълна степен съразмерни на останалите установени публични задължения на ищеца. С налагането на възбрана на процесния недвижим имот правилно съдът е посочил, че е налице нарушение на принципа за "съразмерност", определен в разпоредбата на чл. 6 АПК. Действията по обезпечаване имат пряка причинно - следствена връзка с претендираните в случая имуществени вреди, а именно продаденият по изпълнителното производство недвижим имот, с чиято парична равностойност е намалял активът на дружеството, тъй като ако тези действия бяха преустановени след обявяване нищожността на издаденият ревизионен акт с влизане в сила на съдебното решение, то същият щеше да бъде съхранен в неговия патримониум. В случая с продължаване на действията по принудителното изпълнение с продажбата на имота след прогласената нищожност на издадения ревизионен акт, се явяват незаконосъобразни действия на органите по приходите. В нито един момент през време на принудителното изпълнение не е било налице изпълнително основание, което да породи правен ефект. Затова е законосъобразен изводът на съда, че искът за претендираните имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия, довели до вреди вследствие на бездействието на приходната администрация да спре публичното изпълнение по обявен търг за продажба, която е допуснала извършването на публичната продажба при влязло в сила съдебно решение за обявяване на нищожността на Ревизионен акт 161302870/11.10.2013 г, издаден от орган по приходите към ТД на НАП - гр. Пловдив, както и вреди в следствие на предварителното изпълнение на ревизионния акт, обявен за нищожен, е доказан по основание. По отношение на размера на имуществените вреди, съдът се е позовал на съдебната експертиза и ги е определил като разликата между стойността на продаденият недвижим имот и изплатените му по изпълнителното дело суми, към датата на влизане в сила на съдебно решение за обявяване нищожността на ревизионния акт. По изложените съображения не са налице посочените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и с оглед правната сложност на делото и липсата на възражение за прекомерност, в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 9000.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение