Решение № 7286 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2021 г.

Решение № 7286 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1988/2021 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по две касационни жалби на кмета на Столична община срещу решение № 5817/26.10.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 551/2019 г. в частта, с която е изменен ревизионен акт /РА/ № СФР18-РД77-76/19.09.2018 г., издаден от длъжностни лица с функциите на орган по приходите от отдел "Ревизионен контрол" в Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" на Столична община, като са определени нови по-ниски размери на публичните общински вземания и по частна жалба на "Аурига" ЕАД против определение № 9186/11.12.2020 г. на АССГ по същото дело. От касационните жалби на изискванията на чл. 212, ал. 2 АПК отговаря жалбата, постъпила в АССГ на 11.11.2020 г., а и по втората жалба съдебното производство е прекратено породи оттегляне с определение от 08.06.2021 г. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Според него с РА законосъобразно е определен размерът на данъка върху недвижимите имоти, дължим от "Аурига" ЕАД, като са ползвани данните от подадените от дружеството декларации по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, които не са отразили обезценките. Коригираща декларация с реалната отчетна стойност на имотите била подадена едва към края на ревизионното производство през 2018 г. Воденото от задълженото лице редовно счетоводство не поправяло пропуска да се декларира промяната в обстоятелствата от значение за определяне на данъка. Чрез приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на отчетна стойност по данъчни периоди се постигала забранена от закона цел - заобикалял се предвидения в закона ред за изправяне на грешки и неточности в декларирането. Касационният жалбоподател възразява против основаните на заключения на съдебно-технически експертизи констатации на съда за размера на дължимите такси за битови отпадъци. Заключението било ценено безкритично. Пропускът му да го оспори не следвало да има процесуални последици, доколкото самото заключение съдържало данни за недостоверност – експертът сам сочел, че не е получил отговор на някои въпроси, поради което съдът следвало да задължи Столична община да представи данните. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Частната жалба е срещу определение № 9186/11.12.2020 г. на АССГ по адм. д. № 551/2019 г., с което е отхвърлена искането на "Аурига" ЕАД за изменение на постановеното по същото дело решение № 5817/26.10.2020 г. в частта му за разноските. Оспорва изводите на съда за дължимо представяне на договора за правна помощ, като условие за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение. Позовава се на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., за да обоснове позиция, че представянето на договора е от значение само за установяване на начина на плащане, а в случая с оглед размера на адвокатското възнаграждение и при действието на ЗОПБ плащането се извършвало задължително по банков път. Частният жалбоподател иска отмяна на определението и присъждане на разходи за производството, включващи възнаграждение за адвокат. Всяка от страните отрича основателността на насрещната жалба. Търговецът претендира разноски за защита срещу касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Пред АССГ е оспорена частта от ревизионен акт № СФР18-РД77-76/19.09.2018 г., издаден от длъжностни лица с функциите на орган по приходите от отдел "Ревизионен контрол" в Дирекция "Ревизии и събиране на вземания" на Столична община, която не е отменена при оспорването по административен ред, установяваща в тежест на "Аурига" ЕАД за публични общински вземания за отчетни периоди 2013 – 2017 г. – данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци с лихви за забава. Определеният данък е в общ размер 1 660 805. 14 лева със закъснителна лихва 93 847. 65 лева, а ТБО е в общ размер 3 720 338. 62 лева със закъснителна лихва 314 313. 18 лева. Размерите на сумите за довнасяне са изчислени като разлика между установените и погасените чрез изпълнение задължения. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на разположени в строителните граници на София недвижими имоти с нежилищно предназначение – поземлен имот и сграда, съответно УПИ VI, кв. 3 по плана на гр. София, м. "Южен парк втора част", район "Триадица" с площ 12 078 кв. м. и Търговски и развлекателен комплекс с подземен паркинг на две нива с обща РЗП 44 800 кв. м. За всички отчетни периоди основа за определяне на ДНИ е отчетната стойност, посочена в декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 0109/24.08.2006 г., както и по коригиращи декларации по чл. 14 ЗМДТ от 2013, 2014 и 2015 г., в които отчетната стойност е променена несъществено. За имота е прието, че попада в район, за които е организирано предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. Тези услуги, както и услугите за поддържане на чистотата на местата за обществено ползване били извършени от концесионери, за което са съставяни свидетелстващи документи, издавани са данъчни документи и е платено. Съобразено е, че е подавана от задълженото лице за всеки отчетен период декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/, поради което размерът на ТБО компонент, определен по количеството на отпадъците според брой на съдовете за съхранението им и честотата на извозването и компонент за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – пропорционално върху отчетната стойност на имотите. При оспорването по административен ред е изменен РА само в частта за размера на ТБО и лихвите за довнасяне за 2013 и за 2016 г., като са отчетени извършени плащания. С първоинстанционното решение е изменен РА, като са редуцирани размерите на публичните задължения по отчетни периоди – ДНИ е намален на общо 1 513 262. 12 лева, ТБО на общо 1 368 055 лева, а съответно лихвите им на 71 571. 02 лева и на 67 944. 65 лева. Съдът е обвързал решаването на спора за размера на ДНИ с обстоятелството дали задълженото лице е извършило обезценка на активи и дали и кога е оповестило обезценката пред органите по приходите, като това било от значение за данъчната основа и за определянето на данъка. С позоваване на заключението на ССЕ съдът е приел, че обезценката на активите – недвижими имоти е отразена в счетоводството на жалбоподателя и е следвало да се вземе предвид при ревизията, като задължението за ДНИ се определи върху обезценената стойност. Съдът е отрекъл пропускът да се подадат коригиращи декларации да изключва прилагането на новите отчетни стойности, щом е подадена декларация за извършените обезценки на 29.03.2018 г. и е предоставена допълнителна информация за тях на 12.04.2018 г. Обсъдил е направеното от вещото лице разграничение на отчетната и балансовата стойности и е възприел размерите на ДНИ и на лихвата, изчислени по новите отчетни стойности по данъчни периоди. При решаването на спора за размера на ТБО съдът е съобразил, че жалбоподателят е подавал за всеки отчетен период декларация по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, поради което таксата следвало да се определи според правилото на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ в левове според количеството на битовите отпадъци. Вместо това бил приложен редът на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ за определяне на таксата пропорционално върху по-високата измежду данъчната оценка и отчетната стойност, а отчетната стойност била определена неправилно. Според съда не е спорно предоставянето от общината на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и наличието на заповеди на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Установено било възлагането от общината на дейностите по извършване на услугите на специализирани фирми въз основа на договори; дейностите са извършвани ежедневно и това е удостоверено в нарочно съставени документи. От заключението на допълнителната СТЕ се установявало, че определеният с РА размер на ТБО надвишавал няколко пъти делът на отпадъците, генерирани от "Аурига" ЕАД в общите количества отпадъци, генерирани на територията на Столична община; делът на генерираните отпадъци спрямо действителните разходи за предоставяне на услугите бил непропорционален. При декларирано намерения да приложи принципа "замърсителят плаща" съдът редуцирал ТБО до нейния "относително пропорционален размер" по периоди според заключението на СТЕ. С първоинстанционното решение са присъдени в полза на жалбоподателя разноски съответни на уважената част от жалбата, които не включват платено адвокатско възнаграждение, като осъден за разноските е директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София. Основанието на съда да откаже да отнесе към разходите за производството и адвокатското възнаграждение е непредставянето на договора за правна помощ, в който да е уговорено такова и да е посочен начин на плащане. С определение № 9186/11.12.2020 г. по същото дело е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските, като отново се е позовал на липсата на доказателства за договорено възнаграждение. I. По касационната жалба I. 1 Относно спора за размера на задължението за ДНИ Не е спорно, че "Аурига" ЕАД е собственик на недвижим имот и на сграда, разположени на територията на Столична община, които са обект на облагане с ДНИ, поради което е данъчно задължено лице в ревизираните данъчни периоди. Ясен е начинът на определяне на отчетната стойност обектите на облагане, която е данъчна основа за облагането с ДНИ, тъй като е по-висока от данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ. Информационен източник е декларацията на ДЗЛ по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 0109/24.08.2006 г., както и по коригиращи декларации по чл. 14 ЗМДТ от 2013, 2014 и 2015 г., в които отчетната стойност не е променена съществено. ДЗЛ твърди друга стойност, за която е предоставена счетоводна информация. Не сочи ползващи го основани на разпоредбата на т. 4 от СС № 16 – Дълготрайни материални активи обстоятелства от значение за първоначалната оценка на ДМА, които да рефлектират върху отчетната стойност. Историческата цена на придобиване е хипотеза на отчетната стойност, когато не се е случила последваща оценка или обезценка /вж. т. 2 от СС № 4 – Отчитане на амортизациите и § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ/. Релевантна за определяне на размера на задълженията за ДНИ и за ТБО е стойността, на която активът е заведен счетоводно /арг. от цитираните разпоредби на т. 2 от СС № 4 и § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ/. Последващите оценки на актива, когато са намерили счетоводен израз като обезценка или преоценка, засягат отчетната стойност. По аргумент за по-силното основание от чл. 21, ал. 4 ЗМДТ служителите на общинската администрация може да не приемат декларираната от ДЗЛ отчетна стойност, ако в представени от него счетоводни данни е посочена различна стойност. Съпоставката е част от проверката по чл. 18, ал. 1 ЗМДТ. Тя е израз на служебното начало по чл. 5 ДОПК, чието съдържание включва задължение на органите по приходите и без да има искане от заинтересованите лица да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. Затова и без да е извършено уведомяването по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ /ред. от ДВ бр. 98 от 2010 г./ с подаване на коригираща декларация, но при извършена и счетоводно отразена обезценка на актива, задължение на администрацията е да определи отчетната стойност, представляваща данъчна основа за облагане с ДНИ, по счетоводните данни на ДЗЛ. Съобразено с процесуалния и с материалния закон е разрешаването от съда на спора за размера на ДНИ, основано на заключението на ССЕ, определящо размера на данъка по отчетна стойност след съобразяване на обезценките на недвижимия имот и на сградата и подобренията. I. 2 Относно спора за размера на задълженията за ТБО При действието на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ /ред. от ДВ бр. 95 от 2009 г./ и техниката на препращането към чл. 11 ЗМДТ, като собственик на имоти на територията на общината "Аурига" ЕАД е субект на задължението за ТБО за всички ревизирани периоди. В приложимите по време към спора разпоредби на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ в ред. от ДВ бр. 119/2002 г., в сила от 01.01.2004 г. е въведен принципът, че размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци /ал. 1/. Изключението по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ за определяне на размера на таксата в левове на ползвател или пропорционална върху определена от общинския съвет основа се прилага, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Не съответства на съдържанието на РА констатацията на съда, че макар задълженото лице да е декларирало по реда на чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО желание ТБО за нежилищния му имот да се определи по реда на чл. 22, т. 1 от Наредбата, т. е според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на извозване, таксата е определена пропорционално върху отчетната стойност на имотите. В заключението на ССЕ също е изследван начинът на определяне на таксата, включващ компоненти "за съдове" и за чистота на териториите за обществено ползване, като е преизчислен размерът на ТБО със съобразяване на обезценките и намалената отчетна стойност. С декларацията по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО е извършен избор за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на предполагаем натрупан обем отпадъци /за допустимостта на този начин на определяне на цената вж. решението на Съда по дело С-335/16/. Съобразена с решението на СЕС е проверката на административния съд дали на жалбоподателя не се начисляват явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които може да генерира. Сред критериите за преценка са е тези за вида на съдовете за съхранение и честотата на събиране. Задълженото лице само е заявило предполагаемото количество отпадъци и за предоставените от общината услуги по чл. 62, т. т. 1 и 2 ЗМДТ таксата е определена в съответствие с принципа на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ според количеството на битовите отпадъци, като е съобразен вида и броя на съдовете и честотата на извозване. Противоречи на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ правилото на чл. 23, ал. 4 НОАМТЦУПСО, според което освен таксата по ал. 3 /за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, обвързана с вида и обема на съдовете и честотата на сметоизвозване/, предприятията заплащат и пропорционална такса за чистотата на териториите за обществено ползване, в промили върху отчетната стойност на имотите. Затова и в съответствие с чл. 5, ал. 1 АПК следва да се приложи нормата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ при определяне на размера на ТБО и за услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Тази услуга не е свързана непосредствено с количество отпадъци, но начисляването на такса за нея е определяемо по предполагаемия натрупан обем отпадъци, като се отнесе таксата за услугите по чл. 62, т. т. 1 и 2 ЗМДТ към фактическите разходи за извършване на услугите и пропорционална се изчисли такса за услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ от разходите за извършване на тази услуга. Този подход е използван в двете заключения на СТЕ, като използваният от експерта алгоритъм е ясен и е в изпълнение на поставените задачи в молбата на жалбоподателя от 18.02.2020 г. Съдържанието на алгоритъма предполага изчисляване на размер на ТБО по дела от планираните и фактическите разходи на СО за дейностите свързани с битови отпадъци, съответстващ на съотношението между генерираните от него отпадъци към общото количество генерирани отпадъци на територията на общината по отчетни периоди. Така се постига съразмерност на начислените разходи на "притежателя" на отпадъка, като периоди общият размер на таксата надвишава повече от два пъти установеният с РА размер на таксата за услугите по чл. 62, т. т. 1 и 2 ЗМДТ според вида и броя на съдовете за отпадъци и честотата на извозване. Неоснователни са възраженията на касатора за опущения в познавателната дейност на съда при преценката на заключенията на СТЕ предвид отсъствието на информация за количества генерирани отпадъци на територията на Столична община, за чието събиране и обезвреждане общината не е извършвала разходи. Това възражение е несъвместимо с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права, доколкото липсата на информация е свързано с поведение длъжностни лица от общинската администрация. По хипотеза /вж. чл. 7, ал. 1 ЗМДТ/, услугите, за които общината не извършва материално-технически и административни разходи, не се вземат предвид при определянето на местните такси. Определените с РА задължения съществуват в определените с първоинстанционното решение размери. Установяването с акта на по-големи размери е неправомерно. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. II. По частната жалба срещу определение № 9186/11.12.2020 г. на АССГ по адм. д. № 551/2019 г. Частната жалба е основателна. В съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗАдвокатурата писмената форма на договора за правна помощ е ad probationem /в този смисъл и ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г./. Не съществува ограничение в информационните източници за размера на адвокатското възнаграждение, начина на плащане и извършването му. В случая размерът на дължимото адвокатско възнаграждение и основанието за него са посочени в издадените от адвоката фактури, а плащането се установява с банкови извлечения. Дължимо е било включването на разноските за правна защита към разходите за производството, които да бъдат присъдени на жалбоподателя съразмерно на уважената част от жалбата. Или от обща направените от жалбоподателя разноски в размер 14 959. 21 лева има право да възстанови 7 166. 01 лева. Неправилното определение следва да бъде отменено като се разпореди изменение на решение № 5817/26.10.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 551/2019 г. в частта за разноските за упълномеряване на присъдените на "Аурига" ЕАД разноски до 7 166. 01 лева. Освен това репарирането на разноските следва да се възложи на Столична община /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/, а не на ДОДОП – София, в чиято структура не се намира органът издал оспорения административен акт. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски за касационното съдебно производство в общ размер 30 457. 10 лева, от които 30 307. 10 лева платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство и 150 лева платена държавна такса за частната жалба. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като то е в пределите по чл. 36 ЗАдвокатурата. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение