Решение № 10973 от 19.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7605/2016 г.

Решение № 10973 от 19.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7605/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Финтех" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., против решение № 435/25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 588/2015 г., по описа на Административен съд С.-област, в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично вземане (АУПВ) с Изх. № П-02-25246/07.04.2015 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" (МДТ) при община Е. П., мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директора на Дирекция "Финансово-стопански дейности" ("ФСД") към О. Е. П. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният акт бъде отменен като незаконосъобразен в неговата цялост. Ответникът - Директора на Дирекция "ФСД" при О. Е. П., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-област е отменил Акт за установяване на публично вземане с Изх. № П-02-25246/07.04.2015 г., издаден от старши инспектор "Местни данъци и такси" при община Е. П., мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директора на Дирекция "Финансово-стопански дейности" към О. Е. П., за сумата над 6 767,73 лв. главница, както и лихвите върху нея, както и за установените задължения за лихви (за 2011-2012 г.) в размер на 2 154,75 лв., до пълния претендиран размер на задължението от 24 200,81 лв. главница, вкл. лихвите за просрочие и е отхвърлил жалбата на "Финтех" ООД в останалата част. Решението се обжалва в частта, с която жалбата на "Финтех" ООД срещу АУПВ е отхвърлена, а именно относно определените задължения за лихви за 2011 г. и 2012 г. и за задълженията за ТБО за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и тези за обезвреждането в депа или други съоръжения за 2013 г. и 2014 г. в едно с прилежащите лихви за забава. В останалата част за определените задълженията за ТБО за 2010 г. и прилежащите лихви и за задълженията за ТБО за услугите сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. и 2014 г. и съответните лихви, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е формирал извод за частична законосъобразност на атакувания АУПВ, приемайки за неоснователни доводите на жалбоподателя за недължимост на задълженията за лихви за 2011 г. и 2012 г., поради погасяването на главницата (ТБО) със забава към дати 29.10.2013 г. и 31.10.2013 г. Съдът е намерил за безспорно установено, че дружеството е заплатило главниците със забава, като погасяването на задължението за главницата е констатирано още с процесния АУПВ. Съдът е посочил, че задължението за лихва е акцесорно такова и след като е налице забава в плащането на главницата, е приел за законосъобразно установеното и задължението за лихва, с начисляването (определяне на размера) й до момента на издаване на акта. По отношение на установените задължения за 2013 г. и 2014 г. съдът е съобразил релевантните факти и е приел същите за частично законосъобразни. Съдът е посочил, че за 2013 г. са дължими сумите за установените задължения ТБО за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, тъй като не са налице хипотезите на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ за недължимост на ТБО за посочените услуги и съгласно заключение по приета съдебно-икономическа експертиза, същите следва да са в размер на 2 431,30 лв. и лихвите върху тях, както и такива за обезвреждането в депа или други съоръжения за битови отпадъци в размер на 889,75 лв., и лихвите върху тях, изчислени на база отчетна стойност на имотите, предвид което в тази част е отхвърлил жалбата на дружеството. Съдът е приел АУПВ, в частта относно установеното задължение за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. за незаконосъобразен и го е отменил. Аналогични са констатациите на съда и в частта касаеща задълженията за 2014 г. за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения за битови отпадъци. Като е намерил, че са налице правните предпоставки за предоставяне на посочените услуги, съдът е счел, за законосъобразен АУПВ за установените задължения по посочените две пера и позовавайки се отново на заключението на експертизата е определи като дължими за 2014 г. суми за установените задължения за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места в размер на 2 523,27 лв. и лихвите върху тях и за обезвреждането в депа или други съоръжения в размер на 923,41 лв. и лихвите върху тях, изчислени отново на база отчетна стойност на имотите. В частта относно установеното задължение за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г. съдът е намерил АУПВ за незаконосъобразен и го е отменил. Отменителната част на решението не е атакувана и същата не е предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция. Решението в обжалваната отхвърлителна част е частично неправилно. Настоящата инстанция счита, че установяването на задължения за лихви за 2011 г. и 2012 г. в резултат на погасени със забава задължения за ТБО е частично незаконосъобразно. Безспорно наличието на забавено плащане на главницата, обосновава формиране и на задължението за лихва върху нея. Изпадането в забава вещае начисляването на лихви и същите са изискуеми и дължими. Последното е акцесорно задължение, но същото следва да е изискуемо и дължимо до момента на погасяването, не и след това (а именно до 06.04.2015 г.), тъй като е налице отпаднало основание - погасяване на главница. Задължението за ТБО (главница) е главното такова, следователно при отпадане на основаното задължение, не е налице и задължение за лихва за периода след погашението. Предвид изложеното е налице необходимост от преизчисляване лихвите за периода от момента на изпадане в забава до този на погасяване задълженията за главница (ТБО) съответно за 2011 г. и 2012 г. Ето защо настоящият състав намира решението в тази му част за частично неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за попълване на доказателствата по делото с преизчисляване размера на дължимите лихви и произнасяне след изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства, като при необходимост бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, която да преизчисли размера на дължимите лихви, съобразно мотивите на настоящото решение. Решението на първоинстанционния съд е правилно в частта касаеща определените задължения за ТБО за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и тези за обезвреждането в депа или други съоръжения за 2013 г. Правилно е приел за доказано извършването на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа. Освен наличието на сключени договори за всяка услуга, съдът е обсъдил и другите доказателства за фактическото извършване на съответните услуги. Представените от ответника документи са относими към спора и доказват фактическото извършване на услугите. Обосновано съдът е приел, че не са налице хипотезите на чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ за недължимост на ТБО за услугите поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. Предвид което законосъобразно са определени ТБО за посочените услуги за 2013 г. в едно с прилежащата лихва за забава. Като е достигнал до сочените изводи, съдът е постановил правилно съдебно решение в тази му част и същото следва да бъде оставено в сила. Решението е правилно и в частта на определените задължения за ТБО за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за 2014 г. и прилежащите лихви. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не са обвързани с конкретен имот, а целта на тяхното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тези услуги е обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. Определянето размера на сочената услуга не следва да се влияе от подадената декларация, предвидена в чл. 17 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Е. П. Съдът правилно е отграничил услугите за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и същите правилно се определени пропорционално. Решението, в частта с която е потвърден АУПВ за услугата по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места за 2014 г., ведно със лихвата за забава, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция намира решението в частта на определените задължения за ТБО за услугите по обезвреждането в депа или други съоръжения за 2014 г. и прилежащите лихви, за неправилно. На 29.07.2013 г. на страницата на Общински съвет - Е. П. е публикувана Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Е. П., с нанесени изменения съгласно решение № 744/25.07.2013 г. на Общински съвет Е. П.. В чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредбата, в посочената редакция, е предвидено, че размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия се определя според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхранението им и обявената от общината честота на сметоизвозване. В ал. 2 от същия чл. е регламентирано, че за определяне размера на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия по реда на чл. 17, ал. 1, т. 1, предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година чрез кмета на О. Е. П. до дирекция "ФСД", декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. Предвид посочения в разпоредбата срок за подаване на декларация (до 30 ноември предходната година), следва да се приеме, че същата е приложима при определяне на размера на таксата за битови отпадъци за 2014 г. "Финтех" ООД се е възползвало от предвидената в Наредбата възможност и е подало декларация по чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Поради това размерът на ТБО за услугите по обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения, е следвало да бъде определен според количеството на битовите отпадъци, по данни от подадената декларация. Като не е съобразил, така установената фактическа обстановка и нормативната възможност предоставена с изменената наредба, съдът е постановил, неправилно решение и в тази част и същото следва да бъде частично отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за попълване на доказателствата по делото и произнасяне след изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане следва да бъдат изяснени всички релевантни въпроси, като бъдат събрани и съответните необходими, относими и допустими доказателства, като при необходимост бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, съобразно мотивите на настоящото решение. При този изход на спора и частичната законосъобразност на решението е дължимо присъждане на разноски в полза на ответника по касацията, но предвид липсата на изявена претенция, такива не се дължат. В останалата част на основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. П. новото разглеждане на делото, съдът ще се произнесе по разноските, съобразно материалния интерес в останалата обжалваема част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение