Решение № 1303 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6874/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. М., гражданин на Афганистан, чрез адвокат М. Златкова, против решение 2661/22.04.2024 г., постановено по адм. дело 620/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Поддържа се становище, че фактическите и правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и актуалната обстановка в Афганистан. Поради изложеното, се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на административния акт и уважаване на жалбата на Е. М.. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Е. М., гражданин на Афганистан, против Решение 412/05.01.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че Е. М., гражданин на Афганистан, е подал първоначално молба за предоставяне на международна закрила вх. 1950/09.12.2021 г. на ТЦ-Пъстрогор, но поради това че е бил в неизвестност, производството по молбата му е прекратено. Впоследствие Е. М. е задържан на територията на Република Австрия и върнат в България съгласно Регламент Дъблин, след което производството по предоставяне на международна закрила е възобновено. С чуждия гражданин е проведено интервю на 27.11.2023 г., отразено в Протокол Рег. УП-8687/27.11.2023 г. По отношение на Е. М. е установено, че е с етническа принадлежност [етническа принадлежност]; религия [вероизповедание]; семейно положение - женен. Като причина за напускане на страната си на произход чужденецът посочил, че баща му бил убит от групировката ДАЕШ, в следствие на което Е. М. отключил психически проблеми, имал страх и имал чувството, че сърцето му ще спре. Въпреки това е посочил, че никога не е имал лични срещи с хора от ДАЕШ, не е заплашван лично, не е съден и/или осъждан в Афганистан, не е имал лични проблеми с армията и/или полицията в държавата си по произход, не заявява да е имал е проблеми заради етноса и религията си или да е имал някакви други причини да напусне родината си. Също така там продължават да живеят съпругата и децата му, майка му, братята и сестрите му, които като цяло нямат някакви трудности в Афганистан и живеят спокойно. За изясняване на обстоятелствата, административният орган е използвал и данните, отнасящи се за актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан, изложени в Справка от 14.12.2023 г. По делото е представена и информация от ДАНС, в която е посочено, че не възразяват да се предостави закрила на чужденеца. С оспореното в съдебното производство Решение 412/05.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, по отношение на Е. М., гражданин на Афганистан, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган посочил, че от така събраните данни не може да се изведе извод, че има основание за предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Предвид изложеното, първоинстанционният съд приел, че оспореното Решение 412/05.01.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно и правилно, поради което отхвърлил оспорването като неоснователно и недоказано. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Задълбочено са изследвани обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и са изложени обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, Е. М. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът заявил, че напуснал Афганистан поради изпитван страх след убийството на баща му от групировката ДАЕШ, но реално той никога не е имал лични срещи с хора от ДАЕШ и не е заплашван лично. Отделно от това, в Афганистан продължават да живеят съпругата и децата му, майка му, братята и сестрите му, които като цяло нямат някакви трудности там и живеят спокойно. Прави впечатление бежанската история на Е. М., а именно, че след напускането на Афганистан той е преминал нелегално през границите на няколко страни Иран, Турция и България, където не се е задържал, защото изрично посочил, че целта му е Белгия. Така преминал през още няколко държави, за да достигне Република Австрия, след това решил, че иска да отиде в Швейцария, поради което влязъл нелегално във Франция, където останал 14 месеца, след което влязъл в Белгия за 10 дни, от там продължил за Германия през Швейцария до Италия, върнал се в Швейцария и отново влязъл в Австрия, където бил задържан и върнат в Република България. Следователно, настоящият състав счита, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Неоснователно са и възраженията на Е. М., че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. При издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на Е. М. и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на Е. М.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Напротив, както е посочено от първоинстанционния съд, въпреки трудната обстановка, икономическата ситуация в Афганистан се е подобрила значително и поради това ако кандидатът за международна закрила се върне в родината си, това не би довело до неблагоприятни последици за него. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 412/05.01.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение