Решение № 207 от 10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2016 г.

Решение № 207 от 10.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3468/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на И. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на районен съд Б. по гр. д. № 6693/11 г. от 9.05.12 г. С решението по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на молителя, като ответник по иска, че дължи на ищеца Б. "П. П. Ф." - С. по потребителски кредит сумата от общо 1297 лв., за която ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че не е редовно уведомен /призован/ за делото, като уведомлението по чл. 47 от ГПК е залепено на входната врата на блока, а не на тази на жилището му. В едно от съобщенията, върнати от призовкаря е посочено, че ответникът по иска е напуснал страната за неопределено време - обстоятелство, което призовкарят няма как да узнае, след като не е имал достъп до апартамента на ответника по иска. Според молителя, назначеният му от съда особен представител адв. Б. е признал иска и не е направил никакви възражения за погасени по давност вземания. Ответникът по молбата Б. [фирма] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното: Ответникът по иска и молител Г. е редовно призован по чл. 47 ГПК от постоянния му и настоящ адрес в [населено място], [жк][жилищен адрес] ет. 8. Уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено на входната врата на блока, според удостовереното от призовкаря. Във върнатото съобщение наистина е посочено, че лицето е напуснало страната за неопределено време, но след като молителят оспорва този факт, то не е съществувала пречка за него да получи книжата по чл. 47, ал. 2 ГПК. По делото е представена справка за адресната регистрация на ответника по иска - чл. 47, ал. 4 ГПК, от която се установява, че адресът, на който е извършено призоваването чрез залепване е негов настоящ и постоянен адрес. Съобщението се счита връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда, на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК. Така е прието в случая и от разглеждащия делото Бургаски РС. На ответника по иска и молител е назначен особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, чрез когото той е редовно призован за откритото съдебно заседание и който го е представлявал надлежно по делото, вкл. при връчването на препис от постановеното решение. Затова ВКС намира, че ответникът по иска е надлежно представляван от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и решението не е постановено при признание на иска - чл. 237 ГПК. Доводите му като молител в настоящото производство, очертаващи хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - че поради нарушаване на съответните правила е лишен от право да участва в делото и че не е надлежно представляван в процеса, са неоснователни, а с това - и обоснованата с тях молба за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения молбата следва да остане без уважение и ВКС на РБ, трето г. о.