Решение № 2376 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1454/2017 г.

Решение № 2376 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1454/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 431/24.11.2016 г. по адм. д. № 531/2016 г. на Административен съд - Д., с което е обявена нищожност на мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, за издаване на индивидуален административен акт по заявление за подпомагане с УИН: 08/280513/75143 за кампания 2013 г. в съответствие с Решение № 108 от 30.07.2015 г. по адм. д. № 555/2014 г. на АС Д., и на Уведомително писмо изх. № 02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие и преписката е изпратена на касатора за произнасяне по същество. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения, изведени от чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. и на чл. 56 от Регламент № 886/2006 г. на Комисията касационният жалбоподател инвокира доводи за законосъобразност на прогласеното за нищожно уведомително писмо, тъй като счита, че "релевантна за налагане на санкцията" е годината на констатацията, т. е. тази на издаването на спорното уведомително писмо, а не тази на влизането на санкцията в законна сила, а в случая последната е наложена не с процесното, а с УП изх. № 02.080-6500/7269 от 15.10.2015 г., освен че не представлява акт за прихващане, който да се осъществи когато влезе в законна сила, а е подчинена на различен правен режим. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - Н. Г. М. от гр. Д., в писмено становище чрез процесуалния представител адв. Калинчев оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за нищожност на оспорения мълчалив отказ, а в последствие и на изричния такъв на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", предвид наличие на предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК- влязъл в сила съдебен акт от 8.04.2016 г. - решението на ВАС, което е окончателно. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Н. Г. М. от гр. Д., против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да изпълни влязло в законна сила Решение № 108 от 30.07.2015 г. по адм. д. № 555/2014 г. на АС Д., с което е отменено уведомително писмо на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с изх. № 02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г. и преписката му е върната за ново произнасяне по заявлението за плащане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в законна сила решение. Твърденията са били, че този мълчалив отказ е нищожен поради това, че шест месеца след влизане в сила на решението административният орган не се е произнесъл. Ответникът по оспорването- Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие"-С. в писмено становище по жалбата посочил, че не е налице мълчалив отказ, тъй като има издадено Уведомително писмо изх. № 02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г, във връзка с влязлото в сила решение по адм. д. № 555/2014 г. на АС Д., поради което жалбата е недопустима и поискал прекратяване на производството. По съществото на спора посочил, че всъщност санкцията е наложена с УП изх. № 02.080-6500/7269 от 15.10.2015 г. и "не представлява акт за прихващане, който да се прилага, когато влезе в законна сила, а е подчинен на различен правен режим". Съдът счел жалбата за допустима и я разгледал по същество. Приел, че в конкретния случай посочените по-горе факти и обстоятелства водят до извод за наличие на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 АПК, тъй като само Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е компетентен орган да издаде административен акт и да изпълни влязло в сила съдебно решение, което е условие за прилагане на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 АПК Преценил издаденото впоследствие Уведомително писмо изх. № 02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. за обективиращо изричен отказ и с оглед чл. 177, ал. 2 АПК -като акт, постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, прогласил и него за нищожно- в неговата цялост, като не съобразил, че с него е оторизирано финансово подпомагане по СЕПП - 11 678,34 лева и по СНДП - 360,60 лева, освен прихващането на санкция за бъдещ период. Т. е. не е изпълнил задължението си да прецени допустимостта на подадената пред него жалба, за което е длъжен да следи служебно, т. е и без инвокиран довод Преди да се произнесе по наведените доводи за неправилност на оспореното решение, Върховният административен съд, в изпълнение на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, осъществи проверка за валидност и допустимост на оспореното пред него решение. В тази връзка съобрази следното: Не е налице мълчалив отказ, предвид приложеното по делото Уведомително писмо изх. № 02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г, с изрично посочване, че издадено във връзка с влязлото в сила решение по адм. д. № 555/2014 г. на АС Д., поради което жалбата против мълчалив отказ е била недопустима и съдът е следвало да прекрати производството дори служебно, а в случая е имал и възражение в тази посока. Този извод следва от чл. 58 АПК в глава пета-уреждащ издаване на индивидуални административни актове, а не тяхното изпълнение . Съображенията на съда, изведени от доводите на оспорващия за неизпълнение на съдебно решение не съответстват на чл. 268, т. 2 АПК, респ. и на чл. 267 АПК . Наред с горното, вече по изричния административен акт, съдът не е осъществил задълбочен анализ на неговото съдържание, а именно, че той има и позитивна част -оторизирано финансово подпомагане по СЕПП за 11 678,34 лева и по СНДП - за 360,60 лева, освен извършеното прихващане на санкцията за бъдещ период. Поради това, и с оглед на факта, че срещу него няма депозирана жалба, съдът е следвало да даде указания на оспорващата да посочи в коя част го обжалва и на какво основание. С оглед обстоятелството, че в тази първа част писмото уведомява за създадени, а не засяга неблагоприятно правата на оспорващия, и има позитивно за адресата съдържание, последният не може да обоснове правен интерес от атакуване на акта в тази част. Освен това съдът не е съобразил, че на стр. 4 от него е посочено и, че санкцията за бъдещ период е наложена с приложеното по делото УП изх. № 02.080-6500/7269 от 15.10.2015 г., което не е отмененото в с влязло в сила решение УП изх. № 02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г., послужило като основание за изводите на съда за нищожност на процесното. Наред с горното, видно от решението на ВАС-№ 4104 от 8.04.2016 г. по адм. д. № 10814/2015 г., IV отд., оставило в сила посоченото по-горе решение на А.-Д., с отмененото уведомително писмо с изх. № 02-080-6500/3306 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е наложена санкция за бъдещ период по СЕПП в размер на 5211, 14 лв. и по СНДП - в размер на 158,61 лв. Затова и изводът на съда, основан на чл. 177, ал. 2 от АПК, че е налице акт на административния орган, извършен в противоречие с влязло в сила решение на съда и поради това нищожен, е необоснован. Съгласно чл. 58, ал. 3 АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. В разглеждания случай обаче хипотезата на чл. 58, ал. 3 АПК не е налице, тъй като няма съвпадение между изричния и мълчаливия отказ. Така напр. в решение № 4689 от 4.04.2013 г. по адм. д. № 8478/2012 г., III отд. на ВАС. ВАС е имал повод да посочи, че тълкуването на разпоредбата на чл. 58 от АПК разширително или прилагането й по аналогия, за други случаи е в разрез с уредбата за издаването и обжалването на индивидуалните административни актове-решение № 5745 от 19.05.2008 г. по адм. д. № 952/2008 г., IV отд. на ВАС. С оглед горния анализ и изложените по-горе мотиви, изводът на АС- Д. за нищожност на мълчаливия отказ и на издаденото впоследствие Уведомително писмо изх. № 02-080-6000/3306-15 от 26.10.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., не намира опора в закона. Затова първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, при което съдът да се произнесе по действителния спорен предмет. Тъй като разглеждането на делото продължава, по арг. от чл. 226, ал. 3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася относно възлагането на направените от страните до момента разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение