Решение № 133 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 111/2014 г.

Решение № 133 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 111/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Д. Д. С. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 1202/2013 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, по което с въззивно Решение № 211/21.11.2013 г. е потвърдена присъда № 77/26.04.2013 г. на РС - Стара Загора. В искането е посочено единствено, че осъденият не е съгласен с потвърдената присъда.

В съдебно заседание, осъденото лице чрез назначения му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв. К., навежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в постановяване на предходните съдебни актове въз основа на объркани и противоречиви показания на пострадалите свидетели и на свидетели, които не са преки очевидци на случилото се.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е подадено в срока предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С Присъда № 77/26.04.2013 г. по НОХД № 2738/2012 г. на Районен съд - Стара Загора Д. Д. С. е признат за виновен в това, че:

• на 02.07.2012 г. в [населено място], [община] е извършил полово сношение с лице от същия пол - Б. Й. К. с ЕГН [ЕГН ], лишено от възможност за самоотбрана, поради което и на основание чл. 157, ал. 1 пр. 4 вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,

• на 17.07.2012 г. в [населено място], [община] е извършил полово сношение с лице от същия пол Д. Д. С. с ЕГН [ЕГН ], като е употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 157, ал. 1 вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановил да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал периода на предварителното задържане по отношение С. от така наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода, като се е разпоредил и с веществените доказателства. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Б. К. сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 280 лв. и 140 лв. ДДТ върху уважения размер на предявения граждански иск.

С Решение № 211/21.11.2013 г. по ВНОХД № 1202/2013 г. на Окръжен съд - Стара Загора присъда е потвърдена изцяло.

Доводите в подкрепа на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК са били изтъкнати и пред въззивния съд, който задълбочено ги е разгледал и е изложил убедителни аргументи защо кредитира заявеното от всеки един от двамата пострадали и не прима тезата на подсъдимия, че травмата в аналната област на К. се дължала на разстройство. В случая не са разкриват пороци при формиране на вътрешното убеждение за фактическите констатации на предходните съдилища. Некредитирането на част от обясненията на подсъдимия, не е нарушение на разпоредбата на чл. 14 от НПК. Напротив, изводът за тяхната недостоверност е резултат от задълбочена оценка на доказателствата, което е извършено обективно, всестранно и пълно, без да е игнорирано което и да е от тях.

Ето защо ВКС не констатира да е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което искането за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно.

Поради изложените съображения и на основание чл. 426, ал. 1 вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение