Решение № 511 от 5.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1695/2014 г.
ВКСI наказателно отделение05.03.2015 г.докладчик Мина Топузова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването влязло в сила определение от 16.07.2013 г., постановено по нохд № 2135/12 г. по описа на Пазарджишки районен съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и прекратява наказателното производство. Особено мнение на съдия Величкова: Не споделям приетото от мнозинството, относно допустимостта на искането за възобновяване на Окръжния прокурор на [населено място], защото "установеното" в искането не е такова, чрез разследване по смисъла на чл. 422, ал. 1 т. 3 НПК и това е видно, дори само ако се съобрази изложеното в него, а от друга страна новите обстоятелства (влязлата в сила оправдателна присъда и определението по чл. 306, ал. 1 т. 1 НПК) са били известни на съда, тъй като са в кориците на делото. Вярно е, че в решението на ВКС по к. д. № 2048/2013 г. и в постановената оправдателна присъда по внохд. № 590/2013 г. на Окръжен съд [населено място], определението по приложението на чл. 53 НК не е взето предвид (несъобразено ), но това не са нови факти и обстоятелства по смисъла на закона, които да имат отношение по фактите и обстоятелствата по делото, или по приложението на закона. В случая категорично е налице процесуално нарушение (поради неизпълнение задълженията си по чл. 314, ал. 1 НПК ), въззивния съд фактически е оставил в сила приложението на чл. 53 НК на отпаднало основание, нарушен е и закона, като не е приложен закон, който е следвало да бъде приложен. Тези пороци са от категорията на такива по чл. 348, ал. 1 т. 1 и 2 НПК и могат да бъдат отстранени в производство по възобновяване по чл. 422, ал. 1т. 5 НПК, по искане на Главния прокурор на РБ, тъй като, както бе посочено по горе определението по чл. 306, ал. 1 т. 1 НПК постановено по делото на 16.07.2013 г., не е проверявано по касационен ред.
Мотиви
Решение № 511 от 5.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1695/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Образувано е по искане на и. д. окръжен прокурор на [населено място] за възобновяване на нохд № 2135/12 г. на районен съд гр. Пазарджик и отмяна на постановеното на 16.07.2013 г. определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по същото дело. Като основание за това се сочи обстоятелство, възникнало впоследствие, а именно постановяването на оправдателна присъда по внохд 590/13 г. на окръжен съд гр. Пазарджик, с която се отменя присъдата по нохд № 2135/12 г. на районен съд гр. Пазарджик по отношение на осъдената А. А. М. за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. В съдебно заседание на касационната инстанция искането се поддържа от представителя на ВКП със същите аргументи. Осъдената М., редовно призована, не се явява и не се представлява. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 95 от 01.04.2013 г. на РС гр. Пазарджик по нохд № 2135/12 г. А. А. М. била призната за виновна за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за което й било наложено наказание от една година и шест месеца "лишаване от свобода", изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години. С решение от 09.07.2013 г. по внохд № 261/13 г. на окръжен съд гр. Пазарджик присъдата на районния съд била потвърдена и влязла в законна сила. В мотивите на въззивното решение било дадено указание на районния съд да се произнесе по приложението на чл. 53 от НК. С влязло в сила определение от 16.07.2013 г., постановено по нохд № 2135/12 г. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 53, ал. 2, б. "б" от НК съдът осъдил А. А. М. да заплати в полза на държавата придобитото от престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, не подлежащо на връщане и възстановяване, в размер на 3 788.19 лв. С решение № 508 от 02.12.2013 г. по н. д. № 2048/13 г. на ВКС, III н. о. наказателното производство било възобновено и делото върнато за ново разглеждане на окръжен съд гр. Пазарджик. С влязла в сила въззивна присъда № 18 от 15.04.2014 г. по внохд № 590/2013 г., присъдата по нохд № 2135/12 г. на районен съд гр. Пазарджик била отменена, а А. А. М. била оправдана изцяло по обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК. По допустимостта на искането Искането за възобновяване е направено в полза на осъдената и не е обвързано със срок. Основанието, на което е поискано възобновяването е новооткрито обстоятелство, което предопределя като компетентен да подаде искането за възобновяване съответния окръжен прокурор. Настоящият съдебен състав счита, че в случая не се касае до допуснато процесуално нарушение или нарушение на закона от съда, постановил определението. Към момента на произнасянето на съда М. била осъдена с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и са били налице предпоставки за приложението на чл. 53 от НК. Влязлата в сила оправдателна присъда, която е постановена месеци след влизане в сила на определението, няма как да е била известна на съда, който го е постановил и представлява обстоятелство, което е от значение за делото. Според правната теория като новооткрити доказателства следва да се приемат и тези, които не са били известни на съда, защото не са съществували по време на разглеждането и решаването на делото (акад. С. П. - "Наказателен процес на НРБ", изд. "Наука и изкуство" София, 1979 г. - с. 780). Вярно е, че ново възникналите обстоятелства не са стриктно погледнато сред основанията за възобновяване по чл. 422 от НПК, но за разрешаването на настоящия казус са най - близо до хипотезата на новооткрито обстоятелство по смисъла на ал. 1, т. 3 от същия текст. По изложените съображения искането за възобновяване на наказателно производство на посоченото основание се явява допустимо и подлежи на разглеждане по същество. По основателността на искането Разгледано по същество искането е основателно. А. М. е била оправдана с влязла в сила нова въззивна присъда по внохд № 590/13 г. на окръжен съд гр. Пазарджик. След като последната е призната за невинна, не дължи заплащане в полза на държавата на парични средства, придобити от престъплението. Следва наказателното производство да бъде възобновено, а определението, с което съдът се е произнесъл по приложението на чл. 53 от НК да се отмени. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение