Решение № 145 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 391/2012 г.

Решение № 145 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 391/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 47, т. 4 ЗМТА. Образувано е по молба на Л. Ал. Г. от С., с която е предявен иск по чл. 47, т. 4 ЗМТА за отмяна на решение от 4.07.2011 г. по в. а. д. № 541/2010 г. на АС при БТПП в частта, с която молителката е осъдена да заплати на Е. Е. -С. сумите: 739.95 лв. неплатени лизингови вноски по договор за фин. лизинг от 3.05.2007 г. ведно с неустойка за забава - лихви, /като отхвърля иска за разликата до предявения размер 3 095.11 лв./, 752.08 лв. неустойка за забава и 243 лв. арб. разноски. Ответното по молбата Е. Е. -С. е подало отговор, че същата е неоснователна. ВКС - I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Доводът на молителката е за нередовно уведомяване за извършени процесуални действия, поради което не е могла да участва в производството. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМТА уведомлението се смята получено, ако е изпратено до последното известно седалище, местожителство или адрес с препоръчано писмо или каквото и да е др. средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. Правилникът на АС при БТПП, за разлика от ГПК, не се основава на установяване факта на връчването на призовката, а на опита тя да бъде предадена - чл. 12, като документът се смята предаден и когато получателят е отказал или не се е явил в пощенската служба да го получи. В случая, определението в з. з. на 19.01.2011 г., с което е насрочено открито заседание на 21.03.2011 г., е изпратено с препоръчано писмо на двата известни на ответницата по делото адреси - постоянен и настоящ, съгласно полицейското удостоверение. И двете писма са върнати в цялост със забележка "Пратката не е потърсена от получател". С препоръчани писма от 25.05.2011 г. протоколът от арб. заседание на 17.05.2011 г. е изпратен на двата адреса на ответницата, но отново са върнати в цялост със същата забележка. Следва да се има предвид, че на известието за доставяне не се прави отметка, че лицето не е намерено на адреса, а се оставя известие пратката да бъде потърсена. Неоснователно е позоваването в исковата молба на Р 144/10.01.2012 по т. д. 946/2010 на II т. о., тъй като по арб. дело, чието решение сега се атакува, в изпълнение на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, решаващият орган е проявил старателност при уведомяване на страната за насрочените от него заседания, тъй като ответницата е била уведомявана няколкократно, а не еднократно и то в активния летен период за ползване на годишен отпуск.