Решение № 10662 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2011 г.

ВАСПетчленен състав18.07.2011 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2845 от 24.02.2011 г. по адм. дело № 4946/2010 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10662 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Радка Тереза Ханс - Вулф от гр. София, сега настанена в Дом за възрастни с психични разстройства в с. Радовци, община Дряново, област Габрово, чрез процесуалния й представител адв. Маргарита Илиева, срещу решение № 2845 от 24.02.2011 г. по адм. дело № 4946/2010 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - отменително основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенцията за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Ответниците - министърът на труда и социалната политика и директорът на Агенцията за хората с увреждания, не изпращат представител. По делото е постъпило писмено становище от министъра за потвърждаване на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил искането на Радка Тереза Ханс - Вулф от София, сега настанена в Дом за възрастни с психични разстройства в с. Радовци, подадено чрез процесуалния й представител адв. Маргарита Илиева, да бъде осъден министърът на труда и социалната политика да изгради необходимата инфраструктура за предоставяне на социални услуги в общността с такъв капацитет, че да могат да бъдат обслужени оспорващата и всички нуждаещи се от социални услуги в общността или поне оспорващата Радка Тереза Ханс - Вулф. В мотивите си съдът подробно е разгледал въпроса съществува ли задължение за министъра на труда и социалната политика, произтичащо пряко от нормативен акт, да изгради необходимата инфраструктура за предоставяне на социални услуги в общността и то в необходимия на общността обем, респективно да осигури на потребителите на социални услуги, в това число и на оспорващата, да получават тези услуги в общността. Изложил е съображения, че Министерският съвет определя държавната политика в областта на социалното подпомагане, а министърът на труда и социалната политика я провежда чрез Агенцията за социално подпомагане. Приел е обаче, че тези задължения на министъра имат политически характер и макар че са посочени в нормативен акт, те не произтичат пряко от него и бездействието да бъдат изпълнени не се санкционира по реда на чл. 257, ал. 1 от АПК. Наред с това, тричленният състав на Върховния административен съд е анализирал подробно действащото законодателство, като е посочил, че задължение на общините е да анализират своите потребности от социални услуги, включително и тези в общността, и да предприемат необходимите действия за тяхното откриване, промяна на вида или капацитета. Отказите на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане да даде разрешение и на общинския съвет да открие нови или да разшири капацитета на съществуващите местни услуги подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Мотивиран по този начин, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. Съответни на материалния закон са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 257, ал. 1 от АПК, а именно бездействие на министъра на труда и социалната политика по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт. Защитата по Глава петнадесета, Дял трети от АПК, е срещу неоснователни фактически действия и бездействия на административните органи. По чл. 257 от АПК защитата е само срещу фактически бездействия да се изпълни задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредено от властническо волеизявление. Ищцата в първоинстанционното производство твърди, че има фактическо бездействие на задължения, които са уредени в чл. 4, ал. 2 във вр. с ал. 3 от Закона за социалното подпомагане, съгласно която министърът на труда и социалната политика разработва, координира и провежда държавната политика в областта на социалното подпомагане в сътрудничество с органите на местното самоуправление. Както се установява от цитираното, законодателят е възложил функции по осъществяването на цялостен контрол, реализиране на политики, изграждане на стратегии във визираните сфери. Дори и да не се приеме квалификацията, че тези задължения са с "политически" характер, безспорно е, че същите са общи, поради което тези текстове на закона не регламентират пряко и конкретно фактически действия, вменени като задължение на административния орган, в какъвто смисъл е защитната теза на касаторката. Правилно съдът е приел, че в случая задължение на общините е да анализират потребностите от социални услуги в общността и да предприемат необходимите конкретни действия за тяхното откриване, промяна на вида или капацитета им, а финансовото осигуряване на същите се обезпечава от разрешението на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от решението на Общинския съвет. Изложеното не променя факта, че министърът на труда и социалната политика е отговорен за провеждането на цялостната политика в областта на социалното подпомагане, но това му задължение не е такова, което му възлага пряко и конкретно да извърши фактическо действие по осигуряване на търсените от касаторката социални услуги. Изложените правни изводи обосновават неоснователност на иска по чл. 257, ал. 1 от АПК. Не са налице касационни основания за отмяна на решението съгласно чл. 209 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1