Решение № 936 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3122/2010 г.

Решение № 936 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3122/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Национална служба за растителна защита към МЗХ против решение по адм. д. № 615/2009 г. по описа на АС София- град. Иска отмяна с доводи за необоснованост, нарушения на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност. Твърди, че няма незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, от които да са настъпили вреди за ищеца. Действията на фитосанитарните органи са превантивни и се изразяват в даване на предписания, а ищецът не е уточнил от какъв точно незаконен административен акт търпи вреди. Липсва и причинна връзка с вредите. Обсъдени са само твърденията на ищеца. Ответната страна "Стопанство Белите земи " ЕООД гр. София, оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила, като твърди, че касационното обжалване е недопустимо и неоснователно. Не посочва основания за недопустимост на обжалването. Незаконните актове са: неправомерно наложена карантина върху земи и семена, мерки за унищожаване на част от семената. Незаконосъобразността на АА е потвърдена от НСРЗ, която е отменила всичките си актове. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 101/30.12.2009 г. по адм. д. № 615/2009 г. по описа на АС София- град е осъдена Националната служба за растителна защита да заплати обезщетение на "Стопанство Белите земи" ЕООД гр. София обезщетение в размер на 54 999,91 лв. за претърпени загуби /цената на целия посевен материал/ и в размер на 80 250 лв. пропуснати ползи / нереализирана печалба/ от отменени със заповед № РД-09.15/15.12.2008 г. на Директора на РСРЗ Кюстендил предписания на РСРЗ Кюстендил и наложена карантина, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба. Решението е неправилно и следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материално правната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да уважи исковете съдът е приел, че са настъпили вреди от незаконосъобразни индивидуални административни актове- предписания, които са отменени от директора на РСРЗ Кюстендил със заповед и от незаконосъобразно бездействие на НСРЗ, изразяващо се в изготвяне на окончателните проби през м. октомври и недовършване на анализите на първоначалните проби. Основен принцип на исковото производство е диспозитивното начало, което означава, че съдът е длъжен да даде търсената защита само с оглед наведените основания. Видно от исковата молба претенцията се основава на незаконосъобразни предписания от 30.04.2008 г., 13.06.2008 г., 17.10.2008 г. и наложена карантина върху налично количество картофи семена сорт "Атлас", клас "Елит" по няколко партиди, внос от Франция, всичките отменени със заповед № РД-06-15/15.12.2008 г. на РСРЗ гр. Кюстендил, в резултат на което са унищожени част от картофените семена, забранен е извършването на селско-стопанска дейност, свързана със засяването, пропуснати са ползи. Недопустимо е уважаване на исковата претенция на основание незаконно бездействие на НСРЗ, без да е наведено такова основание от страна на ищеца. Освен това, ако е считал, че има и такава предявена претенция, съдът е следвало да укаже на ищцовата страна да конкретизира същата като посочи размер на цената на иска за обезщетяване на вреди настъпили от забавяне изготвянето на окончателните проби, предвид изискванията на чл. 128 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Спорният момент по делото е дали дадените от РСРЗ Кюстендил предписания представляват индивидуални административни актове, както е приел съда, и дали отмяната им със заповед № № РД-06-15/15.12.2008 г. на РСРЗ гр. Кюстендил, представлява предварителна отмяна поради незаконосъобразност, предвид изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на производството и чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за основателност на исковете. Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на съда, че предписанията представляват индивидуални административни актове. Издаването на такива предписания е в правомощията на органите на Националната служба за растителна защита, сред които РСРЗ Кюстендил, предвид чл. 13 от Закона за защита на растенията, а неизпълнението им от страна на собственика или арендатора има за последица ангажиране на административно-наказателна отговорност по глава V от ЗЗР. Поради това, че същите не са индивидуални административни актове не подлежат нито на пряк, нито на косвен съдебен контрол, още по-малко в съдебното производство по ЗОДОВ. Не представляват фактически действия по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, защото имат съдържанието на волеизявление, но без самостоятелно правно значение извън административно-наказателното производство. Съгласно чл. 49 от Наредба № 1 от 27.05.1998 г. за цялостното провеждане на фитосанитарни мерки НСРЗ издава индивидуални административни актове, като мерките са посочени в чл. 41, ал. 1 от Наредбата. Предвид чл. 5 от Наредба № 19 от 2.07.2001 г. за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинено от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al, фитосанитарните инспектори имат право да определят буферни зони, което в случая е направено със заповед № РД-09-10/18.06.2008 г., която не е оспорена и не е отменена като незаконосъобразна. Друга мярка е разпореждането за поставяне под карантина за материали и площи, предвид чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 27.05.1998 г. Последващата отмяна със заповед № РД-09-15/15.12.2008 г. за предписанията и мерките не е е поради незаконосъобразността им, а предвид отпадането на необходимостта от наложените принудителни административни мерки. Особеното на принудителните административни мерки е, че освен възможността за оспорването им като незаконосъобразни, което в случая не е направено, съществува задължение за административния орган сам да ги отмени, когато настъпи основание затова, в случая, при окончателно установяване на липсата на зараза. Затова последващата отмяна на принудителна административна мярка от съответния административен орган не означава незаконосъобразност при нейното налагане, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Освен това, съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Съгласно чл. 38 от Закона за защита на растенията, който причини другиму вреда при провеждане на растителнозащитни мероприятия дължи обезщетение. Следователно е налице предвиден друг специален начин на обезщетение със специален закон, който е различен от реда по ЗОДОВ. Като е уважил исковете съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а исковете отхвърлени като неоснователни. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение