Решение № 8500 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2593/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Петров от гр.Варна срещу решение 1551/26.10.2020 г. по адм. д. 1070/2020 г. по описа на Административен съд (АС) -Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Петров срещу точка 2 от Заповед 8121 К-6196/12.05.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която инспектор Д. Петров- разузнавач IV степен в сектор Индустрия и търговия, към отдел Икономическа полиция при ОДМВР-Варна е временно отстранен от длъжност. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно.Твърди, че решението е материално незаконосъобразно и необосновано, постановено при превратно тълкуване на закона и вътрешни противоречия в мотивите на съда. Твърди, че в случая не било доказано по безспорен начин, че е налице опасност отстраненият служител да влияе върху разкриването на обективната истина. Налице е нарушение на конституционно установеното му право на труд. Иска отмяна на решението и отмяна за заповедта. Претендира разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. Стоев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, установил фактическа обстановка, въз основа на която е направил правилни правни изводи. Д. Петров е полицейски инспектор, заемащ длъжността - разузнавач IV степен в сектор Индустрия и търговия, към отдел Икономическа полиция при ОДМВР-Варна. По повод предложение рег. 365 р-24104/04.05.2020 г. на директора на ОДМВР Варна до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина докато е заемал посочената длъжност е издадена заповед 8121 К-6196/12.05.2020 г. на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР срещу Петров и временното му отстраняване от заеманата длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е за тежки нарушения на етичните правила ,разписани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочено е, че неправомерното поведение на служителя е станало известно на прокурори, следователи, служители на МВР. Действията му са довели до уронване на престижа на службата, представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1,пр.1 ЗМВР. Уронено е доброто име на МВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. При така установеното от фактическа страна съдът направил правилни правни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган министъра на вътрешните работи, предвид чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, в съответствие с изискването за форма на административния акт. Изложените са мотиви като описание на фактическите и правни основания за прилагане на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съдът е извел изводи, че са налице двете предпоставки за прилагане на тази разпоредба: 1. образувано е дисциплинарно производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР за извършено тежко нарушение от държавния служител на служебната дисциплина, за което се предвижда налагането на дисциплинарното наказание "уволнение". 2. служебното положение на служителя би затруднило разследването. Правилно решаващият съд е посочил, че за да е налице втората предпоставка, следва обективно да съществува възможност служителят, с оглед на заеманото от него служебно положение, да може да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Обосновано е прието, че в случая е налице реална възможност служителят да затрудни дисциплинарното разследване и да попречи на разкриването на обективната истина. Оспорваната заповед съдържа мотиви. Посочено е, че Петров разполага с достъп до информационните масиви, в които се обработват лични данни на гражданите, включително на тези, които имат отношение към случая, а предвид законовите правомощия по чл. 57, ал. 1 от ЗМВР жалбоподателят може да окаже въздействие върху свидетелите. В съответствие със заеманата длъжност жалбоподателя влиза в служебни правоотношения със служителите на ДГС Провадия, дали писмени сведения във връзка с образуваното срещу Петров дисциплинарно производство.Смисълът на временното отстраняване е да се предотврати възможността да бъде затруднено разкриването на обективната истина. Изтичането на дълъг период от време, през който дисциплинарно наказващият орган не приключва дисциплинарното производство може да послужи за основание да се иска отмяната на временното отстраняване поради нарушаване на принципа на съразмерност, при зачитане правото му на труд и на получаване на трудови доходи, осигуряващи препитание на него и семейството му. Към момента на издаване обаче на заповедта на 12.05.2020 г. са налице фактическите и правно основания. При липса на касационни основания за отмяна на първоинстанционния съд решение, същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на МВР да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение