Решение № 11299 от 8.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от Б. Митев от гр. София, [ЕГН], срещу Решение 6446/08.11.2021 г., постановено от Административен съд София град по адм.д. 6245 по описа на съда за 2021 г., с което е отхвърлено искането на Митев за обявяване за нищожен на Ревизионен акт Р-2210-1311058-091-01/27.10.2014 г. на органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, в частта, в която с Решение 530/07.04.2017 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите е отхвърлена жалбата на Митев за обявяване на нищожност на същия ревизионен акт по отношение на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди 12.2007 12.2012 г. и по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 2012 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По-конкретно жалбоподателят възразява срещу извода на административния съд, че оспореният пред него ревизионен акт не е нищожен, като излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Твърди, че чл. 118, ал. 2 от ДОПК, отменен след издаване на атакувания ревизионен акт, препраща относно компетентността на издатели на ревизионни актове към органите, определени в устройствения закон Закона за Националната агенция за приходите и по-конкретно чл. 7, ал. 1, т. 4 от него. Счита, че органът, възложил ревизията, не е компетентен да издаде ревизионен акт, доколкото заема ръководна, а не експертна длъжност. Моли решението на административния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на ревизионния акт, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът в производството, Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за законосъобразно образувано и проведено ревизионно производство и за приложимост на Тълкувателно решение 5/13.12.2016 г. на ВАС относно валидността на ревизионните актове, издадени с участието на органи по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите. Пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане от страна на административния съд е била жалба от Б. Митев, с която е направено искане за прогласяване на нищожността на Ревизионен акт Р-2210-1311058-091-01/27.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която с Решение 530/07.04.2017 г. Директорът на Дирекция ОДОП София е отхвърлил жалбата за обявяване на нищожност на ревизионния акт за задълженията по ДДС за данъчни периоди 12.2007 12.2012 г. включително, и по ЗДДФЛ за данъчни периоди от 01.01.2007 31.12.2012 г. Според твърденията в искането, ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на един от издателите му. В обжалваното решение административният съд констатира от фактическа страна, че ревизионното производство, в което е издаден атакуваният ревизионен акт, е образувано със Заповед за възлагане на ревизия 1311058/06.12.2013 г., изменена със Заповед 1404180/26.05.2014 г., издадени от М. Колева като началник сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София. Ревизионното производство е за установяване на задълженията на Митев за ДДС за данъчни периоди 01.01.2007 31.12.2012 г. и за данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2007 2012 г. Издаден е Ревизионен акт Р-2210-1311058-091-01/27.10.2014 г., подписан от М. Колева, орган по приходите на длъжност началник Сектор Ревизии в Дирекция Контрол при ТД на НАП София, като орган, възложил ревизията, и от Н. Богданова на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София като ръководител на ревизията. С ревизионния акт в тежест на Митев са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 2012 г., както и за данък върху добавената стойност за д.п. 12.2007 г. Митев е обжалвал ревизионния акт по административен ред, като решаващият орган е приел с Решение 32/13.01.2015 г., че е пропуснат преклузивният срок по чл. 152, ал. 1 от ДОПК и е оставил без разглеждане жалбата. Решението е потвърдено с Определение 1585/25.03.2015 г. на Административен съд София град, оставено в сила с Определение 10155/29.09.2016 г. по адм.д. 9505/2016 г. на Върховния административен съд, Първо отделение. С подадена пред Софийски градски съд жалба вх. 137107/10.11.2015 г., наречена искова молба, Митев е поискал съдът да обяви за нищожен въпросния ревизионен акт. Жалбата е препратена по компетентност на Административен съд София град, който с Определение 3146/03.06.2016 г. по адм.д. 350/2016 г. е изпратил жалбата на Директора на Дирекция ОДОП София за произнасяне по административен ред по искането за обявяване на нищожност. В производството, образувано във връзка с посоченото определение, Директорът на Дирекция ОДОП София се е произнесъл с Решение 530/07.04.2017 г. и е обявил за нищожен ревизионния акт в частта за установените задължения за ДДС за данъчни периоди 01.2007 11.2007 г. включително, а е отхвърлил жалбата по отношение на задълженията по ЗДДС за д.п. 12.2007 12.2012 г. и по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 2012 г. В решението си Директорът на Дирекция ОДОП е приел, че ревизионното производство е образувано след срока по чл. 109, ал. 2 от ДОПК единствено по отношение на определените задължения за ДДС за данъчни периоди 01.2007 г. 30.11.2007 г. и ревизионният акт е нищожен в тази част. По отношение на задълженията за ДДС за д.п. от 12.2007 г. до 31.12.2012 г. и за ДДФЛ за данъчни периоди 2007 2012 г. е посочил, че актът не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Производството по адм.д. 6245/2021 г. по описа на Административен съд София град, в което е постановено обжалваното пред настоящия състав решение, е образувано за ново разглеждане на жалбата на Митев срещу Решение 530/07.04.2017 г. на Директора на Дирекция ОДОП София след обезсилване на Решение 573/30.01.2019 г., поправено с Решение 5944/29.10.2020 г. по адм.д. 6207/2017 г. по описа на Административен съд София град, с Решение 7301/16.06.2021 г. по адм.д. 1327/2021 г. по описа на Върховния административен съд. При така установените факти, от правна страна административният съд приема, че жалбата е неоснователна. Посочва, че един административен акт може да бъде обявен за нищожен от съда в случаите на липса на компетентност на издалия го орган, при неспазване на установената по закон форма, в случаите по чл. 177, ал. 2 от АПК или при проведено ревизионно производство, образувано след срока по чл. 109 от ДОПК. В конкретния случай съдът приема, че ревизионният акт е издаден в писмена форма и няма пороци във формата, които да обосноват неговата нищожност. Няма предходно висящо ревизионно производство, което да води до прилагане на преходната разпоредба на § 35 от Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) относно компетентността на органите, издали ревизионния акт. Посочва, че в случая издателите на акта са органите, предвидени в чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а именно органът, възложил ревизията, и ръководителят на ревизията, които са надлежно оправомощени да действат като такива с представени по делото заповеди. Ревизионното производство е образувано при действието на ДОПК след измененията със Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), поради което няма изискване за определяне на компетентния да издаде ревизионния акт орган с нарочна заповед. Излага и конкретни мотиви защо приема за спазен срока за образуване на ревизионно производство по чл. 109 от ДОПК. Доколкото не констатира нито едно основание за нищожност на ревизионния акт, отхвърля искането. Настоящият състав възприема изцяло установеното от първоинстанционния съд от фактическа страна и правните му изводи, към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Спор относно качеството на органите по приходите, издали ревизионния акт, няма. Тезата, изложена в касационната жалба, че предвид действалата към момента на издаване на ревизионния акт разпоредба на чл. 118, ал. 2 от ДОПК възложилият ревизията орган не е компетентен по степен и това води до нищожност на ревизионния акт, отразява предходна практика на административните съдилища в този смисъл. Тази практика е изоставена вследствие от Тълкувателно решение 5 от 13.12.2016 г. на Върховния административен съд по т.д. 10/2016 г. Според диспозитива на това решение ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, не е нищожен. Разгледаният от административния съд ревизионен акт отговаря на всички характеристики, описани в тълкувателното решение, поради което административният съд законосъобразно е приел, че издаването на ревизионния акт от орган на ръководна длъжност в качеството му на орган, възложил ревизията, не води до неговата нищожност. Правилни са и изводите на административния съд за липса на друго основание за обявяване на ревизионния акт за нищожен, твърдения за наличие на такива основания не са изложени нито в жалбата пред административния съд, нито в касационната жалба. По тези съображения при касационната проверка не се установяват твърдените в жалбата пороци на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация, касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата 500 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определена съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, действала към момента на приключване на устните състезания), вр. чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение