Решение № 9498 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13674/2008 г.

Решение № 9498 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13674/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Гочо Станчев Димитров е обжалвал решението от 2.06.2008 г. по адм. дело № 2644/2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е била отхвърлена подадената от него жалба срещу Заповед № 2008002205/21.03.2008 г. на началника на отдел "Български документи за самоличност", Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" при Националната служба "Полиция" за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Началникът на отдел "Български документи за самоличност", Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" при Националната служба "Полиция" е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с открита грама № М-4523/12.03.2009 г. Министерството на вътрешните работи било уведомено от свой представител в Атина за задържането на непълнолетната българска гражданка Елеонора Гочева Станчева. Елеонора Станчева била задържана на 27.02.2009 г. и срещу нея било повдигнато обвинение за кражба. На основание чл. 360 от Наказателния кодекс на Република Гърция срещу бащата на Елеонора Станчева, Гочо Станчев Димитров, било повдигнато обвинение за немарливо отношение на родител към дете. Към писмото бил приложен документ, издаден от Дирекцията на полицията - Атика, Поддирекция "Закрила на непълнолетни деца", отдел Втори специализиран, в който се удостоверявали горните обстоятелства. Въз основа на писмото било изготвено предложение № ПИ-5645/21.03.2008 г. до отдел "Български документи за самоличност", Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" на Националната служба "Полиция" за налагане на забрана за напускане на страната, на основание чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, на Гочо Станчев Димитров, за срок от 2 години. Със Заповед № 2008002205/21.03.2008 г., на основание чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, началникът на отдел "Български документи за самоличност", Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" на Националната служба "Полиция" наложил на Гочо Станчев Димитров забрана за напускане на страната, считано от 21.03.2008 г. до 19.03.2010 г. Съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при съблюдаване на материалноправните изисквания на чл. 76, т. 5 ЗБДС. Текстът урежда възможността за налагане принудителна административна мярка по отношение на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок от две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи за извършеното нарушение или от датата на получаване от компетентните органи на документи за принудително извеждане или експулсиране. Според изложените мотиви, Гочо Димитров извършил нарушение на законодателството на Република Гърция, изразяващо се в немарливо отношение към непълнолетната му дъщеря, обвинена за извършването на кражба. За неоснователно било счетено възражението, че Гочо Димитров не се намирал в Република Гърция по това време, тъй като престъплението било извършено с бездействие. Административният орган се позовал на официално писмо, съдържащо информация за извършеното от жалбоподателя престъпление, която била подкрепена с писмо на гръцката полиция. При положение, че Гочо Димитров извършил нарушение на чуждо законодателство, за което било получено официално писмо, имало основание за прилагането на мярката по чл. 76, т. 5 ЗБДС. С тези съображения административният съд отхвърлил подадената жалба. Решението е постановено в противоречие с материалния закон. Съдът не е съобразил, че фактическите обстоятелства по случая не съответстват на състава на чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност. Лицето, на което е наложена мярката, не е нарушило законодателството на Гърция по време на пребиваването си в нея. По преписката не са събирани доказателства, че Димитров е пребивавал в Гърция, а самото престъпление, извършено чрез бездействие, е от такъв характер, че не изисква пребиваването му там. Освен това, информацията за повдигнатото от властите на Република Гърция обвинение срещу Гочо Димитров е била получена в отдел "Български документи за самоличност", Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция" на Националната служба "Полиция" не по дипломатически път, а по линия на обмен в рамките на полицейско сътрудничество. За да се приложи мярката по чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, е необходимо официално писмо от Министерството на външните работи, съдържащо данни за нарушение на законодателството, извършено от български гражданин на територията на чужда държава, за което властите на съответната държава са уведомили българско консулско или дипломатическо представителство. Производството по налагане на забрана за напускане на страната срещу Гочо Димитров обаче не е било образувано въз основа на писмо на Министерството на външните работи, а въз основа на писмото на задграничния представител на Министерството на вътрешните работи в Атина, изпратено до главния секретар на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция", сектор "Детска престъпност", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Гранична полиция". При отсъствието на предвидените от закона материалноправни предпоставки следва да се приеме, че издадената заповед е незаконосъобразна. Като е отхвърлил подадената срещу нея жалба, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се постанови друго по същество за отмяната на заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд