Решение № 259 от 10.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и индустрията, чрез старши юрисконсулт Георгиев, срещу решение 341/15.03.2023 година на Административен съд гр. Варна по адм.д. 117/2023 година, с което е отменена негова заповед РД-16-1427/24.11.2022 година. С последната е отказано признаване на Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ за представително сдружение на потребителите по смисъла на чл.170, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения (постановяване на съдебен акт при непълно установена въз основа на доказателствата по преписката обстановка), неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. След отмяна на заповед РД-16-39/13.01.2021 година (с решение на ВАС по адм.д. 2177/2021 година, оставено в сила с решение на ВАС по адм.д. 10055/2021 година), преписката била върната на органа за ново произнасяне по заявление с вх. 92-00-1219/10.11.2020 година, като дадените от съда указания били съобразени при волеизявяването със заповед РД-16-1427/24.11.2022 година, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство. Неправилен и несъответен на доказателствата бил изводът на АС гр. Варна за неизвършена от органа проверка по заявлението на всички основания по чл. 170, ал.1 от ЗЗП. При повторното разглеждане на заявлението, в докладна записка 92-00-1082/26.10.2022 година, въз основа на която била издадена заповед РД-16-1427/24.11.2022 година, били изложени съображения по всяка от хипотезите на чл. 170, ал.1 от ЗЗП. Извършена била цялостна проверка по заявлението на Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ за признаването му за представително сдружение на потребителите по смисъла на чл.170, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Като повтаря съображенията, обективирани в докладна записка 92-00-1082/26.10.2022 година, въз основа на която била издадена заповед РД-16-1427/24.11.2022 година, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като неправилно. Представя като доказателство по делото докладна записка 92-00-1082/26.10.2022 година, въз основа на която претендира да е била издадена заповед РД-16-1427/24.11.2022 година. Прави искане за присъждане на разноски. Ответникът, Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ, чрез адв. Тодоров, в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че неизлагането на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Недопустимо касаторът релевирал възражения, като въвеждал нови фактически установявания, липсващи в административния акт. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че в заповед РД-16-1427/24.11.2022 година има нарочно позоваване на докладна записка 92-00-1082/26.10.2022 година съдържаща фактически и правни основания за оспорения отказ, която въобще не е обсъдена от първоинстанционния съд. Същата била част от административната преписка, като анализът й обосновавал извод за законосъобразност на оспорената заповед. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Варна е образувано по жалба на Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ срещу заповед РД-16-1427/24.11.2022 година на министъра на икономиката и индустрията, с която е отказано признаване на Сдружение с нестопанска цел Българска национална асоциация за правна помощ за представително сдружение на потребителите по смисъла на чл.170, ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че в случая компетентният орган не е извършил проверка на всички хипотези, уредени в чл. 170, ал.1 от ЗЗП, респ. не са изложени съображения за всяка една от различните хипотези, уредени в дадената правна норма. След като това не е сторено, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Основателно е възражението на касатора, че съдът е постановил съдебен акт при липса на установена фактическа обстановка въз основа на анализ на всички доказателства, представляващи административна преписка, въз основа на която е издаден оспореният административен акт: Видно от съдържанието на оспорената заповед, същата е издадена въз основа на одобрена докладна записка 92-00-1082/26.10.2022 година. Прегледът на преписката, събрана от първоинстанционния съд сочи, че докладната записка не е била събрана като доказателство по делото и съдът е постановил крайния си съдебен акт при неустановена фактическа обстановка, несъобразявайки мотивите изложени в същата докладна записка. Съгласно ТР 16/1975 година на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. Представената пред касационната инстанция докладна записка 92-00-1082/26.10.2022 година съдържа фактически и правни основания за оспорения отказ, обективиран в заповед РД-16-1427/24.11.2022 година; първата е нарочно изписана като основание за издаване на заповедта и представлява част от административната преписка по издаване на заповедта. Като не е събрал докладна записка 92-00-1082/26.10.2022 година като доказателство по делото и не е установил фактическата обстановка по делото въз основа на анализ на всички относими и допустими доказателствени средства, от значение за решаване на спора по същество, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в нарушение на чл. 222, ал.2 от АПК. Предвид забраната за нови фактическия установявания от касационната инстанция (чл.220 АПК), решението на АС гр. Варна следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същи съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере всички относими и допустими за решаване на спора доказателства, въз основа на анализ на които да установи съответстваща им фактическа обстановка, въз основа на която и при приложение на чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК да извърши проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт. По искането за разноски ще се произнесе първоинстанционният съд с крайния си съдебен акт при съобразяване на изхода на спора. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222,ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд