Решение № 10506 от 18.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник Отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, чрез адв. Стамболова, против Решение 62/16.03.2022 г., постановено по адм. дело 317/2021 г. по описа на Административен съд Смолян /АС-Смолян/, в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК 2021-75-1/11.11.2021г., издаден от Ю. Кадиева старши инспектор в Отдел Местни данъци и такси в Община Чепеларе, в частта потвърдена с Решение 94-00-2225-001 от 29.11.2021г. на началник Отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, в частта, с която са начислени задължения за ДНИ за сумата над 741.81лв./584 лв. главница и 157.81 лихви/ до определения размер от 2191.97лв. и в частта, с която са начислени задължения за ТБО за сумата над 497.70лв. до установения размер от 732.90лв. или общо в частта, с която са установени задължения в размера над 1239.57лв., преписката е върната на органа по приходите и в частта на разноските. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Развива съображения, че решението е неясно. Излага доводи, че възприетото от съда не кореспондира с доказателствата по делото. Твърди се, че не е спорно между страните, че процесните поземлени имоти са в урбанизираната територия к.к. Пампорово в строителните граници на населеното място. Развива подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата срещу АУЗД. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции по списък по чл. 80 от ГПК. Прилага писмени доказателства. Ответникът по касационната жалба Е. Калеова, чрез процесуалният си представител адв. Тончева, оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска оставяне в сила на решението в обжалваната част. Претендира разноски за касационната съдебна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С решението си първоинстанционният съд е отменил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК 2021-75-1/11.11.2021г., издаден от Ю. Кадиева старши инспектор в Отдел Местни данъци и такси в Община Чепеларе, в частта потвърдена с Решение 94-00-2225-001 от 29.11.2021г. на началник Отдел Местни данъци и такси при Община Чепеларе, в частта, с която на Е. Калеова са начислени задължения за ДНИ за сумата над 741.81лв./584 лв. главница и 157.81 лихви/ до определения размер от 2191.97лв. и в частта, с която са начислени задължения за ТБО за сумата над 497.70лв. до установения размер от 732.90лв. или общо в частта, с която са установени задължения в размера над 1239.57лв. и е отхвърлил жалбата срещу АУЗД в останалата ѝ част. Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД, не е обжалвано и не е предмет на настоящото касационно производство. При фактическата обстановка, описана подробно в първоинстанционното решение, АС-Смолян е стигнал до извод, че АУЗД е частично незаконосъобразен. Административният съд е стигнал до извод, че АУЗД е издаден от компетентен орган и съдържа фактически и правни основания. Съдът е приел за установено, че процесните имоти се намират в м. Пампорово и са с начин на трайно ползване иглолистна гора . Според съда предвид липсата на предназначение, определено с действащ за поземлените 22 имота ПУП, не е налице допълнителното изискване, въведено с изменението на чл.10, ал.1 от ЗМДТ (ДВ. бр.39 от 2011г.), а именно извършена промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. АС-Смолян е стигнал до извод, че имотите с идентификатор : 80371.244.15, 80371.244.351, 80371.244.56, 80371.244.352, 80371.244.249, 80371.244.354, ; 80371.244.340, 80371.244.33, 80371.244.339, 80371.244.90, 80371.244.258,1 80371.244.109, 80371.244.338, 80371.244.188, 80371.244.117, 80371.244.336, 80371.244.335, 80371.244.265, 80371.244.266, 80371.244.277, 80371.244.279 и с идентификатор 80371.244.361 отговарят на чл. 2 от ЗГ, не попадат в обхвата на общия принцип за облагане, въведен с чл. 10, ал.1 от ЗМДТ и спрямо същите следва да се приложи нормата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, която изключва облагането с ДНИ. Приел, че за същите имоти на горното основание не се дължи и такса битови отпадъци. Решението е правилно. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са изброени в чл. 10, ал.2, чл. 10, ал.3 и чл.24 от ЗМДТ. Видно от хипотезата на чл. 10, ал.3 не се облагат с данъци земеделските земи и горите, с изключение застроените земи. В случая безспорно процесните имоти с оглед естеството и предназначението им не представляват облагаем обект по чл. 10, ал.1 от ЗМДТ. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В конкретния случай за процесните земи няма одобрен ПУП и не е налице промяна в начина на тяхното трайно ползване иглолистна гора . С оглед разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл.11 от ЗМДТ, т.е. собствениците и лицата с учредено право на ползване на облагаеми с данък недвижими имоти. Предвид това, че процесните имоти не следва да се облагат с ДНИ, както правилно е приел съдът, за същите не се дължи и ТБО. Решението като правилно в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 600 лева разноски за изплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,