Решение № 6414 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2014 г.

Решение № 6414 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на РД "Автомобилна администрация"-Пловдив против решение № 1687 от 21.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1095/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменена заповед на касатора № РД-14-676/2.04.2014 г. за прилагане на принудителна административна мярка на Боян Йосифов Тодоров от гр. Карлово по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и твърди, че от фактическа страна са изпълнени всички законови предпоставки по чл. 106а, ал., т. 1 ЗАвтП за прилагане на принудителната административна мярка. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Боян Тодоров жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Боян Йосифов Тодоров оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Административният съд - Пловдив е приел от фактическа страна, че при извършена проверка за спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата, на 2.04.2014 г. е съставен АУАН от инспектор при РД "Автомобилна администрация" - Пловдив, в който е констатирано, че Емил Тодоров, като водач на лек автомобил "Фолксваген", модел "Пасат", с рег. № РВ1331АН - собственост на първоначалния жалбоподател Боян Йосифов Тодоров, е извършил обществен превоз на четирима пътници от гр. Карлово до с. Розино, с договорка за заплащане след пристигане, без автомобилът да притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Договорката за плащане е изведена от дадените писмени обяснения на пътничката Минка Младенова. По делото не е спорно, че описаният лек автомобил е собственост на касационния ответник. На основание съставения на водача акт за установяване на административно нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, по силата на делегираните му правомощия за издаване на ПАМ по чл. 106а ЗАвтП. Счел е, че оспореният административен акт е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че актът е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като не е доказана от фактическа страна хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП, поради което го е отменил. Решението е правилно. Постановено е при съобразяване на относимите към спора факти и обстоятелства и при точно приложение на материалноправните норми. Приложената принудителна административна мярка рефлектира върху правната сфера на собственика на автомобила, тъй като именно той е лишен в следващите шест месеца от правото на свободно ползване на собствеността си. Затова негов е правният интерес от оспорването й и именно на него органът, разпоредил заповедта за налагане на мярката, я е съобщил. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства, независимо дали са натоварени или не. За извършване на таксиметрови превози на пътници се изисква удостоверение за обществен превоз на пътници, а на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвП за преустановяване на административните нарушения по извършване на таксиметров превоз на пътници без удостоверение за регистрация, се прилагат принудителни административни мерки. Събраните по делото доказателства са дали основание на съда да приеме, че с посочения лек автомобил не е осъществен обществен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП. Безспорно е, че за автомобила, с който е извършен превоза, не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на превоз на пътници по смисъла на цитираната правна норма. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ЗАвтП ясно регламентира, че обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане. Както правилно е приел съда, по делото не е безспорно установено, че с моторното превозно средство е извършен превоз на пътници срещу заплащане. Административният орган се е позовал единствено на обясненията на пътничката Минка Младенова, която е посочила, че не е платила за превоза, но "знае", че при пристигане в селото ще плати на водача. Другите пътници, видно от показанията на св. Златева, не са заплатили за превоза, а той е извършен "по комшийски", без въобще да е ставало въпрос за плащане. Това возене е било инцидентно, на добра воля. Т. е. по делото не е установено по категоричен начин, че с конкретния лек автомобил е извършен обществен превоз на пътници срещу заплащане. Пътниците нито са имали уговорки за заплащане на услугата, нито са заплатили, нито е имало искане от страна на водача за плащане по съответна тарифа. Действително, издаденият АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗАвтП именно контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени от закона с правомощието да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози. В чл. 91, ал. 4 от ЗАвтП изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници. Видно от съдържанието на акта, пред компетентния орган е снето писмено обяснение от пътника Минка Младенова, чиито обяснения са приобщени към административната преписка. Но както от изложеното в обяснението, така и от събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установяват по несъмнен начин приетите от органа релевантни факти, които да изпълват хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП за прилагане на предвидената в правната норма принудителна административна мярка. Като е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд