Решение № 7831 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 433/2016 г.

Решение № 7831 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 433/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова В. Р. Р. е подала касационна жалба срещу решение № 198 от 30.11.2015 г. по адм. дело № 230/2015 г. по описа на Административния съд - С., с което са отхвърлени предявените от нея иск против Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - С. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 20/2015 г. и НАХД № 21/2015 г. по описа на Районния съд - М., ведно със законната лихва от 9.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в претърпян стрес, притеснения и безпокойство от водените срещу нея административнонаказателни производства и неудобство, причинено от временното отнемане на свидетелството за управление на МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 5.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - С. е поискала решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: С наказателно постановление № 4-0298-000288/14.01.2015 г. началникът на група към Областната дирекция на вътрешните работи-С. наложил на В. Р. Р. административно наказание "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата, глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 г. С наказателно постановление № 4-0298-000289/14.01.2015 г. началникът на група към Областната дирекция на вътрешните работи-С. наложил на В. Р. административно наказание глоба в размер на 30 лева. По жалба на В. Р. наказателно постановление № 14-0298-000288/14.01.2015 г. било отменено с решение № 52 от 28.04.2015 г. по НАХД № 21/2015 г. по описа на Районния съд-М., а наказателно постановление № 14-0298-000289/14.01.2015 г. - с решение № 48 от 23.04.2015 г. по НАХД № 20/2015 г. по описа на Районния съд-М.. Двете решения не били обжалвани и са влезли в сила. В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 4-0298-000288/14.01.2015 г. В. Р. била представлявана от адвокат М. О.. Съгласно сключения договор за правна защита и съдействие от 12.02.2015 г. Р. заплатила на адвокат Орманкова възнаграждение в размер на 100 лева. А. О. представлявала ищцата пред съда и във връзка с обжалването на наказателно постановление № 4-0298-000289/14.01.2015 г., за което В. Р. й заплатила в брой възнаграждение в размер на 100 лева. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Х. се установява, че Х. пътувала на 5.11.2014 г. в град М., в лек автомобил, управляван от В. Р.. При маневра на заден ход се чули някакви писъци. Р. спряла, но тъй като не видяла нищо, продължила напред. На връщане разбрала, че е прегазила домашно куче. След около месец служители на полицията потърсили В. Р.. Около четири-пет пъти, в течение на пет месеца, ищцата ходела да дава обяснения в полицията. Полицаите я притеснявали и в къщи. Тя била много притеснена, в състояние на стрес, не спяла и не ядяла. Хора й казали, че за операцията на кучето били дадени 1500 лева. Според свидетелката, ищцата била стресирана, тъй като не била виновна за случилото се и не искала кучето да пострада.. Административният съд приел, че исковите претенции са неоснователни поради отсъствието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-С. по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съдът е посочил, че разноските, направени от ищцата за адвокатски възнаграждения във връзка с обжалването на наказателните постановления пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издаването на постановленията, поради което сумата не подлежи на възстановяване. Съдът преценил като недоказан иска на В. Р. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които, според твърденията в исковата молба, се изразявали в неудобства за придвижването й за нея и детето й, тъй като три месеца не можела да управлява моторно превозно средство, притеснение, стрес и страх, че може да бъде санкционирана за нарушения, които не е извършила, няколкократни явявания в полицията и съда във връзка със съставените наказателни постановления. Административният съд отбелязал, че твърденията на ищцата, както и показанията на свидетелката Х., не са конкретни, и не било установено по безспорен начин длъжностни лица на Министерството на вътрешните работи да са извършили незаконосъобразни действия по повод съставянето и връчването на актовете за установяване на административно нарушение и издаването на наказателните постановления. С тези мотиви административния съд отхвърлил предявените от В. Р. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - С. искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ведно със законната лихва. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища, както и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, следва да се направи извод, че наказателните постановления се издават при осъществяване на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, поради което причинените от дейността вреди подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издадените две наказателни постановления, отменени от съда като незаконосъобразни, ищцата е понесла имуществена вреда, изразяващи се в направата на разходи, общо в размер на 200 лева, за адвокатски възнаграждения. Тя не би заплатила адвокатските възнаграждения, ако не бяха издадени наказателните постановления, за обжалването на които е ангажирала квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на делата, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. С оглед констатираното несъответствие с материалния закон решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществена вреда. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде осъдена Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-С. да заплати на В. Р. Р. обезщетение в размер на 200 лева за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатски възнаграждения във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление № 14-0298-000288/14.01.2015 г. и наказателно постановление № 14-0298-000289/14.01.2015 г. Върху обезщетението за имуществени вреди не следва да се присъжда законната лихва, считано от 9.09.2015 г. Разходът за възнаграждението на адвокат, ангажиран с процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателните постановления, по същността си представлява съдебни разноски. Съгласно действащата нормативна уредба относно възлагането на разноските във всички съдебни производства, те се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забав и представляват акцесорно вземане с процесуалноправен, а не с материалноправен характер. Освен тези аргументи, присъждането на разноските с лихва за забава по дела от вида на разглежданото би създало привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът за възстановяване на направените от тях разноски не е нормативно уреден и те се претендират по исков ред. Поради това в тази част решението на Административния съд-С. следва да се остави в сила. Решението следва да се остави в сила и в частта, с която е отхвърлен иска на В. Р. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в претърпян стрес, притеснения и безпокойство от водените срещу нея административнонаказателни производства, заедно със законната лихва. В проведеното на 5.10.2015 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е признал, че не поддържа твърденията за настъпили морални вреди, изразяващи се в неудобства от временното отнемане на свидетелството за правоуправление на Р., тъй като свидетелството й не е било отнето. Касационната инстанция намира, че събраните гласни и писмени доказателства не подкрепят твърденията на ищцата за понесени неимуществени вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с издадените наказателни постановления. От приложените документи в административнонаказателните преписки, се установява, че В. Р. получила двата акта за установяване на административно нарушение на 8.12.2014 г. в сградата на Районно управление "Полиция" - М.. На 9.12.2014 г. била посетена от полицейски служители по нейно желание на адреса, на който живеела в град Р., където й бил връчен протокол за пътно-транспортно произшествие. Не може да се направи извод, че тези посещения, както и административнонаказателните производства, са причинили на ищцата негативни преживявания, надхвърлящи по своя характер и интензитет обичайните за подобни случаи, така че справедливостта, разгледана като като мерило за морална правота, да изисква те са бъдат възмездени. Провеждани са били предвидените в закона административни процедури, а след приключването им са издадени наказателни постановления, с които се налагат минимални по своя размер глоби, което опровергава твърденията за силни притеснения и проведена по отношение на Р. "репресия". Не би могло да се допусне, че случилото се е довело В. Р. до невъзможност за нормален сън и хранене. Както споменава свидетелката Х., притесненията на В. Р. са произлезли не от издадените наказателни постановления, а от неприятния инцидент с прегазеното куче и вероятността да й бъде поискано парично обезщетение. Едновременно с това прави впечатление фактът, че наказателните постановления са били отменени от районния съд не защото Р. не е извършила нарушения на Закона за движението по пътищата, а поради допусната от актосъставителя грешка в актовете за установяване на административни нарушения относно датата, на която са били извършени. С оглед изхода на спора на страните следва да се присъдят разноски. Направените от В. Р. разноски възлизат на 815 лева, от които 10 лева държавна такса, 300 лева адвокатски хонорар за защита пред административния съд, 5 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар за защита в касационното производство. От тези разноски й се дължи сумата 243,57 лева съобразно уважената част от касационната жалба. Поради частичното отхвърляне на касационната жалба на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-С. се дължи юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева. При наличието на две насрещни вземания разноските на страните следва да се присъдят по компенсация, при което Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-С. да заплати на В. Р. разноски в размер на 143,57 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд